Мъж Телец....1,2,3.....12

Аз мисля, без да конкретизирам зодия, че ако единия само има други намерения няма как да има приятелство, поне не и докато не намери друг обект на желание ... той не е виновен, това са чувства, а не тя не се заповядва. Не можеш да го виниш, че се отдръпнал, така трябва за да не страда никой 

Ай, от мен да мине:
https://www.flickr.com/photos/wunnspeed/6223322609/

Ей това много го мразя в Телето!
С мен стане нещо кофти, аз се държа, хиля се,а той се нацупил все едно на него са му потънали гемиите!

Ох, и аз това го мразя не само при Телците. Наистина в такива моменти се чудиш себе си ли да оправяш или да скочиш да спасяваш драматизиращия   И вместо мъжът да е опора - той вземе, че се спихне емоционално и дръпва и теб още по-надолу.

Това сме го играли с кентавъра в тежък вариант- аз очаквам подкрепа и опора, той подвил опашка, че чак.. . Беше ми писнало да съм и мъжа в семейството, и майка на всички . (Но си имам моя теория за там и няма да си повторя грешките.)

Зара, досадна съм, всезнаеща, всесъветваща, на всяко гърне мерудия...но се надявам в един момент да се появиш да драснеш, че си ок. Последният ти пост.. .

Не мога да определя състоянието си,балансирам м/у разум и емоция,издигам се и потъвам. Обичам го много,но искам да го пратя по дяволите и да забравя,че съществува. Нанесе ми огромна обида,която в глупостта си бих могла да простя,но не и да забравя.Искрено вярвам,че той направи грешка връщайки се при другата жена и вярвам,че той или вече го съзнава,или тепърва ще го осъзнае,но не искам да съм аз човекът,който пак да го спасява от него си и от грешните му избори.

За себе си осъзнавам,че в него съм искала да видя"представата" ми за всичко,което искам,за принца с белия кон и прочие.Но се разминахме в представата и действителността. За мен той се оказа разглезен,търси майка,а не жена.Не мога да го съдя,мога да обвиня себе си,че не съм го видяла по-рано. Там където е няма любов,има интереси.Това ми е ясно,както е ясно за всички останали.И ми е болно,че предпочете да бъде манипулиран,да живее в познатата илюзия,защото реалността му с мен изглеждаше твърде различна от обичайното. Не можах да бъда неговата принцеса в беда,която да спаси,защото аз сама се спасявам,не исках нищо освен отдаденост,обич,време,все неща,които няма как да се купят и изискват усилия.Неща, за които трябва да се бориш.
За това се върна при другата,защото тя му беше хем майка,хем жена винаги безсилна и безпомощна.Нея можеше да я спасява постоянно, да й плаща наема,да й гледа детето.Явно с нея се чувстваше повече мъж.За какъв зор му е да се връща при мен?Последните му думи бяха"ти и без мен ще се оправиш,а тя не може". Той е нейния герой,аз не искам герои,а някой равностоен,това е,това търсих в него,но провокирах само комплекси от негова страна. От една страна като се замисля,другата заслужава уважение,че е успяла от недостатъците и комплексите да създаде герой, но не мога да я уважавам,защото е 15 години по-възрастна от мен,а това е единственият й начин за оцеляване.
А аз признавам си с болка,много го обичам.Виждам мъжа,който може да бъде,а не иска и то само от страх,заради промяната. Мъчно ми е за него,но това което сам си е направил,никой не би могъл да му причини.
Имам толкова причини,за да го забравя,толкова факти,че не си заслужава,че не е той моя човек, но още ми е трудно да го обясня на сърцето си,толкова сляпо ми се иска да повярвам в промяната. Но допусна ли го пак в живота си,няма да мога да не се запитам наистина ли е с мен или в мислите си е някъде другаде и колко време ще отнеме преди пак да си отиде?Нашите отношения са толкова почернени,че няма как да започнем на чисто. Но...винаги има едно но,"понякога това, което знаем, е безсилно пред това, което чувстваме!"

За лъвовете мога да кажа едно две неща. От рождението си имам два до себе си и съм свикнала на всичко,което им е присъщо.

Зара, наскоро гледах един японски филм за легендарния майстор на меча Миямото Мусаши. В търсене на съвършенство той беше тръгнал да обикаля всевъзможни школи и да се сражава с всеки, за да докаже, че е най-силният. В една среща с учител му беше казан безценен съвет - "Прекалено силен си, трябва да станеш по-слаб.". Друг учител му каза "Имаш прекрасно зрение, но ти куца слухът. Научи се да чуваш онова, което не може да се чуе.". Не ги цитирам дословно, но смисълът беше такъв.
В брака си грешах нерядко в поведението си - да поема отговорност, да се нагърбвам с куп задачи, да съм силна, да не се оплаквам, да си премълчавам, да преглъщам, за да избегна конфликт, очаквах помощта по дефолт, вместо просто да помоля. Когато ми дойдеше в повече, се взривявах и започвах да се гневя и да изисквам, да се сърдя и да обвинявам. Аз наистина бях по-силния характер, докато си траех и го оставях да бъде главата на семейството, беше ок, но когато минеше границите, в един момент се оказвах в ъгъла и натисках на свой ред. Ставах бяс и той ставаше слаб като трева на бурен вятър. Тогава му се ядосвах още повече за слабостта. Като овен съм много самостоятелна, така съм и възпитана. Винаги реагирах по един и същ начин - щом не искаш да ми помогнеш, ще се оправя и без теб. Стигнах до "логичния" извод, че щом трябва да се справям сама, и го правя добре, той не ми трябва. Той се оказа ненужен. Уточнявам, че той наистина е по-слаб характер от мен в някои отношения, обаче аз си го избирах, да съм познавала себе си и потребностите си по-добре . В негова защита - чудесен баща е за детето .
Телето нерядко ми казва за други хора от неговия кръг, че ако в един момент почувства, че няма какво да им даде, че е ненужен и безполезен, просто ще се оттегли. Имаше такъв момент, в който наистина мислеше да излезе от един приятелски кръг, защото се чувстваше така - неполезен за тях. А те търсеха компанията и приятелството му. Добре, че го помолиха за съдействие и успя да помогне за едно нещо, за да остане там, иначе щеше да се оттегли тихо и без обяснения...
Зара, животът изисква да сме корави, спор няма. Много сървайвърски стана и няма прошка за слабите. Но! Човек трябва да бъде и гъвкав . Не може вечно само да натяга пружината, трябва да я отпуска. Един ден - катана, на следващия - бамбук. Ден-нощ, работа-почивка, активност-сън. Това е естествен ритъм. Да си позволи човек да е слаб не е лукс, а потребност. Обратното са блокажи.
За себе си след развода реших, че трябва да се науча да бъда слаба. Иначе щях да стана затворена и озлобена мъжемразка, на която другият пол й е виновен за всичко. Няма смисъл, това не е сила. За да изградя нова връзка след такава, завършила с крах, трябва да избера - или се осмелявам да се отворя, да допусна риска от нови рани - това е цената на шанса да обичам, или се пазя с цената на емоционален самозатвор.
Мъжът има нужда да бъде потребен. С телето си позволявам да съм слаба, моля за мнение, за съвет, за помощ и ги получавам. И са на място, той се чувства щастлив да ми помага, а аз установявам, че ми харесва да съм принцесата, носена на ръце. Ако е така, нямам против той да е кралят . Никак не е комплексарско, просто това му е естествения порив и така той вижда мъжката си роля. Понякога чак прекалява, все едно е титанът Атлас, понесъл света на плещите си. Но това е мъжът телец, който аз знам - за него любимата жена е неговият емоционален оазис. Тя му дава неговото лично кътче, техния малък свят, в който всичко е красиво, топло и спокойно, а той я пази с цената на всичко. Малкият принц и неговата единствена, изключителна роза без бодли.
Ти познаваш себе си, чувствата, мислите и потребностите си най-добре . Бодлите са спомените на отминалата болка и страха от нова. Мога да ти кажа само едно - силата на мъжа е в силата на жената, а силата на жената е в нейната слабост.

Неееее. Момичета...днес и моят Телец се появи от нищото С текст "Забрави ли ме?"..и до там  

Джулая, напълно достатъчно да ти разбие съня за известно време  Уникални са, признала съм ги.

A, не, жеУезна съм Освен това съм (зло)паметна и прекалено уважавам себе си, за да си причиня безсънни нощи заради някой, който ме е накaрал да напиша всички зли постове в темата

Тя нашата история с Телецът е отдавнашна. Просто чат-пат поддържахме приятелски контакт и много рядко се виждахме поради субективни причини. Но съм учудена, че след окончателното яко разп*рдяване и при все, че казах някои доста тежки думи и обиди и показах завиден непукизъм и емоционална независимост....Телецът пак се връща. То бива, бива любоФ Странното е, че Телците хем искат да начешат таша....егото. Хем, не се усещат, че се излагат като го търсят хора, с които са се подиграли. Сякаш са наркомани, за които няма значение кой ще е доставчикът на дозата и колко качествена ще е. Важното е да я получат на всяка цена, тук и сега  

Респект!

Иначе малко астро цитирам  "за който не знае до 11 февруари сме в ретрограден Меркурий  Ретроградният Меркурий може да върне хора от миналото ви, с които имате неизяснени отношения. В този период трябва да погледнете с нови очи на това, което сте изживели заедно."
  Язък,значи не се случват чудеса,ами планетите се наместват 

Джули, я му пусни линк към темата, да си получи отговора колко качествено е забравен .
Само ей туй не го виждам тук, та чудеса няма да има наистина .
Айде сички на 'орото:

„Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.“
„Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!“
"Малкият принц" Антоан до Сент Екзюпери

Какво им става на тези рогати добитъци ( мъжете Телци ) ? 

Бясна съм на един такъв екземпляр. 

А уж Везни и Телец си подхождали