Русия 1

Това с клеймото "руски агент" дори да отговоря формално на действителните обстоятелства, ми се струва изключително неточно и непочтено определение, съотнесено с нашите революционери и общественици през 19 век. Съвсем различни са били обстоятелствата тогава и днес, съвсем различни са били подбудите и обществения интерес.
Величието на Левски е неоспоримо.

Съгласна. Същото, обаче, се отнася и за русофобството. И русофилството и русофобството са комплексарщини и инфантилизъм. Време е да порастнем.

Съгласна съм.

Но как да кажем, че хем да е уважително, хем да е вярно, хем да не заема половин страница?  

Български патриот?

Е, хубаво де, ама това е твърде общо. Те всички са български патриоти от сега погледнато, но е имало някои нюанси, заради които някои от тях са гледали с не твърде добро око на други от тях.

Изобщо, всички са си имали някакви възгледи и не е задължително те да са съвпадали. При това, естествено, всеки е смятал себе си за прав и затова не е гледал на другите с добро око.

Да. По принцип всеки смята себе си за прав, даже "руските агенти"?

Vapor, знаеш ли кои са "тия хора" от писмото на Левски по-горе?

Времето е в нас и ние сме във времето
Пишете, че ми се радвате на работите ми, като ме и съветвате да се варда да не направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки. Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето във Влашко, Сърбия или Българско задето (казваш, че) времето ни носило сега погрешки? Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания.
Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щем дадем ухо, ще им направим едно метане (поклон), ще им заплачем още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато видим, че можем да устоим срещу злото им, което би(ха) ни направили. А щяло да бъде една година по-късно, не се знае, па нека бъде. Да не отиваме още кой знае колко назад? Войводо и брате Панайоте, не сме ли се лъгали и колко пъти от тия хора, на които се надяват още някои и други от нашите българи? Не сме ли били чак досега тяхна машина да си правят работи, каквото и още някой и други има да им мекеруват? За жалост изгониха ни; те пак посяха между нас всякакви интриги и пак се не съвземаме. Затова ни и думат хората отвън, че не сме били достойни още за такава свобода. Тая тяхна голяма дума за нас (нека) ни е урок, че трябва по-напред да си наредим работите отвътре, че после да им се молим за по-голямото. И така е.
Сега какво да ти пиша, като в писмото си ми пишеш (за) твои някои планове, че не си можал да ги докараш по твое знаяние. Ходил си в Сърбия и дохождал си, и пак искаш да отидеш и да се върнеш в Румъния, па да гледаш оттам да преминеш сам в Стара планина. Защо ще отидеш в Сърбия и защо искаш да дойдеш сам в Стара планина? От тия твои планове, ходене и дохождане се разбира, че не ни вярваш и затова не ни ги разясняваш. Следователно криеш се от нас, тогава и ние от теб. А ако се не криеш от нас, тогава с просто сърце да заповядаш при нас и ще видиш де и как ще се изпълнят твоите и нашите планове. Ако искаш да вървиш по нашето мнение и сърце в Българско, ти сляз в Т. Магуреле при Данаил Хр. Попов. Там ще намериш работите ни в Българско как вървят засега и де сочат…
Дай боже съгласие и любов първо между народните ни главатари; пък име българско нека е войвода. Докрай нека бъда твой брат и байрактар, ако си и ти с нас до смърт.
От писмата ни при г-н Данаила ще разбереш каква искаме да бъде нашата свобода. Та и Вие с второ си писмо дано потвърдите и да чуем из Вашите уста, че речете: чиста свобода българину и всекиму своето. Ако така държите с нас, да живеете и Вие!
Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш също (всичко) от писмата ни и кажеш другиму, докато не ти се позволи от Привременното ни правителство в Българско. Нищо, ако ти не щеш да вървиш с нази, пък замълчиш във всичко, (което) си чул и видял от нази. Ако ти намериш за добро, че трябва да знае еди-кой си, то по-напред трябва да явите, че както намери вишегласието за добро — така ще бъде.
Дано до смърт да бъдем братя и в един глас.
В. Лъвскiй
Левски до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.

Ето го цялото писмо. Всичко ясно е казано.

Кои са тези авторитетни историци, на които се доверявате и които не са обременени от лицемерието на българската историография от соц времената? Всеизвестно е например, че има редица фалшификации и преиначаване на факти от нашата история, особено в тази част, която касае отношенията ни с Русия.
Интересувам се от история непрофесионално и нямам претенции да разбирам от всичко, но съм чела, например, че покойният проф. Николай Генчен още на младини си е имал проблеми, защото е бил против подмяната на исторически ценности и за лъжливата светлина, в която се разглеждат  българо-руските отношения, особено по времето на Киевска Рус. По - късно, през 1973 г. излиза книгата му „Васил Левски и бъдещият свят“. Изданието веднага е инкриминирано, защото било внушавало... антируски настроения.

Обаче и аз не знам дали е бил прав, честно казано. Ами ако ни е надценил с идеята си, че можем да направим достатъчно за свободата си със собствени сили?