За жените, които обичат прекалено силно и се измъчват от това.

Слава богу, не съм била толкова зависима и нещастна.
Имам обаче преки наблюдения за една такава връзка. Няма начин как да се чувстваш добре, независимо от неговото поведение.
Ако имаш желание да се отървеш от тази зависимост, обърни се към добър психолог.
Моя приятелка така се отърва. Но въпреки помощта на психолога, при който ходеше 2 пъти седмично през цялото време и отне няколко години да успее да се справи и да сложи край. Загуби най-хубавите години от младостта си.
Добър знак е че си даваш сметка че това е цитирам твоите думи"Но той си е проблем, както пристрастяването към алкохола, наркотиците, дори сладкото ... то си е един вид пристрастяване... само че към мъж, връзка". Първата крачка вече си я направила.

Отказването и оздравяването не винаги означава да сложиш край на връзката. Означава да се чувствашдобре заради себе си, да бъдеш ти на първо място с твоите нужди и желания , и от там вече както се развие връзката то ще е за добро независимо дали щеприключи или ще се оправи. Не винаги оправянето означава КРАЙ

Според мен за да се промени нещо първо трябва да го свалиш от пиедестала т.е да се разочароваш и да го видиш в друга светлина.Да се разгневиш, да осъзнаеш, че ощетяваш себе си и малко по малко да за почнеш да изграждаш отношение на  себеуважение и любов към себе си.Да видиш и себе си в нова светлина, защото явно не се смяташ за толкова ценен човек и съответно неговото отношение ще бъде като към не толкова ценен човек.

Била съм в такова положение. Не е живот това. Постоянно си гледах телефона за обаждания и смс-и. Броях минутите до срещите ни, а ако кажеше, че няма да се видим все едно ми срутваше света. Лошото е, че го осъзнавах, че не трябва да е така, но въпреки това  минаха 2 години.
С четенето на много книги, с много разговори с приятелки и с много усилия успях да го преодолея. Трудно беше, но не и невъзможно. В един момент осъзнах, че една връзка трябва да ти дава криле, да те кара да се чувстваш добре, а с него не беше така. Бях нещастна, плачех много, ако не бях с него не исках да излизам с приятелите си. И защо? Заради един мъж, който така и не оцени какво правех за него.
Пожелавам ти успех! Пак повтарям- трудно е, но не и невъзможно.

Първата стъпка е да застанеш пред огледалото и да кажеш на отражението, което виждаш там "Обичам те" на глас високо и ясно. Втората стъпка е да го правиш всяка сутрин.
А третата стъпка - да го претвориш в дела.
Защото никой няма да те обича, ако ти не обичаш първо себе си.
Никой няма да те уважава, ако ти не уважаваш първо себе си.
Започва се с изграждане от вътре, а после - навън.

Имала съм такава връзка. Когато съм си говорила с приятелки ( макар че и с много малко хора съм говорила почти открито за ситуацията) го описвах точно така - като пристрастеност към наркотиците. Знаеш, че е вредно, знаеш че само на себе си вредиш, знаеш .... ама не можеш да спреш.
Някой по-нагоре писа, че за да се откажеш от такава връзка трябва да се разочароваш. Има нещо вярно, макар че на мен ми трябваха няколко разочарования, поне в това не се скъперничеше, поводи за разочарования да искаш....Уж според всички, които ме познаваха бях умно и отговорно момиче, ама опре ли до него...
Накрая обаче разочарованията си казаха думата.
Само дето сума ти години ми отидоха ей така. Първо в опити да не допусна тази връзка въобще да започне, после във въпроси какво изобщо търся тук, и накрая в опити да обясня че отдавна си проигра шансовете...И така си минаха едно 5-6 години.

Ами, че влюбването си е точно зависимост - отделят се огромно количество хормони, които действат дрогиращо 

"Приемането е антитезата на отричането и контролирането. То е желанието да признаеш действителността такава, каквото е, и да не се опитваш да я променяш. Защото там лежи щастие, което идва не от манипулиране на външни обстоятелства или хора, а от установяването на вътрешен мир, дори когато сме изправени пред предизвикателства и трудности.
Не забравяйте,. че в приказката Красавицата не изпитва нужда да промени Звяра. Тя го оценява реално, приема го такъв, какъвто е, и му е благодарна за добрите му качества. Тя не се опитва да направи от чудовището принц. Не казва: „Ще бъда щастлива, когато той няма да е вече звяр." Не го съжалява, че е такъв, нито се опитва да го промени. И тук именно е урокът - нейният начин на мислене го прави свободен да възвърне истинския си, най-добър образ. Това, че истинският му образ е красив принц (и напълно подходящ партньор за нея) показва символично, че тя е възнаградена щедро, задето го е приела такъв, какъвто е от самото начало. Наградата й е охолен и блажен живот с принца, описан като „двамата живели щастливо оттогава".
Действителното приемане на отделния човек такъв, какъвто е, без да се опитваме да го променим, като го насърчаваме, манипулираме или насилваме, е висша форма на любов и много трудна за практикуване. В дъното на всичките ни усилия да променим партньора лежи егоистичен мотив, вяра, че ако той се промени, ние ще бъдем щастливи. Няма нищо лошо в желанието на човек да е щастлив, но да оставим източника на това щастие извън себе си, в нечии други ръце, означава да избегнем възможността и отговорността да направим собствения си живот по-добър.
Колкото и да е странно, тъкмо поведението на приемане позволява на партньора да се промени, ако сам реши.

Ако партньорът на някоя жена има проблем с работохолизма например и тя го моли и настоява да престане да се застоява с часове вън от къщи, какъв е обикновено резултатът? Той започва да закъснява още по-дълго, смятайки, че е в правото си да постъпва така, за да избегне вечните й натяквания. С други думи, като го гълчи, умолява или се опитва да го промени, жената всъщност го подтиква да вярва, че проблемът между тях не е неговият работохолизъм, а нейното натякване - и наистина, непреодолимият й стремеж да го промени може да стане също толкова съществен фактор за увеличаване на емоционалната дистанция между тях, каквато е пристрастеността му към работата. В усилията си да го приближи до себе си тя практически го отблъсква още повече.
Работохолизмът е сериозно психично разстройство, каквито са и всички натрапчиви действия. В живота на съпруга и работохолизмът вероятно има за цел да го предпази от чувство на близост и интимност, от които той се страхува, и да предотврати надигането на други неприятни емоции, на първо място тревога и отчаяние. (Работохолизмът е едно от средствата на мъжа, израснал в дисфункционално семейство, да избяга от себе си, така както прекалено силната обич на жената от такова семейство е основно средство за бягство от себе си.) Цената, която плаща мъжът за това свое поведение, е едноизмеримо съществуване, което му пречи да се радва повече на живота. Но единствено той може да реши дали цената е прекалено висока.и единствено той може да предприеме някакви мерки и рискове, за да се промени. Задачата на съпругата му не е да оправи неговия живот, а да направи по-стойностен своя.
Повечето от нас имаме възможност да бъдем далеч по-щастливи и по-удовлетворени като личности, отколкото съзнаваме. А не го съзнаваме, защото сме убедени, че нечие поведение ни пречи да го постигнем. Ние пренебрегваме задължението да усъвършенстваме себе си, докато кроим планове, лавираме и манипулираме с цел да променим партньора си. Когато това не ни се удаде, ние се ядосваме, падаме духом и се отчайваме. Опитите да променим другия пораждат чувство на безпокойство и отчаяние, но ако използваме силата си, за да променим собствения си живот, това ще ни подейства ободряващо.
За да може съпругата на работохолик да живее свой собствен пълноценен живот, без значение какво прави съпругът й, тя трябва да стигне до убеждението, че неговият проблем не е неин проблем и че не е в нейната власт, задължение или право да се опитва да го променя. Тя трябва да се научи да уважава неговото право да бъде такъв, какъвто е, колкото и да й се иска да е по-различен.
Когато постигне това, жената ще се чувства свободна - свободна от негодуванието си от честите му отсъствия, свободна от чувството за вина, че не е успяла да го промени, свободна от товара на непрестанните си опити да промени нещо, което не е по възможностите й. С по-малко чувство на обида или на вина тя може да започне да се чувства по-привързана към него поради качествата му, които вече е оценила.
Когато престане да се опитва да го променя и пренасочи енергията си към задоволяване на собствените си интереси, жената ще се почувства донякъде щастлива и удовлетворена, независимо от поведението на партньора си. Накрая тя дори може да открие, че е постигнала целта си и вече е време да се наслаждава на охолен и пълноценен собствен живот, без задължителната компания от страна на съпруга й. Или когато щастието й започне да зависи все по-малко и по-малко от него, възможно е тя да реши, че обвързването й с често отсъстващ партньор е безсмислено и да предпочете да продължи живота си сама, без ограниченията на един брак, който с нищо не я възнаграждава. Но нито една от тези стъпки няма да е възможна, ако жената не престане да изпитва нужда да промени партньора си, за да се чувства щастлива. Докато не го приеме такъв, какъвто е, тя ще се намира в състояние на летаргия, докато го чака да се промени, и тогава да започне да живее собствения си живот.
Когато жена, която обича прекалено силно, прекрати „акциите" си, целящи да променят партньора й, тогава той ще може спокойно да прецени последствията от поведението си. Тъй като тя повече няма да е напрегната и нещастна, а напротив, ще се чувства все по-жизнена, неговото съществуване ще контрастира още по-силно на нейното. Той може да реши да се пребори с натрапчивото си влечение и да бъде по-дълго време физически и емоционално на нейно разположение. Но може и да не го стори. Независимо обаче от решението му, ако жената приема партньора си такъв, какъвто е, тя ще се почувства свободна да изживее по своему, по един или друг начин живота си - „щастливо оттогава..."

Снежанка, много е интересен и верен материала, който си публикувала.Само да уточним-ти търсиш съвети или просто имаш интерес/професионален/ към темата и ти трябва материал?

Търся споделен опит на хора, преживяли такова нещо. Не мнения, защото само човек минал през това може да знае какво е .... а че повечето отричат и не го признават като проблем е друга тема

Пак не ми отговори на въпроса 

Много добре разбирам как се чувстваш. И аз съм така и се чудя как да се отърва....

Във всяко мнение по-горе има смисъл..

Колкото до преживелите го - аз съм една от тях.
И всичко изредено съм го пробвала..

Истината е, че намерих сили да скъсам, едва когато осъзнах, че здравословно ще се сдухам покрай него и бях станала 45 кг..
т.е-вече беше животозастрашително..
Не те съветвам да чакаш този момент..защото може и да е късно.

Щом не се чувстваш щастлива - значи има защо..
и имаш проблем със себе си.
Не се харесваш ли, не се обичаш ли..
Защото иначе е би си го причинила това..

Да,била съм в такова състояние да съм зависима от мъжа,в който съм влюбена(единственият мъж,в който се влюбих толкова бързо)... и това ми състояние продължи точно месец.
Много красив мъж,с положение и т.н...Харесахме се в едно заведение(погледите ни се събраха,както се казва),разбра къде живея и седмица след срещата на погледите ни ме покани на среща.
След тази среща буквално не искаше да ме пусне да се прибера вкъщи.Бях като омагьосана,бях в някаква приказка(или в заешката дупка по-скоро).Станах зависима,прекарвам цялото си време с него,прибирах се за час-два и той пак звънеше-"шофьорът те чака пред вас,ела при мен".До определен момент се чувствах поласкана от тази демонстрация на внимание,но после осъзнах,че той диктува изцяло ежедневието и живота ми в този момент.Не можех да кажа-не ме търси повече,не е човек,който ще се вслуша в това,щеше да ми се изсмее и пак да използва невероятния си мъжки чар,за да ме подчини.
В крайна сметка отидох на дългааааа почивка извън града(повече от 3 месеца не се прибирах),разбрах,че и той си е отишъл от града и се прибрах.
Никога няма да забравя този мъж,все още ми трепти сърчицето,уникална харизма,перфектното държание с жената до него,перфектният секс и т.н,но и никога повече не бих била с него-осъзнах,че е пагубно за мен да съм зависима!
От теб зависи дали обичаш повече себе си или чувството да си "Алиса в страната на чудесата"