Скрит текст:
Аз пък имам друг проблем, и аз вкарвам много драма в живота на близките и любими хора, но от емоционална лабилност --усещам емоциите много силно и в екстремни ситуации не мога винаги да се справям с тях. Иначе имам много силна емпатия и обикновено се грижа за емоциите на другите, но заради лабилността се случва да наранявам. Мислих си дали не съм бордърлайн, но нямам рискови поведения. Така че дори да имаш емпатия пак може заради своите собствени емоции да вкарваш близките си във филм и крайният резултат да е същият.
В интерес на истината за психопат наистина не се чудя дали съм, никога не съм се чудила, защото имам по-скоро обратния проблем --прекалено силно развита емпатия към другите и когато бях малка ми беше трудно да слагам границата къде почват моите емоции и къде свършват емоциите на другия човек.
...
При мен проблемът е, че наистина съм крайно емоционална, нещо, което съм се научила да контролирам в "нормални" ежедневни ситуации, слагайки спирачки на емоциите си. Но при екстремни ситуации просто не мога. Например за мен началната фаза на влюбването е много тежка и винаги е била, заради наистина екстремните емоции, които изпитвам, не всички са положителни. Част от тях са на страх, болка и понякога чист ужас. Заради това началото на връзките е много трудно при мен, докато ми се стабилизират емоциите и влезнат в някакво русло. Знам, че човекът реципиент на тази буря от емоции не винаги е на голям кеф и не знае какво точно става и защо.
...
Заради това със сигурност си мисля, че нещо не ми е съвсем наред, в сравнение с другите хора. Нито на родителите ми, де. Но не знам дали става дума за личностно разстройство, дали за дизрегулация на емоциите. Но определено неща, които за другите хора са дребни, предизвикват по-голяма реакция у мен.
...
При мен проблемът е, че наистина съм крайно емоционална, нещо, което съм се научила да контролирам в "нормални" ежедневни ситуации, слагайки спирачки на емоциите си. Но при екстремни ситуации просто не мога. Например за мен началната фаза на влюбването е много тежка и винаги е била, заради наистина екстремните емоции, които изпитвам, не всички са положителни. Част от тях са на страх, болка и понякога чист ужас. Заради това началото на връзките е много трудно при мен, докато ми се стабилизират емоциите и влезнат в някакво русло. Знам, че човекът реципиент на тази буря от емоции не винаги е на голям кеф и не знае какво точно става и защо.
...
Заради това със сигурност си мисля, че нещо не ми е съвсем наред, в сравнение с другите хора. Нито на родителите ми, де. Но не знам дали става дума за личностно разстройство, дали за дизрегулация на емоциите. Но определено неща, които за другите хора са дребни, предизвикват по-голяма реакция у мен.
това все едно аз съм го писала. Мислех, че само аз съм така.Мислят ме за луда, за дете и това ми тежи.
Старя се да си контролирам емоциите (те зависят от тези на другите), но не винаги успявам, още се уча.
Гадно е като някой сърдит или недоволен е срещу мен. Побърква ме енергията, която излъчва.
Последната случка е от днес. Една жена не беше на кеф. Знаех, че ако се развика, ще й мине и ще почне да се държи нормално. Ядосах я, тя кресна по мен и нещата се нормализираха. Този номер съм го правила и с друга, но на нея й се беше насъбрало много.
Най-лесно улавям емоциите на хора за които ми пука и са ми близки (като тези двете по-горе). На такива, които не ме интересуват, гледам да не се връзвам - стоя далеч от тях, слушам ги с половин ухо, не осмислям думите им.
Предпочитам да съм заобиколена от емоционално уравновесени, психически силни хора. Като балсам за душата са ми. Имах един такъв, но го изгубих.
Общуването и мълчанието с него много ме зареждаше. Сега около мен остана само един такъв човек.Прочети тази книга, Ох Аман http://chitanka.info/book/5911-sineokomomche
Естел, не си единствена, със сигурност. Много е трудно, наистина, на моменти. 
