Какво правят жените в менопаузата, когато... 2

Менопауза, ПМС, Ендокринни функции, Остеопороза
March 3, 2012
By Admin
Ендокринни функции и магнезий
Нивото на хормоните може да започне да се променя, още докато жената е на трийсет и няколко години, при навлизането й в периода, наречен “перименопауза”. През водещите към менопаузата десетилетия може да са съществу­вали малки хормонални дисбаланси, така че, навлизайки в менопаузата, же­ната може да е живяла вече двайсет години в хормонален дисбаланс.

Заместването на хормоните може да накара тялото да забави произ­водството на своите естествени хормони, в това число мелатонин, ДХЕА, прогестерон и човешки хормон на растежа. ХЗТ – хормоно заместваща терепия не третира причината за проблема, а е насочена единствено към симптомите и по този начин ги увековечава. Изкуственото добавяне на хормони е нещо като медицин­ска рулетка, защото човек никога не знае как всъщност ще реагира фино-балансираната хормонална система.

Освен риска от разболяване, страничните ефекти, свързвани с ХЗТ, включват промени в настроението, гадене, влагалищно кървене и поду­ване, чувствителност на гърдите, притеснения за рак на гърдите и яйч­ниците, камъни в жлъчката и тромбоемболийни събития.

Естрогенът увеличава риска от ендометриален рак (рак на лигавицата на матката). Колкото по-дълго се взима естроген, толкова по-голям става рискът от ен­дометриален рак. Ако не е правена хистеректомия (оперативно от­страняване на матката), възможно е заедно с естрогена да се взимат и други лекарства. Това може да намали риска от ендометриален рак, но пък не е изключено да увеличи риска от други здравословни проблеми, в това число рак на гърдата.”

Опасенията във връзка с безопасността и ефективността стават причина за отдръпване от масовото използване на ХЗТ. Предполага се, че 30-45% от жените, получили рецепта за ХЗТ, няма да я изпълнят или ще пре­къснат изпълнението й, преди да са минали повече от дванайсет месеца.

Холестерол, магнезий и хормони
Невъзможно е да се говори за естрогена и прогестерона изолирано oт другите хормони и от техни прекурсори като холестерола и магнезия. Всички стероидни хормони се произвеждат от холестерол в хормонален водопад. Холестеролът е незаменим за здравето и е майка на хормо­ните от кората на надбъбречните жлези, включително на кортизона, хидрокортизона, алдостерона и ДХЕА. Един от основните хормони и пръв във водопада е прегненолонът, който се преобразува в други хормони, в това число дехидроепиандростерон (ДХЕА), прогестерон, тестостерон и различните форми естроген. Тези хормони са взаимосвързани и всеки изпълнява уникална биологична функция.

ДХЕА е стероиден хормон, произвеждан от надбъбречните жлези и яйчниците, и преобразуван в тестостерон и естроген. След като бъде отделен от надбъбречните жлези, той циркулира в кръвта като ДХЕА-сулфат и при нужда бива преобразуван в други хормони. Естрогените също са стероиди.

Холестеролът не може да бъде синтезиран без магнезий, а холестеролът е задължителна суровина за направата на хормони. Един от тези хормони е алдостеронът, който спомага за контрола на баланса нa мaгнезия с други минерали в тялото. Интересното е, че алдостеронът се нуж­дае от магнезий, за да бъде произведен, и същевременно регулира магнезиевия баланс. Жените, които страдат от преждевременна менопауза или ранна недостатъчност на яйчниците, споделят, че магнезият често им помага да се справят с убийствената умора, която се появява често в началото на преждевременната или ранната менопауза, като увеличава енер­гийното ниво.

Магнезият играе важна роля при пренасянето на хормони (като инсу­лин, тироксин, естроген, тестостерон, ДХЕА и т.н.), невротрансмитери (като допамин, катехоламини, серотонин, ГАМК и т.н.) и минерали-електролити. Едно изследване достига до извода, че именно магнезиевият статус контролира потенциала на клетъчните мембрани и по този начин контролира разнасянето и отделянето на много хормони, хранителни вещества и невротрансмитери.

“Магнезият – казва д-р Луис Б. Барнет, – е необходим за хипофизата. Хипофизата, наричана понякога „жлезата на чудесата”, приема инструкции от хипоталамуса в главния мозък, с който е свързана с тънко стъбълце, наречено “инфулдибулум”, после ги предава из цялото тяло във формата на химически пратеници, известни като “хормони”. Тези хормони не само оказват директно влияние, но също така предизвикват производ­ството на други важни хормони другаде в тялото. Когато не получава не­обходимия й магнезий, хипофизата не се справя със задачата си да упражнява нещо като термостатичен контрол върху надбъбречните жлези, което пък им позволявала произвеждат прекалено много адреналин.”

По време на перименопаузата се наблюдават големи колебания в нивото на хормоните естроген, тестостерон, FSH, LH и прогестерон. и именно тези значителни колебания могат да предизвикат множест во проблеми, най-малкият от които са горещите вълни.

Естрогените отговарят предимно за превръщането на момичето в полово зряла жена чрез развитието на гърдите, по-нататъшното развитие на матката и влагалището, разширяването на таза и окосмяването на ге­ниталиите и подмишниците, и играят роля за увеличаването на адипозната (мастна) тъкан. Те участват също така в ежемесечната подготовка на тялото за евентуална бременност, както и в самата бременност. Това не е един, а много хормони, като тялото продължава да произвежда естрогени през целия живот. Надбъбречните жлези, мастните тъкани и може би матката произвеждат естрогени.

Менопаузата настъпва в резултат на естественото намаляване на производството на естроген и прогестерон от тялото.

Естрогенът води до по-високо усвояване и оползотворяване на магне­зия и цинка. Обикновено той се асоциира с бременността. По време на бременността тялото се нуждае от повече минерали и естрогенът се гри­жи за по-доброто абсорбиране. Естрогенът дава възможност на жената да си осигурява достатъчно магнезий от бедната на магнезий диета. Ко­гато нивото на естрогена намалее, с него намалява и абсорбирането на магнезия и се стига до хипомагнеземия (магнезиев дефицит). Това може да доведе до тежка депресия, диабет, хипогликемия или много други про­блеми, тъй като с годините е намалявало нивото както на естрогена, така и на магнезия.

Употребата на орални контрацептиви и естрогенозаместващите тера­пии причинява магнезиев дефицит.

Като се има предвид, че над триста вида тъкани в тялото имат рецеп­тори за естроген – което означава, че се влияят по някакъв начин от този хормон – не е изненадващо, че неговото намаляване води до физически промени. Естрогенът влияе върху гениталиите (влагалище и матка), пи­кочните opгани (пикочен мехур и уретер), гърдите, кожата, косата, лига­виците, костите, сърцето и кръвоносните съдове, тазовите мускули и главния мозък.

Именно намаляването на естрогена причинява промените, ха­рактерни за менопаузата, включително изсушаването на косата и кожата, изпускането на урина и податливостта на инфекции на пикочните пъти­ща, сухота на влагалището и, най-важното – болестите остеопороза и сърдечни заболявания. Тези болести се намират в центъра на дискусиите във връзка с менопаузата. Тъй като естрогенът играе важна роля за пре­дотвратяване на тези болести, не е ли най-добре през менопаузата да допъ­лваме намаленото му количество със синтетичен вариант?

Естрогените влияят също така на възпроизводството. Те противодей­стват на въздействието на околощитовидните жлези, свеждайки до ми­нимум загубата на калций от костите, и подпомагат съсирването на кръвта. Има няколко форми естроген, но най-важната за възпроизвод­ството е естрадиолът, който се отделя от яйчниците. Освен че отговаря за развитието на половите белези при жените, естрогенът управлява еже­месечното удебеляване на ендометриума и количеството и качеството на слузта в шийката на матката и влагалището, които са от изключително значение за спешното преминаване на сперматозоидите.

Магнезият е жизненоважен за ендокринните функции. Гонадотропин рилийзинг хормонът (GnRH) е водещ хормон от хипоталамуса в главния мозък. Той подтиква отделянето на стимулиращия фоликула хормон и LH от хипофизата, което на свой ред води до производството на естроген и прогестерон в яйчниците. Магнезият участва в производството на мелатонин, който е “денонощният часовник” в тялото.

Магнезиевият де­фицит може да увреди супрахиазмалното ядро на хипоталамуса. А ба­лансираният магнезиев статус е необходим, за да се постигне ефикас­ност на супрахиазмалното ядро и на епифизата. Изучаването на електроенцефалограмата по време на сън и на ендокринната система сочи, че участва в оста лимбична система-хипоталамус-хипофиза-надбъбречни кортекси, защото магнезият влияе върху всички елементи на тази верига. Магнезият има свойството да намалява отделянето на адренокортико-тропен хормон (АКТХ) и да влияе върху чувствителността на коровата част на надбъбречните жлези към АКТХ.

“Хормонозаместващата терапия се основава върху неправилното предположение, че тялото губи способността си да произвежда необходимото количество хормони, само защото достигаме определена възраст. Тялото действително променя производството си на хормони през различните етапи на живота, но хормоналните промени са функция на общото здравословно състояние, а не на възрастта. “
Тереза Дейл, медицинска сестра

Днес, когато цели 68% от американците не консумират препоръчител­ната дневна доза магнезий, а повече от 19% от американците не консумират дори половината от препоръчваната oт правиелството дневна доза магнезий, не е трудно да се види как магнезият оказва влияние върху всички тези промени в живота и придружаващия ги дискомфорт, и често намалява проблемите и риска в дългосрочна перспектива.

Преди менопаузата естрогенът играе защитна роля срещу сърдечни болести, но с намаляване на неговото производство рискът от сърдечни заболявания нараства. Десет години след менопаузата рискът за жените да умрат от сърдечна болест е почти същият, както и за мъжете.

Известният изследовател на магнезия д-р Милдред Сийлиг отбелязва, че макар да няма единодушие по въпроса дали естрогените намаляват серумното ниво на магнезия, повечето доказателства сочат в тази посока. Възможно е също така парадоксалното влияние на естрогена върху болестите на сърдечносъдовата система да е свързано частично с въздействието му върху разпределението на магнезия. Показано е, че серумният магнезий пада с цикличното увеличаване на секрецията на естроген. Тъй като на плъховете, на които се дава естроген, нивото на серумния магнезий пада без изхвърленият в урината магнезий да се увеличава, а магнезият в костите нараства, Голдсмит и Бомбъргьр (1967 г.) изказват пред­положението, че придвижването на магнезий към тъканите е отговорно за причиненото от естрогена намаляване на серумния магнезий.

Симптомите през перименопаузата може да бъдат силни и да се свързват с естествено намаляващото ниво на ДХЕА, който достига най-големите си стойности около двайсетата година и след това намалява с напредването на възрастта.

Тъй като ДХЕА е един от основните биомаркери за остаряването, про­дължителната употреба на големи дози магнезий, който тялото е в състоя­ние да използва, е в състояние да увеличи значително нивото на ДХЕА и така да допринесе за спиране процеса на стареене. Д-р Норман Шийли, който е специалист по въпросите на подмладяването, и е правил изслед­вания за магнезия и остаряването, нарича ДХЕА “Главния хормон”. Спо­ред него, когато бъде произведен в достатъчно количество, ДХЕА пре­дизвиква производството на всички останали хормони, чието изчерпва­не се свързва с много от симптомите на стареенето. Той открива, че по­средством трансдермална употреба на магнезиево олио жените се осво­бождават напълно от свързаните с менопаузата симптоми, а някои дори възвръщат менструалния си цикъл. Този ефект е постиган, само когато магнезият се приема през кожата, а не орално.

Едно от главите последствия за половата система от намаляването на естрогена е свиването на влагалището и изтъняването на стените му, съпроводени от намаляване на еластичността и на отделянето на смазващи вещества по време на сексуална възбуда. При някои жени промените в сексуалните функции са незначителни, но при други се стига до сухота и болка при полов акт или болки в гениталиите по няколко дни след полова активност, ако не използват влагалищен лубрикант или не прибяг­нат до някаква форма на хормонозаместваща терапия. Някои от използващите магнезиево олио жени са споделяли, че когато го впръскат в об­ластта на влагалището, секрецията се засилва, влагалищната сухота на­малява и сексуалната възбуда нараства. Д-р Шийли потвърждава тези открития със собствения си клиничен опит.

“От експерименталните изследвания с животни става ясно. че когато нивото на магнезия намалее, малките проблеми стават големи, дори прекалено големи. Така животните, лишени от магнезий, страдат от свръхвъзбудимост до такава степен, че се държат истерично при най-малкия шум или при вида на всяка сянка”
Дж. И. Родейл

Характерните за предменструалния синдром (ПМС) физически и емоционални симптоми се развиват след овулацията и намаляват с нача лото на менструацията. Тези циклично повтарящи се симптоми в типичния случай включват безпокойство, депресия, раздразнителност, умора, подуване на корема, задържане на течности в пръстите и глезените, чувствителност на гърдите, промяна в сексуалната възбудимост, главоболие и желание за едни или други храни. Комбинацията и силата на симптомитете варират при различните жени. Службата за женското здраве към министерството на здравеопазването докладва, че 75% от жените имат едни или други симптоми на предменструалния синдром. Този резултат е доста близък до извода на Масачузетския технологичен институт, че населението е с дефицит на магнезий.

Природосъобразното добавяне на магнезий е несравнимо по-добър вариант пред кремовете с ДХЕА с многобройните им предупреждения и е в състояние да облекчи много от тези неприятни проблеми

Важността на баланса между калция и магнезия е отбелязана oтдр. Кристиан Нортръп, която препоръчва калцият и магнезият да бъдат В съотношение 1:1 при симптоми за ПМС. Изследванията са демонстрирали, че добавянето на магнезий облекчава ефикасно предменструалните симптоми. Д-р Мелвин Р. Вербах смята, че макар за появата на ПМС да са отговорни много хранителни съставки, граничното ниво на магнезия, характерно за пациентките с ПМС, може да обясни повечето симптоми. Той забелязва, че граничният дефицит на магнезий може да изчерпи мозъчния допамин, да наруши метаболизма на естрогена, да увеличи секрецията на инсулин и да причини увеличаване на надбъбречната кора (участваща в производството на много хормони, включително полови, хормони на стреса и свързани с кръвната захар хормони).

“Мисля, че ролята на магнезия в менопаузата се подценява” – казва д-р Ан Луиз Гитълман, като посочва, че той е полезен не само за кости, но и предотвратява сърдечни болести, може да ни поддържа спокойни да ни помогне да спим непробудно цяла нощ. Тя препоръчва на всички жени в менопаузата да вземат магнезиеви добавки и ленено семе.’

До 80% от американките имат горещи вълни по време на менопаузата, докато този симптом измъчва само 10% от японките. Някои изследователи изказват предположението, че разликата може би се дължи на различията в диетата, начина на живот и/или отношението на културата като цяло към остаряването. Но тази разлика е неопределена и глобална по мащаби. Най-вероятно голямата разлика е магнезият. Японките консумират различни водорасли, които са много богати на този минерал.

Магнезият играе изключително важна роля в широка гама дейности на тялото, включително много функции, свързани с предхождащите менструацията промени, изпитвани от някои жени. Магнезият се класифи­цира като “естествен транквилант” и е незаменим за предменструалните симптоми, свързани с безпокойство, напрежение и т.н. Установено е, че жените с ПМС са с по-ниско ниво на магнезия в червените кръвни телца и добавянето на магнезий е от изключителна полза за облекчаване на много симптоми на ПМС и е дори още по-ефективно, когато се приема едновременно с витамин B6 Магнезиевият дефицит може да доведе до спазми на кръвоносните съдове, така че ако страдате от менструални мигрени, магнезият би могъл да ги предотврати.

Магнезият е нужен за синтеза на серотонин, който на свой ред е от жизнена важност за регулиране на настроението. Освен това този минерал изглежда подпомага постигането на баланс на течностите и така пре­дотвратява неприятното събиране на течности, от което страдат някои жени преди менструация. Установено е, че жените с недостатъчно висо­ко ниво на магнезия страдат от предменструални промени в апетита и желание за определени храни.

На менопаузата не трябва да се гледа като на патологичен ендокринен дефицит, защото производството на женски хормони обикновено нама­лява с напредването на възрастта, когато възпроизводствените функции се преустановяват. Как и защо става така е относителна загадка за кон­венционалната медицина, но лесно може да се види как определени състоя­ния ускоряват и задълбочават намаляването на ключовите хормони.

Ясно е обаче, че лишената от предпазното влияние на естрогена жена е изложена на по-голям риск oт сериозни болести и в това число сърдеч­носъдови и остеопороза. Жените имат пълното основание да започнат да добавят към диетата си големи количества магнезий от най-ранна възраст, особено магнезиев хлорид, когато се прилага трансдермално. Макар ни­кой да не знае защо точно тази форма явно предизвиква увеличаване на нивото на ДХЕА, обяснението вероятно е свързано с проникването на магнезия през мастните тъкани.

Жените би трябвало да обръщат сериозно внимание на приема на магнезий от най-ранна възраст и в достатъчно количество за осигуряване на нужното количество ДХЕА и по-добрия хормонален баланс. Тъй като хормоналният баланс е от изключителна важност, особено необходимо е дa се разбере, че единственият открит засега начин за естествено повишаване нивото на ДХЕА, е чрез транедермално прилагане на магнезиев хлорид. Той може да се купи в аптеките, но горещо препоръчвам на всеки да опита естествено произвеждания магнезиев хлорид като вторичен продукт от производството на сол. Следват някои кратки описания на специфични състояния, свързани с менопаузата или менструацията, при които, както показва опитът, магнезият може да бъде от значителна полза.

Менструална мигрена
Ниското ниво на магнезия може да предизвика менструална мигрена. Маускоп и други докладват за дефицит от йонен магнезий при 45% от пристъпите на менструална мигрена, докато само при 15% от мигренозните пристъпи, несвързани с менструалния цикъл, се наблюдава магнезиев дефицит. Те демонстрират също така, че свързаните с ниското ниво на йонен магнезий пристъпи могат да бъдат преодолени с венозно инжектиране на магнезий. Факчинети и други демонстрират, че менструалната мигрена може да бъде предотвратена, ако през последните 15 дни на менструалния цикъл се приема орално магнезий.

Менопауза, нарушения на настроението и магнезий
Свързаните с перименопаузата и менопаузата нарушения на настроението причиняват голям стрес за много жени. В Съединените щати половината от жените в перименопауза споделят, че се чувстват раздразнени или депресирани. Различни изследвания показват, че рискът на жената да изпадне за първи път в депресия нараства рязко, щом наближи мено паузата. “Съществува подгрупа жени, които, поради различни причини са по-уязвими” – казва д-р Лий Коен от Харвардското медицинско учи лище, проследил в продължение на шест години 460 жени в областта на Бостън. Няколко изследвания показват без съмнение, че има определена връзка между магнезиевия дефицит и депресиятa и увеличаването на магнезия може да донесе облекчение. Вижте, ако обичате, главата за магнезия, насилието и депресията.

Остеопороза
Всяка години повече от 300 000 жени счупват бедрена кост в резултат на остеопороза. Преди да измине година, една от всеки пет умира.

Магнезият играе значителна роля за предотвратяване на остеопорозата в периода след менопаузата. Изследванията показват, че магнезият подобрява минералната плътност на костите. Без адекватно количесто магнезий калцият не може да влезе в костите. Излагането на тежки метали също влияе върху костната плътност. Жените в менопауза може да страдат от остеопороза в резултат на дефицит на естроген, но чупли­востта на костите нараства с увеличаване на магнезиевия дефицит. На жените в менопауза се препоръчва да консумират много калций, но при­емът на достатъчно магнезий е необходим, за да намали съотношение на калций/магнезий, защото ако е голямо, то предизвиква съсирване на кръвта. На група жени в менопауза е даван магнезиев хидроксид, за да се прецени влиянието на магнезий върху костната плътност. В края на дву­годишното изследване става ясно, че магнезиевата терапия е предотвра­тила фрактурите и е довела до значително увеличаване на костната плътност. За връзката между калция и магнезия се говори обстойно в главата за калция и магнезия.

Магнезий и горещи вълни
Много жени в менопаузата страдат от сърцебиене, свързвано с горе­щи вълни. Те могат да си помогнат, като увеличат приема си на магнезий. Той играе важна роля за регулиране на телесната температура.

Изследванията за терапевтично използване на хипотермията демон­стрират ефективността на магнезия за сваляне на телесната температу­ра. Това поддържа транедермалната терапия с магнезий като повърхно­стно охлаждане без агресивни методи. Телесната температура може да бъде регулирана от магнезия по два начина. Единият е посредством цен­тралното успокояващо действие на хипоталамуса, а вторият е чрез пери­ферния ефект, постиган като се намали невромускулната възбудимост.

Магнезият намалява при хипертермия заради загубите му с потта и при магнезиевата диуреза. Тъй като магнезият играе важна роля при регулирането на кръвнатa зaxap и на телесната температура, логично би било да го използваме за третиране на вазомоторните симптоми по време на менопаузата. Жените могат да очакват да получат значително подоб­рение, по-голям комфорт, по-малко промени на настроението и no-гладък преход от менопаузата към следващата фаза. Освен това магнезият действа като естествено средство за отпускане па мускулите, което го прави полезен за облекчаване на симптоми като мускулни крампи и тревожност.