Подбрах някои от най-най-любимите ми четива като дете, буквално разпаднали се от препрочитане. Нарочно качих кориците, които станаха емблематични за моето поколение. "Самодивско царство" от Николай Райнов заемах постоянно от детската библиотека на ул. "Славянска". Не знам поради каква причина така и не се сдобих със собствен екземпляр - до преди 1 месец, когато изд. "Миранда" го преиздадоха. 
А пък "Академията на господин Мастилено петно" си закупих със спечелените пари от участие в масовката на един филм. 
Бях луда по тази книга. Тя е доста шантава, всеки път възбуждаше въображението ми и дори малко ме плашеше, но по хубав начин.
Освен изброените, много обичах романите на Ерих Кестнер, "Капитан Немо" на Жул Верн (колко съм си играла на "Наутилус" под масата!), "Невидимото дете" на Туве Янсон.
#BGMammaЧете
Виж целия пост
А пък "Академията на господин Мастилено петно" си закупих със спечелените пари от участие в масовката на един филм. Бях луда по тази книга. Тя е доста шантава, всеки път възбуждаше въображението ми и дори малко ме плашеше, но по хубав начин.Освен изброените, много обичах романите на Ерих Кестнер, "Капитан Немо" на Жул Верн (колко съм си играла на "Наутилус" под масата!
), "Невидимото дете" на Туве Янсон. #BGMammaЧете
