За жените, които обичат прекалено силно и се измъчват от това.

От 5 години , като в началото той работеше към една счетоводна къща и беше вечно зает. Имаше планове да си отвори собствена кантора и твърдеше,че ще е по-спокойно и че ще има повече свободно време. В рамките на тези години той успя и  се реализира, но след толкова време не е по-свободен т.е спрямо мен не се промениха нещата . И както все е изморен и зает така се и записа задочно да учи в свободния университет ( пак така ми беше съобщено вече  пост фактум ден преди започването на лекциите).Само да уточня,че тази магистратура не му е необходима в момента за работата. Той е решил така самосиндикално . В момента не можем да се виждаме през седмицата защото работи до късно, а  в съботите и неделите или има лекции или изпити и после доработва. На фона на това се подразних много на тази история с почивката и му казах че  е по-добре да се разделим. И той  като почна как съм го била натъжила ,че и сълзи пусна. Това е театър. Сега като се върне ми се иска да съм много твърда и да успея . Не ме  обича това ми е повече от ясно. С мен е заради навик , защото има комплекси и защото съм му удобна. И така сега той си почива а на мен ми е кофти

Човека си е егоист и постъпката му е гадна, определено не иска да се обвързва.Той е свободен да прави каквото си иска и както си иска, но същото важи и за теб.Не си длъжна да го търпиш.Стискам ти палци да имаш кураж -ти си по-важна от него! Ако наистина има нещо между вас то раздялата  ще помогне да се сближите и може да го"събуди".

Съгласна съм. Риск печели, риск губи. Но рискувай така, че да не те е страх и от загубата. Успех! Ти ще станеш по-силна, а той ще си остане същият комплексар.

Според мен една жена, която обича себе си, няма как да се озове за дълго в подобен омагьосан кръг.
Научете се да обичате себе си и да бъдете щастливи сами със себе си. Няма нищо по-лошо от това да живееш в страх.. без значение от какво. Помислете за това, че след 5 години ще гледате ако не с насмешка на тези събития, то поне с извлечена поука от ситуацията, в която сте били. Никой не може да помогне на никого, ако човек сам не иска да си помогне.   

engi, ако съм разбрала правилно 5г. "заедно", а сте около 40г. и двамата, чакай ама няма на къде. Най-много да дочакаш да си намери някоя.
 Само да споделя, че и аз мислях, че съм зависима от определен човек, мислех, че не мога да дишам дори без него. Е не е така, т.е. не говоря просто ей така, осъзнавването, че собственото аз е по-важно е процес, а не прозрение. Това, че осъзнаваш, че не е той човека, че те наранява, че не си щастлива не е досатъчно, трябва да промениш нещо. Какво всеки решава сам, аз нямах избор просто продължих, успех.

И аз продължих след такава връзка в смисъл разделих се с човека, но не се чувствам "победител" или кой знае колко горда от това. Много боли. Много ми липсва. И си казваш защо не продължих въпреки всичко. Въпреки, че знаех че съм му за забавление...че при него ги няма моите чувства. Каква е тая любов да си причиниш такова унижение и да си в състояние да загърбиш себе си. Не е нормално. Оставих го защото не можех да издържам по онзи неговия начин да сме заедно сега е по-добре но е много тъжно

QWERTYASD ще мине и ще дойде нова любов.А през това време ти работи по въпроса да откриеш причините довели до такава връзка и се учи на любов към себе си.

Галчудо, благодаря за подкрепата

Има и по-сложни ситуации
От известно време съм с един човек, който за мен лично е идеален, НО проблемът е че аз съм от типа обсебващи хора - искам цялото внимание за себе си, да сме 24ч заедно да се  чуваме по 100 пъти на ден и т.н. И въпреки, че винаги когато той взима решения се убеждавам, че бих постъпила по същия начин, сега когато е на работа има и семейни ангажименти и още не живеем заедно ни е много трудно и то най-вече за мен, много се ядосвам когато не сме заедно, но щом го видя и се успокоявам - можеби и това си е пристрастяване... Важното за мен е че той си е малко работохолик и искрено се надявам да не се занимава с други жени и никога не ми е дал повод да се съмнявам (дори когато съм го проверявала  ), но да трябва да се влиза и в положението на отсрещната страна...

същата работа съм и аз 

Напротив! Не винаги означава край. Аз имах същия проблем. Продължи около две години. Бях станала 38 кг, чувствах се ужасно. Минах и през психолог. Отказах се от услугите му след две посещения. Взех се в ръце, както се казва. Сама. В момента продължавам да съм заедно със съпруга ми. Чувствам се добре, обичаме се. След гореописаните събития се роди дъщеря ни, която другата седмица ще стане на пет, а в момента очакваме третото си дете

Колкото повече обсебваш един мъж, толкова повече той ще бяга или чрез работа или в по-лошия случай чрез забавления.Тези мъже ги е страх от емоциите на жените, защото не могат да отговорят т.к. не познават женската психика.Жените, които обсебват също не познават добре мъжката психика и затова се получават тези разминавяния.

Айде и аз да разкажа моята история...Запознахме в края на 2012 - само чат до март 2013, където се карахме дори. Аз исках само секс т.к. разбрах че има две деца от две различни жени и с нито едната не е в момента, а след тях и между тах още много неуспешни връзки. А аз търся мъж за брак и семейство т.е. този въобще не се вписваше в представите ми, нооо май 2013 просто пак се видяхме и се взехме. Изкарахме бурно лято пак с раздели и страстни събирания ииии доста хвърлени от мен средства по екскурзии.  Принципно това не бих го позволила - да плащам на някой мъж нещо си, но на този не знам как го позволих. Имаше обещания че всичко ще ми върне! Дойде есента и там разходите от моя страна станаха още повече по него както и изкарване на една ужасна Коледа. Караниците не спираха, разделите и събиранията също. Накрая бях изкарана психично болна, както и всички негови бивши, ревнива - такава съм особено ако ми се дава повод от сорта на съобщения в интернет пространството. Раздяла. Да но след раздялата февруари аз срещнах друг. Представете си как се обърнаха нещата. И дори в момента пак не ме оставя на мира. През това време му дадох шанс, но той отново се изходи. 
След всичко което направих за него - преглътнах миналото му, това че няма достатъчно средства според моите виждания, помогнах му финансово по какъв ли не начин - накрая искаше дори да работя за него едва ли не за да си изплатим заемите. 
А в момента е на почивка с бившата си жена и сина си. Чудесно!!! На моя гръб и моите пари. Но не спира да ме търси през това време.
Разочарованието е толкова голямо за мен, че мога да ви опиша, но по-голямо е от самата мен че позволих тези неща да ми се причиняват. Нямам намерение повече да го позволявам. Болно ми е. Но обичам повече себе си.
Сега проблема е как да продължа напред???
Ще ходя на почивка с приятелки, на кредит, което пак не е ок, но имам нужда. Отслабвам ден след ден. Пия и сънотворни. Имам една постоянна буца в гърлото. Стряскам се нощем от нищото.
Ако някой наистина има рецепта, нека я сподели. За мен рецепта ще бъде как да се отърся от тази раздяла, да я превъзмогна и да продължа напред. А трябва и да съм здрава, защото няма кой да ми плаща кредитите.

много си издържала.. човек трябва да намери сили и сам да се издърпа за косата, когато осъзнае че няма смисъл. просто няма смисъл, а твоят е и използвач

Li13, четейки историята ти, не мога да не ти задам един въпрос  - Обичаш ли го?

Явно осъзнаваш абсурда на ситуациите, в които те е поставял и въпреки това си продължавала да му бъдеш удобна...?? Съответно, дори да приема, че го обичаш истински и от цялата си душа и сърце, пак недоумявам кое те спира да си събереш достойнството и да продължиш напред...