ОК. Но това е НЕЙНОТО мнение. Ако той виждаше така нещата, надали би се противопоставял на заминаването й. Явно според него тези пари не са толкова важни. Следователно - все по-ясно е, че пътуването е нейно желание, нейн план, нейна мисия, нейна "мечта", нейн живот. Той не участва в това решение и в този смисъл е в пълното си право да негодува срещу второстепенната си роля. Да бъде половинката, с която решенията не се консултират, а само бива информирана за развитието на нещата по осмотрение на авторката. Инак казано - когато реши кое е добро за тях ДВАМАТА, тя просто го уведомява какво е решила и пристъпва напред с плановете си.
Колко от вас мечтаят да са във връзка, в която решенията се вземат от другия, а от вас само се очаква да "да"-кате и кимате?
И да не ме разберете грешно. Нямам нищо против поведението и плановете на авторката. Имам само против отказването на правото на мъжа й да бъде недоволен от тях, да се чувства зле, да не намира себе си в тях и да иска да прекъсне отношенията си с нея. Това е негово право.