За самотните майки и безсилието. Или злоупотребяват ли с вас?

И ние с моя бандит ще сме в София

Момичета, защо не си отворите друга тема и там да се опознавате?
Тук само спамите.

Pug, завърнахме се от Братислава.
Pandachina, ще с радвам да се видим. Ще ти пиша на лични.

Добре си се завърнала! Отговорих ти на ЛС-то. Предлагам да си организираме и една обща среща, или поне да опитаме. За Линда съм сигурна, че ще дойде, а ще се радвам, ако този път се присъединят и други мами. А с теб винаги можем да се срещне и отделно, особено ако сме в близки райони. Както гледам, дъщеричките ни са с 1 ден разлика и може да растат заедно по паркове и градинки. 

Имате си вече тема за срещи.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=796687.0;topicrefid=19

Не я бях видяла. Съжалявам! И благодаря! 

Да, аз.

Познато ми е. Слушала съм какви ли не съвети, неадекватни към положението. Хабене на сили е да се пробваш да го обясниш - повечето хора са на светлинни години от това.
Прочетох темата...не мисля, че някой се жалва без причина. Има, обаче, грамадна разлика в това да имаш или нямаш помощ от роднини.
Няма нужда да се съревноваваме коя е по-оправна... ясно е, че сме всичките доста
Нито пък някой бяга от отговорност. Наскоро за пръв път се разделих вечер с детето си. Помогна ми приятелка.

Наскоро за пръв път се разделих вечер с детето си. Помогна ми приятелка.


Ахааа...и на мен това ми се случи миналата седмица - пак благодарение на приятелка...след 5 години бях без дете за първи път 

Ще дойде и моя ден   След 4-5 години...

На приятели не съм имала възможност да разчитам, но... тогава голямата ще е над 12 (ако оцелея дотогава).  И войла!  Като почне един живот видиш ли...

" Има, обаче, грамадна разлика в това да имаш или нямаш помощ от роднини.
Няма нужда да се съревноваваме коя е по-оправна... ясно е, че сме всичките доста
Нито пък някой бяга от отговорност. Наскоро за пръв път се разделих вечер с детето си. Помогна ми приятелка. "

Дааам.  Разликата е ГРАМАДНА. Ама "сит на гладен не вярва" - това в преносен смисъл.

Ха ха...аз ги броя моите - още 7 остават и тамагочи ще е над 12...и пак с уговорка, чеее, акоооо....оцелееем 

Аз съм благословена с помощта на родителите ми. Значи в случая съм от ситите, ако вземем метафората от цитирания пост. Обаче вярвам на гладните.  Момичета, шапка ви свалям. Често съм се питала какво бих правила, ако бях съвсем сама с детето си и не ми се иска да си представям дори. Вие си знаете как се справяте с всичко сами. И все пак, и нашето не е песен. Например от взаимоотношенията с роднини могат да произлезнат такива проблеми, каквито не съм очаквала, а тъпото е, че нямам очи да си защитя позицията пред тях, дори да съм уверена в правотата си. Просто мисълта, че разчитам на тях толкова много ме кара да преглъщам неща, които никога не бих допуснала при дуги обстоятелства. Не се оплаквам, не се опитвам да се съревновавам и знам, че и дума не може да става за сравнение с вашата ситуация, но реших да споделя пример от моето ежедневие на "сит".  И въпреки това, благодарна съм и осъзнавам късмета си с помощта, която имам. Пожелавам на всеки да има на кого да разчита!

И аз не виждам да съм някоя категория инвалид.
С ясно съзнание съм си тръгнала с детенце, като   знам какво ме чака.
Бях с 30 лв, напълно сама в апартамента на родителите ми и не ми превеждаха  майчинство, имаше проблем с документите. Когато най-малко очакваш, не знаеш кой ще ти помогне. Една позната ми даде количка, друга люлка, трета дрешки. Как съм пазарувала? Както всички вие. Приспиваш детето и бягам със списъка. След 30 мин отивам да взема торбите и да платя.
С болно дете, работа и някакъв битов проблем. Нищо героично не виждам, че съм се справила или пък страдално...
Оперираха ме, в 3 вечерта със спящо дете, какво толкова, викаш съседката да легне до детето, после отиваш до Пирогов и така.
 Искам да ви кажа, че завърших магистратура с бебе на ръце. След няколко години прибрах майка ми и баща ми при мен, така че децата станаха 3. И не виждам да съм направила кой знае какво.

Обществото гледа по друг начин на нас. Да!Така е! Защото е тесногръдо:) Проблема не е в нас:)

O, това е абсолютно вярно. Имам известни виждания върху проблеми с роднини и... ами, по-добре да не коментирам. Да, преглъщат се. Но толкова по-зле за такива роднини, които виждат, че нямаш избор и си вихрят "властта" както намерят за добре!
Особено ако си финансово зависима от тях/него/нея. За мен това си е психически тормоз, а въпросните - нарцистичен тип личности. Много дълга тема е... истинската помощ е някой да ти помага с гледане на детето  - поне да отидеш до магазина, а не да ти хвърли 5 лв. Защото за известно време бях в такава ситуация. Майка ми работи и и досега няма дори 1 минута за внука си. Вярвах няколко пъти, че би го взимала от градина, но и досега не знае къде се намират. Нито градината, нито яслата, нито училището. Няма време жената. Но това доверие, че ще помага , ми коства две загубени работи. Вече вярвам, че при жива майка е това, но загубих много нерви и минах през бая унижение. Имах и наивността да й кажа, че ще наема детегледачка, а тя ме убеди, че не трябва... това беше първата ми загубена работа. "Защо почна работа, като не можеш да си го позволиш". Имах наивността да я попитам би ли го взимала от градина тя, но заяви, че не може да се занимава с малки деца. Втората загубена беше, като ме убеди, че вече ще помага. Напи се и заяви "ми това си е твой проблем, да съм й гледала детето, че да работела". А беше обещала. Оттогава не вярвам. примирих се и работя в обхвата на времето, който имам. Да уточня - не живея с майка си. защо се занимавам - ами все не вярвах, че няма желание, че не е готова и т.н.
Не знам какво е за нея внукът й - нещо като абстрактна кукла за гушкане по желание, може би. Но и това май е много... Предполагам, че просто повтаря модела си с мен, когато ме е  оставила на дядо ми и баба ми, защото е била млада.
И да и на мен съседки и приятелки ми даваха всичко...но то най-важното не е дрешките, а ВРЕМЕТО. Това ни е слабото място. Дори болен човек да имаш вкъщи, е някой. Но както и да е, действаме си Плюс това децата порастват и едно е да оставиш само 3 годишно дете, друго - седемгодишно. Макар че по закон това е наказуемо. Поздрави на всички!

vasilenae, повече от тъжно е това, което разказваш. Съжалявам, че ти се е наложило да се справиш с подобно отношение от родната ти майка.
За щастие при мен детето се радва на обожание от всички у дома. Гледат я, когато имам работа да върша, помагат и в обгрижването й чисто битово. Проблемите идват оттам, че още не могат да ми простят, че не ги послушах когато ме предупреждаваха с какъв тип съм тръгнала да градя семейство. Постоянно ми го натякват и ми семесят във всичко, защото според тях съм доказала, че решенията, които вземам не са правилни и затова не трябва да решавам сама. Това е само черешката, но няма да навлизам повече в подробности. Важното е, че по отношение на детето са винаги на линия и правят всичко по силите си внучката им да е добре.