Русия 1

Има разни теории за жанровете, къде е есето, къде са мемоарите и дали те са художествено писане, обаче това не отменя факта, че те отразяват качества и идеи на авторите си, което за мен е основата на писането и което ти (доколкото виждам) отричаш у Алексиевич - тоест смяташ я за прост събирач на чужди мнения, а това (според мен) не е така. Заради което аз влязох в полемиката.

Добре, де чакай поне тази година да мине и тогава да говорим. Реално са на загуба от около пет години, което за такъв бизнес е абсолютно нищо. Аз съвсем честно не се наемам да твърдя, че нагласят нещо. Напълно е възможно. Дейността им обаче е огромна и съответно никак не е лесно с един поглед да се каже какво и как лъжат. Да не говорим, че Лукойл не е само рафинерия, тя има и бензиностации.
Никакво значение няма дали има петролна рафинерия, която е на загуба или не. Лукоил не е само рафинерия, знаеш.
Понятия като печалба и загуба не могат да се употребяват с лека ръка. Да не говорим, че и ти сам си обяснил печалба, парични потоци, загуба и т.н. и сам знаеш, че пуснато в медиите "Метро и Лукойл са на загуба" е абсолютно популистко, медийно изказване, което цели да пропагандира "Ей тия, беее, пак ни източиха". Аудиторията, която няма икономически интерес би си направила точно тези изводи.
ето ти един пример за загуба:

Това обаче не е вярно, поне що се касае за големи компании. Принципът на печалбата е валиден за средни и малки предприятия, които не могат да си позволят да гонят пазарен дял (стратегически интерес). Пак ти казвам с очите си съм го видяла това и аз зададох същият въпрос. Големите компании, особено въртящи милиарди долари или евра нямат никакъв проблем да работят на загуба само и само заради пазарният дял и то години наред. Че тя дори и Саудитска Арабия е продавала на ого ниски цени месеци наред само и само за пазарен дял, удавяйки в петрол най - големият си конкурент Русия. Да не говорим, че Лукойл е само от пет години в това положение, не е на загуба, откакто е създаден.

Както няколко пъти написах и явно се повтарям излишно, смятам, че може би е добър журналист, вероятно достоен за награда от типа на Пулицър за документална книга. От прост събирач на чужди мнения до добър журналист разликата е доста голяма.

Освен това конкретния въпрос, който разисквахме в темата, беше, че една руска компания, в случая Лукойл, се изкарва на загуба и съответно не плаща данъци на българската държава. Ана Бел написа, че 2012 и 2013 били на печалба, аз й отговорих съвсем конкретно - виж отчетите в ТР, и двете въпросни години са декларирали загуба, и то значителна - 74 млн и четирийсет и няколко милиона.
И тя почва сега - ама другите цифри в отчетите какво ти говорят. Ама моля ви се, това не е счетоводна или финансова тема, аз и по другите цифри мога фермани да напиша.
Тези загуби са невероятни не защото въпросната фирма има голям оборот -съвсем не; а защото дейността й е такава, че изключва това.
Затова не случайно писах, че загубата на Лидл е напълно възможна. Те продават стоките си на печалба, разбира се, но откриват нови магазини, там се плащат стотици хиляди за заплати още преди магазинът да е отворил, това са разходи, инвестират се огромни средства в сгради, съоръжения, климатични инсталации, електронни устройства - това са разходи за амортизации на тези съоръжения, плащат се терени, права на строеж - съвсем нормално е един нов обект известно време да бъде на загуба, докато се разработи.
Но никой инвеститор няма да търпи това вечно. Ако същият този Лидл няколко години поред е на загуба, няма съмнение, че немците или ще го затворят, или ще затворят тези магазини, които са на загуба.
Освен това нерде хранителни стоки, нерде петрол - при Лидл има фири, загуби, бързо развалящи се продукти и освен това маржът е доста нисък, те продават примерно през 10-12 до максимум 20% марж на някои стоки. Нерде петролът.

Същността е, че ти отричаш да имат художествена стойност или аз поне така те разбирам. И по това споря. Аз я смятам за добър писател, защото виждам в книгите й  присъствието на художественото писане  - независимо тя какво казва или какво казват други за нея, само от това, което съм чела. И затова давам примери за преливането на жанровете, но едно си остава все същото и то е художествената стойност на произведението, независимо от жанра.  

Художествена стойност може да имат както документалните произведения, така и художествените. Както един документален филм може да има далеч по-голяма художествена стойност от един игрален. В случая с Алексиевич и цитираните фаворити, според мен, не е така. Но явно по различни съображения има възможност добър документалист да вземе литературната награда вместо талантлив писател. Ако не се изразявам достатъчно ясно, термините, които имам предвид на английски са "non-fiction" и "fiction". С което и аз приключвам литературната дискусия.

П.С Заради тези особености е въведено понятието creative non-fiction - може би то е най-подходящо за случая, според мен. И е различно от documentary.

Абсолютно съм склонна да мисля, че скоро разликата между собствена мисъл и събрани чужди е на път да се заличи. Тук всъщност чета една статия, която подкрепя мисълта ти - репортерската журналистика е новата литература, защото собствената мисъл мълчи. Това е бъдещето, вероятно.
http://www.newyorker.com/culture/cultural-comment/nonfiction-wins-a-nobel

ПП За щастие, не при всички, все пак.

Дано Доналд Тръмп стане президент на САЩ , тогава ще си доидат нещата на мястото

Извинявай ама като ще съдим по дейности, на Лидъл дейността също изключва загуба. Колкото и Лидл открива нови магазини, толкова и Лукойл открива нови бензиностанции. Не ми обяснявай, знам, Лидл са немци, а те са добрите герои в темата, лошите са руснаците, така че за Лидл всичко може, докато за Лукойл не.

Лидл явно са доста силни. Намирам се в държава, където храната е винаги и навсякъде преди всичко. Преди родина, партия и жена. Всичко е свързано с манджата. Т.е. голям бизнес. И понеже са някакъв особен вид националисти, не се допускат чужди вериги тук. Карфур и Теско присъстват като евтини стоки в местни супермаркети и толкоз. Обаче има Лидл. И то под път и над път. Същият скапан Лидл като в България, но го има. Не знам дали ме разбирате, това е нещо изключително от правилото, че местното е над всичко.

Иначе естествено, че всеки инвеститор си обича загубите. Българското законодателство позволява загубата да се прехвърля пет години. Сега, защо някои от големите вериги изобщо не са си публикували финансовите отчети през последните няколко години, да кажат отговорните лица от правителството.