Великобритания - тема 52 Лятно Морска

Да, бият. Дават и антибиотици.
На мен също ми биха, като ме ухапа едно от децата в училище.


Хе-хе,  tzvetak, отговорът на аланглето-
Аз ли не съм авантюрист?! Та аз се ожених за българка  

Едва ли има някой, на който да не му се налага да прави компромиси!
Къщата след 2-3 години може да си я смените с чисто нова

Аз от няколко дни исках да питам за мнение за следното. Ходили ли сте на остров Уайт (Isle of Wight) или East Preston. Искаме да отидем някои от летните уикенди малко на плаж, разходка. Но по-близко около нас. Има влак в Оксфорд за тези места, сега засега сме без кола и предпочитам някъде по-близо. Гледах и Портсмут и Брайтън. но като че ли острова ни влече най-много. То така или иначе гледах, че до Уайт се ходи с ферибот от Портсмут.

Вие с Оксфорд ли сте? Влюбена съм в Оксфорд!
Бях веднъж на разходка и атмосферата е неповторима.
В събота бяхме на открит басейн там, после намерихме площадка с пръскачки и децата се наиграха.
Много много ми харесва! Добре, че ми е близо и мога да ходя на разходка.

Не в Бистър сме, то е много близо до Оксфорд. Има автобус на 15 мин до Оксфорд, спирката му даже е до нас. Някъде за около 40-50 мин сме до Оксфорд . И аз се влюбих в Оксфорд, страшно красив град. Като дойде време и аз да си търся работа, сигурно ще се преместим там да живеем. Аз в Бистър едва ли ще си намеря работа. Така де, готино ще е да живеем там . Иначе и Бистър е хубаво градче, даже за моя изненада има доста магазини и какво ли не.

Оказа се, че е имало ваканция и не били минали 20 учебни дни. Аз смятах единия понеделник, но явно не е бил само той. В желаните училища няма място, сега ще проверят къде в близките ни има и някой ще ми се обади. Стискайте палци да излезе нещо прилично.

Успех

И от тук има ферибот за Уайт, обичам да ходя да го гледам като заминава понякога. Имам страх от дълбока вода, обаче си седя и зяпам, напук на страха. Обаче ако има някой с мен и ме пипне, пищя. Имам някакъв такъв страх че ще ме бутне.

Аз съм доволна от докторите тук засега. Първия път като ходих даже не бях регистрирана, но ме прегледаха и ми изписаха антибиотик, понеже си ми трябваше, не ме лигави с Парацетамол. Онзи ден като ходих, помолих за кръвни изследвания, никакъв проблем, веднага ми ги направиха за сума неща, за каквото се сети писа да пуснат изследване, днес отидох да помоля за час за да разбера какви са ми изследванията - ОК, елате в сряда. На зъболекар се надявам да не ми се налага да ходя, просто при толкова зъболекари в България, които ще ми оправят зъбите без пари, тук - само ако е много наложително. Като си ходя ще си оправям каквото имам за оправяне, особено сестра ми като завърши, няма да имам никакъв проблем.

И аз се боря със системата с помощите, щото нямам особен избор. Трудно е без никакви пари да се оправя съвсем сама едновременно с квартира и работа, без опит и препоръки. Ама гледам да не питам тук... Знам, че най лесно ще е пак да съм детегледачка, и сърдечно благодаря на всички за идеите, препоръките, телефоните и така нататък, но мисля, че ще се побъркам ако и следващото семейство е като това. От друга страна не съм сигурна какъв се води престоя ми тук, дали са плащани някакви данъци за мен... Добре че е онзи от Портсмут, че ходи насам натам с мен и помага с каквото може...

Или с hovercraft 

По повод бенефити, цени на квартири и детски градини реших да ви разкажа нещо. Идва мъжът ми да работи в Англия. Мислим си че имаме някакво инфо за страната, но той тръгна пръв да проучи все пак. Аз с детето на 3 годинки останах в България. Казах му, докато не уреди квартира, детска градина и курс по английски за мен не тръгвам  В България нали на широко си живеехме, глася се в Англия да е поне същото. Първи впечатления, безумно скъпи жилища и по тесни и от апартаментите у нас, детските градини непостижими за дохода ни тогава. И както се вихрех в Родината ресторантчета, клубчета, частна градина за детето, къща с двор, така се намърдахме в един апартамент с две спални, във втората само единично легло и гардероб се събираха. Добре поне, че синът навърши 4 годинки и тръгна на училище и аз успях да се запиша да уча английски в колежа. Тъй като сама ходих да се записвам, не знам какво съм говорила и какво са разбрали, бяха ме записали като au pair и плащах с 50% отстъпка за курса! Едва година по-късно осъзнах това. Ако не беше станала тази грешка, сигурно нямаше да мога да си позволя и на курс да ходя  От високо паднах и дълго време ме тресе носталгия и депресия  Не знам кое е по-добре, да изпаднеш в ситуация като моята или да се подготвиш психически, че ще трябва да направиш няколко крачки назад. Понякога се чудя, ако знаех какво ме очаква тук в началото, дали пък не бих се отказала от тази авантюра още преди да е започнала 

МГМ, как беше Портсмут? Препоръчваш ли за разходка? Ние понеже само в Лондон ходим през уикенда, не че ни е омръзнал - напротив, но някой път и нещо различно да направим.

Аз мисля, че след време, дори и работата ми да е в Лондон (аз на друго място не кандидатствам всъщност), няма да се преместим там. Просто не виждам смисъл - за момичетата, които питаха- ние сме в Есекс и за полуобзаведен апартамент с две спални и две бани плащаме 950. Миналата седмица като пътувах към Челмсфорд за НИН интервюто минах през страшно живописни места и ако решим наистина да останем тук и когато вземем кола много ми се иска да се преместим и някъде по на зелено.

За двата месеца, които съм тук, мога да кажа само, че ми е доста по-спокойно. Въпреки големите наеми, сериозните цени на сметки и всичко останало и предвид факта, че не работя още, пак така се чувствам.

Ако мога да съм полезна на някое от новите момичета, нека ми пише на лични, имам свеж опит с началните въпроси, за да не изнервяме обстановката тук .

М@я, стискам палци 

isolda1, с мъжа бяхме там за една годишнина. Очаровани сме от островчето - изключително спокойно място, много приветливи хора, едни от най-уютните кръчми, а гледките от скалите са уникални. И както винаги когато се избира хотел - задължително съвет от батко Tripadvisor 

Merry, много зависи с каква нагласа си  Ние също направихме няколко крачки назад идвайки тук, но го очаквахме. Ако ме беше изненадало, вероятно щях да откача 

Ljoli, съгласна  Живяла съм в Лондон, и едва издържах там. Сега сме в малко градче, и оглеждаме за подходяща къща в едно селце наблизо 

Мери, сходна история   . Само дето в София живеехме в апартамент и под наем, но все едно. Аз тук имах представа какво да очаквам, едно от темата, друго имам приятелки много близки едната живее във Франция, другата в Белгия. Та относно живота в чужбина като какво и как бих се чувствала имах представа. Истината е, че на мен не ми се идваше и все още бих предпочела да сме в България. Но половинката много искаше да смени работата и намери нова работа в Англия (имаше и доста по екзотични идеи  , добре че не станаха) И понеже, колкото и тъпо да звучи, неговата професия е по-добре платена и в България и в Англия, въобще навсякъде, реших да го последвам и да остана на заден план, поне докато мъника стане на 2 години. Аз моята работа и тук мога да я работя, просто трябва да се напъна да почна пак всичко отначало. Та така, но иначе и аз казах, докато не осигури сносна къща и прочее неща, никъде не мърдам. Трих му бая сол за мокетите, банята, ей така за спорта, просто защото не че те толкова ми пречат, а защото оставям мен на заден план. Та така, беше ми доста криво и все още ми е, но гледам да не гледам назад. Не мога изобщо да се оплача, истината е, че дойдох и се събух в хубава къща, че и мебелите ни бяха дошли, че беше подредил и измил, имаше всичко нет, ТВ и въобще всичко. Разбира се и за нас за някои неща сме няколко крачки назад, но бях подготвена. А и се надявам примерно след 2-3 години нещата да са различни.

Звуча като малка гадна кучка като го прочета. Но истината е, че не си толкова въодушевен, когато не е точно твоята мечта и трябва да оставиш неща, за които дълго си се борил и искал. Та така, дори не знам, защо го написах, но просто постът на Мери ме провокира към тези словоизлияния .

P.S. Сега видях поста на InaV. Мерси за инфото.

На нас договорът за наем ни послужи като доказателство за адрес, например GP записахме с паспортите и договорът (= две доказателства за самоличност/адрес).

Биляна, малко съм разочарована   признавам си, как докато мислехме за съседния до теб град, кроях планове как цъфвам на вратата ти с домашни мъфини, или да ме замериш с тях, или да ги изядем   (сигурна съм, че щеше да е второто!)

Ще излезе
Аз съм много доволна - голямата я записаха в най-близкото ни primary, което е и добро. Сега чакам да решат дали ще мине в Y7, или ще остане в Y6, въпреки че е изключително малко вероятно последното.
За Y7 подададох кандидатура за три училища. Тук отварям скоба, че не подадох документи в admissions, докато не се пренесохме в желания квартал. А желания квартал и по-точно местоположението на къщата беше избирано така, че да попадне в нещо като триъгълник с три най-близки secondary училища с добра оценка от Ofsted. Все в някое ще я вземат, си казах, ако правилно изчислявам шансовете, така и стана. Първо дойде писмото за най-далечното от трите, което е католическо. Нямам против религията, но не ми е по сърце в училищата. Знам, че може да се откаже в повечето религиозни училища (не всички), но тогава е малко безсмислено да се посещава именно религиозно училище. После дойде писмо, че има място и във втората желана гимназия, където отиват повечето й съученици, така че ще е добре. За третата не очаквам да се освободи място, тя е твърде желана и с голям списък чакащи.

За малкото подадох кандидатура първо за две училища, нямах под ръка целия списък. И в двете не я взеха, предложиха място в друго, много далеч от нас и с лош Ofsted рапорт. Добавих нови две училища в списъка, пак не я приеха и й предложиха същото място. Таман се консултирах с Tolumba как да обжалвам, ми пратиха писмо, че има място в едно от желаните училища, а в същия ден и звъннаха, че и във второ има място и избирах. В крайна сметка избрах това, което е на сто метра от бъдещата гимназия на голямата, с един ход да събирам. Малко са далеч от вкъщи за ходене пеша (аз съм мързелива ), но по-нататък може и да се преместим по-навътре в квартала и по-близо до училищата на децата.

Засега - така, защото както всички знаем, особено в началото компромисите са нещо очаквано. Нашият компромис е, че къщата е с по-стара инсталация и живеем до съсед - строителен склад, който почва работа в 7:15 това общо взето само аз го отразявам, другите у дома спят без проблем. Аз съм с лек сън, будя се от светлина, шум, хъркане Но така или иначе 7:15 е разумен час за ставане. В замяна имаме по-нисък наем от повечето в квартала, който е хубав квартал, и имаме по-голям двор, защото сме в крайна къща, живеем срещу парк... дето се вика, берект версин, за мен компромисът си струва

Ако давам някакъв акъл, той е - къщата да се избира по училищата.
Само Толумбата знае какво проучване му дръпнах   цял научен доклад, със списъци, color-coded, с цветни диаграми барабар.
Обаче според мен така е правилно. Веднъж проучих училищата, втори път - кварталите. Четях, търсех в Mumsnet и изобщо форуми и дискусии, по сайтове, вестници, питах и Толумба... но ние тръгнахме анблок с двете деца, не бих предприела такава стъпка без щателно проучване. В резултат, почти нищо не ме изненадва сега, нито имам кой знае какви въпроси. И Zoopla, и RightMove дават търсене по пощенския код на училището - задава се радиус и се гледа какво има под наем. Все нещо ще изпадне.

Днес се изсипахме в училище, а то било inset day. Не чета на сайта на училището, госпожицата нищо не ми е казала, разходихме се с енергична крачка, че закъснявахме. Не бях сама  имаше и други заблудени като мен.

Благодаря момичета!
Бу - браво, добре са се наредили при вас нещата.
И аз да си кажа за нас - мъжът го преместиха в офиса тук. В София работеше същото нещо със същите хора online (програмисти сме и двамата). Всички тръгнахме основно заради децата. Там си живеехме добре, но като дойде момента да избирам училище за големия (трябваше да е първи клас през септември) ми се ревеше. Правят каквото си искат.
Аз работя от вкъщи online. В София имах център за работа с деца, който оставих на колегите, но не е болка за умиране.
Ние като избрахме квартирата гледах, че най-близкото училище е с хубава оценка и всичко беше на 6. Само че... оказа се към църквата. Нямаме бележка от пастора, пък и някак това ме притесни. Все пак го писах като желание, но ми пратиха писмо, че няма място. Намерих няколко хубави училища до които има автобус, но и там нямало място. Сега ще видим какво ще ни предложат.
Като минус на жилището ни е, че няма магазин на близо. Ако бях без деца нямаше да е проблем, но сега с двамата ми отиват 2 часа с гледането на патките по реката. В апартамент сме, точно до реката. След време се надявам да се преместим в къща, но сега бяхме притиснати от времето и решихме да е това.
За сега за нас е стъпка напред.
Днес карам хлапето да пише букви по един ред и той мрънка, че редовете били много дълги  Още няме стрес за тях, като на почивка сме. Притеснено ми е как ще се справи с училището като не знае езика и не може да попита за тоалетна или вода, но вярвам, че ще се справи

Още не знам, сега в Петък отивам, ще споделям впечатления. Всички казват, че било хубаво, ама то в сравнение с тук всичко е хубаво.