Русия 1

Диана, интересно ми стана за руските университети. Забелязвам, че и дъщеря ми и приятелите й взеха да споменават за следване в Русия, неин съученик със сигурност се е ориентирал натам (9 клас са). Та ми е интересно, задължително ли е владеенето на езика и на какво ниво, сертификати какви? На моята езиците са й супер лесни, така че не се притеснявам, че е още не се е захванала с руския, ще го научи.

Не е задължително, просто минават една година подготвителна за езика.
Ето ти един полезен линк, с който може да се ориентиране по специалност и университет какви са изискванията
http://www.russia-edu.ru/

Има прием за български граждани при много добри условия. Информация тук - http://rkic-bg.com/ru/obrazovanie-v-rossii/item/23765-ru.html.
Миналата година пишеше, че дават стипендия, независимо от успеха, но за тази година не намирам такава информация.

Таксите в общежитията бяха някъде около 5-7 евро, сега не знам колко са.

Редактирам се - има такава стипендия. Пише го в първа точка на "Условия обучения и проживания на территории Российской федерации"

Мария Захарова  
 

Мерси  .
flambe, а вие в София ли сте всъщност?

В София. Аз, а за сега и децата ми не можем да си представим живота за постоянно извън БГ.
Просто последните години доста се занимавах с проекти  в Русия.
Приключихме ги, но ми останаха страхотни приятелства.
Вече го писах, получих пълен разрив на шаблона, който си бях изградила за страната .

писали сте преди мен докато готвя мусаката И аз прочетох тези неща за стипендиите и добрите условия за българи, както и подготвителната година за езика. Но е грехота мойто чаве да не научи езика, докато дойде момента- то е 8 клас моето дете-има време още 4 години.
Фламбе, разкажи повече извън шаблона- много ще ми е интересно. И аз не искам да се преселваме семейно, но при всички положения детето иска да учи навън и ще отлети нанякъде

Аз съм го писала, накратко, че след малко отлитам за почивните дни.
Шаблона беше ясен - изостанали, пияници, бедни и т.н.
Първото, което ме изуми е чистота  и модерността в Москва, после че самият град е много по-ведър от впечатлението, което създават снимките. Културния живот и многото забавления, някои от които въобще не съм очаквала - по паркове представления, състезания и т.н. И навсякъде е пълно с деца.
  Мащаба на строежите навсякъде където съм ходила (всъщност съм видяла нищожна част от Русия). Лекотата, с която се работи с тях, всъщност това пръв го забеляза колега, който е работил  в наша фирма изпълнител в Източна Германия в началото на 90-те.
В личното общуване, напр. ме изуми, че децата им ходят на маса допълнителни дейности, от езици до спорт, даже смятам, че е малко прекалено. Многото деца. Освен това, кръга с който контактувах не пиеха повече от нормалното.
Това, което не ми допадна - много държат на външния вид, повече от колкото ми се иска. Освен това, те го обясняват с елциновия период са подозрителни към различна гледна точка. Аз съм го казвала и преди, имам чувството, че във всеки от тях дреме имперец колкото и външно да изглеждат модерни.
Хубаво е да се избягва да се навлиза в такива разговори с тях, капсуловат се. Аз лично си бях изработила стратегия и ако се навлизаше в подобен разговор се измъквах с усмивка и гледах да сменя темата. Тези, с които продължавам да контактувам го усетиха и ги усещам, че се съобразяват - никой не се опитва да ми натрапва величието на Русия. Но това зависи от кръга с който общуваш все пак.
Гордеят се със страната си определено, не само на думи.

Иначе като им кажеш, че си от България всички ми се радваха (обичат да питат от къде си) и веднага се опитват да покажат, че знаят за нас нещичко. Обикновено е Черно море и  Слънчев бряг .
Въобще са любопитни в добрия смисъл на думата и разпитват, за теб, за страната.
В началото на битово ниво ги шашкаше начина ми на общуване - аз съм много любезна и усмихната не само в работата, а и в магазини и т.н. Винаги казвам добър ден, довиждане, лека работа и гледам хората в очите. Двамата ми колеги, който външно са  страшно намусени типове сложиха нещата на място.


Синът ми водих за седмица, интересно ми беше той как усети нещата, защото аз съм друго поколение. Та той, след като има база за сравнение - първо е ходил за по месец в Англия, Германия, в Белгия и Унгария беше за 10-тина дни. Каза, че най-много му е харесало в  Унгария и Русия. В Будапеща още на втората вечер се бяха запознали с някакви местни и каза, че въобще не му се е тръгвало.
Друго не се сещам, може би момичетата живеещи там, могат повече да разкажат. Все пак мойто пребиваване е било повече от екскурзия, но не и да дам обобщения .
Жалко, че се отказаха да пишат, имаше в темата за руската култура ако не се лъжа и една студентка там.
На дъщеря ми приятел учи в Москва, ако имате някакви конкретни въпроси давайте, ще я помоля да го пита.

ПП Да допълня - единия път бях в края на октомври. За седмица нямаше грам слънце, оловен асфалт и оловно небе, тъмница, просто  психически ме срути, не съм вярвала, че толкова ми влие времето.
После жегата във всяко затворено пространство, ужас, нечовешки топло. В София съм на работещо централно отопление, на вилата съм на камина с водна риза такъв дискомфорт от високи температури никога не съм изпитвала. Навън не ми е било студено, те и температурите не бяха зимни все пак.

 Абсолютно съм съгласна, даже го писах и в другата тема. Особено сега имперецът не дреме, ами мощно се пробуди, поради което вече почти не посещавам руските си форуми.

  Иначе самата аз винаги съм се чувствала прекрасно в Русия и с руснаци. Но все пак не съм живяла там трайно, а кратките посещения обикновено акцентират върху хубавите неща.
  Мечтая си обаче от години за Дальний восток, една приятелка ми беше обещала да ме покани на гости, дано някой ден да стане.

много благодаря, фламбе- интересно ми е да прочета нещо извън стереотипите. Засега нямам конкретни въпроси, че още има 4 години да почака детето, докато я докара до университет - сигурно много неща ще се променят.

Това,което казваш- за импереца,който дреме във всеки руснак- не знам,но мисля, че вроденото светоусещане в много различен мащаб от нас, съзнанието за чудовищните размери на принадлежащата им земя няма как да не се отрази

един руснак ме впечатли с отличен български и му го казах,
той ми разказа, че следва в България, англ. филология, преместил се е тук да учи от Москва ,
с някакво облекчение ми сподели, че е ''много, много по-добре тук'' - цитирам,
не успях да попитам защо, нямаше как, в тона му имаше нещо повече от това, че тук ще получи същото за много по-малко пари ...


може и да дреме, ама реалността е друга вече, нямат сили за империя, за местен играч може, както им каза Обама ...

Не знам как да го изразя с думи, не съм силна с тях, усещам го, но не мога да го облека в мисъл.
Права си - светоусещането е, ние хем сме близки, хем много различни. Но не е дразнещо, ако си настроен да не те дразни и поне в кръга, с който съм общувала аз. Поне мен не ме е дразнил.
Но аз по принцип съм предразположена да приемам и зачитам  особеностите на хората около мен, без значение за кого става дума.

Ако е сменил Московския институт за чужди езици за СУ е направил много лоша сделка. Ако случаят е реален, разбира се.

там не знам в кой точно  е учил, тук в СУ учеше ,
определено каза, че е много, много по-добре тук,
и някак си нямаше предвид това, че тук всичко е по-евтино, той искаше да сподели защо, но нямаше как да продължа разговора ...
все пак: възможно е руснак да произнася звука ''ъ'', да знаете : ))

По разкази на руснаци  е страхотно.
Мен самото име ми издига задръжки, но почти съм сигурна, че греша.

  Това са хора, все пак, които са възпитани, че владеят една шеста част от сушата. Има и други фрази, които присъстват във вицовете и фолклора и на които са склонни да се надсмиват, но всъщност дълбоко в тях има национална гордост от тия мащаби и военна мощ, освен това са възпитавани, че едва ли не всички в империята са по-малки братя - това украинци, белоруси, всички са руснаци, които малко са се объркали. Вътре във всеки един руснак, макар и най-съвременен и в отворен към света дреме убеждението, че а не са рекли, а не са стигнали до Берлин с танка. Пак. Мисля, че това им дава едно светоусещане на победители, дори и да са офрашкани житейски.

 И действително, че дългогодишното нямане ги е направило и доста безразлични към много от консуматорските придобивки, което мен лично ме учуди, защото аз си спомням тук каква огромна привилегия беше в махалата да имаш западен тостер. Там никога не съм виждала такова преклонение пред вещите.

  Обаче си пият здраво, за последно съм била преди десетина години и си имаше пияници и по улицата, и пред магазините. Пред кварталния магазин непознати хора се събират и си купуват половинка да си поркат в градинката. Иначе е също като у нас - в многоетажно жилище входа опикан, счупени бутилки, а като се качиш в апартамента на домакините - там хубав ремонт, всичко ново...


  Мечтата ми на мен е да тръгна от Байкал нагоре и на  изток и гледайте, очички...