Струва ли си да чакам все още

Добре,де ти физическа нужда нямаш ли да го направиш? В един момент тялото започва да си иска своето, аз поне така мисля 

Не винаги човек осъзнава защо е в определено състояние, особено когато никога не е правил секс.

Ми щом я има темата, значи и нуждата е дошла.

Сега остава да се пребори с възпитанието на мама, че видиш ли не се ли омъжиш "чиста" е голям грях.

Браво момиче! Поздравявам те за решението ти! Струва си да чакаш! И щом си вярваща трябва да знаеш, че Господ ще ти намери подходящ съпруг - може да е рано, може да е късно (според теб), но в неговото време и по негова преценка ще стане.
И да сексът наистина е издигнат на пиадестал. Хубав е, важен е, но не е най-същественото в живота. По-важни са любовта, разбирателството, компромисите и всички онези неща, които сплотяват семейството.
Освен в църквата с хора с твоите разбирания можеш да се срещнеш и по форумите и по младежките събрания. Потърси и ще откриеш. Знам че всяко лято например има голям християнски младежки събор на Карандила, въпреки че мисля че той е с протестантска насоченост, а ти си католичка. Има и неделни младежки групи по домовете. Въобще поитересувай се за възможности извън църквата си. И се моли - Господ ще чуе молитвата ти, защото той е определил,че семейството е едно от важните неща в живота и обръща на това голямо внимание според мен.
Само с едно нещо не съм съгласна с теб - че не си ходила на гинеколог. Не бъркай интимността с грижата за здравето си. Има разлика между мъж и лекар, а има и много лекарки гинеколози. Важно е да се ходи на редовни прегледи, да се взимат цитонамазки и т.н. а и все някога ще трябва да идеш на гинеколог за да родиш- че даже и пред цял екип хора.  Девствеността не те защитава от проблеми в половите органи. Ето аз например съвсем случайно на твоята възраст месец преди сватбата ми открих че имам поликистозни яйчници. Това е сериозна пречка за забременяване и се лекува дълго. Откри ми го гинколог мъж, наистина съвсем случайно, но поради апаратурата с която работеше можше да го направи само той и досега ще съм благодарна на Бог, че ме изпрати при него.

Ами може тя да е натискала за брак, защото вече и желание за секс има в главата си.

Не съвсем в 100%-ова връзка, няма да забравя как един ден отивам у баба ми на гости - аз студентка 1-2 година в университета, ходех през месец, защото живееше в друг град. Посреща ме тя вечерта с трапеза, сяда срещу мен и ми казва:
- Днес беше Световният ден за борба със СПИН. Я ми кажи, ти какви методи за предпазване практикуваш?
И аз - егати, колкото и да сме си близки, за секс не сме си говорили, - и отговорих:
- Ами, въздържание.
И тя:
- О, я не ми ги разправяй тези! Тялото си иска своето!

 А така, ама ако имате подходящи познати със съответното възпитание запознайте жената, че той Господ помага, ама в кошара не вкарва.

 Щях и още една глупост да кажа, но ще се въздържа от уважение към религиозните ви възгледи. Но много ми се ще...

Хм, първо питаш "Струва ли си да чакам?", след това многократно заявяваш, че си твърдо убедена, че трябва да чакаш. Е като си така твърдо убедена, защо изобщо питаш? Човек когато пита се предполага, че е склонен поне да чуе, а дори и да обмисли отговорите. Но, ако си решила да пропагандираш каузата си и да се самопохвалиш как си устояла дори на натиска на БГ-мамите, ОК.

Това,че приятелите ти до сега са пожелавали интимност с теб,не означава,че са някакви изтървани,които мислят само за секс и свеждат нещата само до това.Сексът е нормална част от една връзка.Както трябва да си допадаш с партнъора в други отношения,така тр. да си допадате и сексуално.Кой мъж би се оженил за теб без да разбере,дали сте хармонични в сексуално отношение?Трябва да има абсолютно същите възгледи,като твоите,иначе не виждам как ще стане.Представи си намираш страхотен мъж-добър,уважава те,цени те.Би ли го загубила,само защото трябва да се опознаете и сексуално?Може да попаднеш на мъж,който ще те чака,но да се окаже пълен идиот...

Аз пък не съм съгластна с това, че тялото си искало своето...приемам съвсем за нормално и желанието на авторката за секс след и единствено в рамките на  брака, това което ме озадачава, е че тя подхожда към това въздържание леко фанатично, не оставам с усещането, че е убедена, че  това е нейно решение, а някак все едно и е наложено.  Освен това намирам идеите и за брака леко сбъркани, или поне така излиза от това, което споделя, тоест тя не го вижда толкова като съюз между мъж и жена, които се обичат, а като някаква гаранция: "Все пак бракът е затова - да имаш сигурността,че родените деца ще имат баща и се поема малко или много отговорност." ами не, не е това целта на брака.

Не виждам какво общо има тази поговорка с темата. Съвсем не на място си я казала. Поговорката е за това, че всеки има право да направи личният си избор. Само че после трябва да си понесе последствията от него. Ако тя реши да прави секс преди брака последствията ще са едни, ако реши да чака - други (и под това съвсем нямам предвид, че ще иде в ада и т.н.). Ако не знаете в новият завет се набляга по-скоро на чистотата на сърцето, отколкото на тялото. Проститутката е помилвана, защото 'които е грешен да хвърли камък пръв", но ако изневериш със сърцето си - това вече също е грях. Нима едно семейство, в което всеки е влязъл девствен, но след време мъжът непрекъснато се заглежда по чужди жени, прави коментари за тях и кара жена си да се чувства неудобно е по-добро от едно, в което и двамата са имали други партньори, но вече се грижат единствено един за друг и пазат взаимоотношенията си чисти? Авторката беше казала че тялото и е храм - не тялото е храм, душата е. И под душа разбирайте също и психиката на човек със всички товари, който тя понася от взаимоотношенията ни с околните. Как иначе ще обясните теми от рода на "Женени ли сте за голямата си любов", "Ожених се за него, но мисля за другия", 'имате ли любовник", 'как се справяте с похотливите желания' и т.н.
За съжаление в днешно време много хора си мислят, че християнството е една система от средновековни правила, които вече нямат нищо общо с реалността. Напротив- ако хората следваха какво е написано в Библията, но го следват със сърцето си, разбирайки го, а не като някаква догма тип 'защото така трябва' светът щеше да е много по-щастлив.
Ето два примера- в библията се говори за това колко е важно семейството. Онова момче, което изтрепа един куп хора в САЩ наскоро остави 200 страници дневник след смъртта си. Знаете ли как започва - "Всичко се разпадна с развода на семейството ми. Щастливите ми дни с родителите ми свършиха. И баща ми си намери нова приятелка и аз придобих убеждението, че той е много харесван от жените." Накрая започнал да избива хора, защото жените не му обръщали внимание. Докато го четях си мислех как ли щяха да се развият нещата ако семейството му някакси беше успяло да намери общ език и да не се разведат. Както казваше една баба с многогодишен брак в една друга интернет публикация - 'заедно сме толкова години не защото не сме имали неразбирателства и трудни моменти, а защото живеехме по времето, когато ако нещо беше счупено се опитваш да го поправиш, а не да го изхвърлиш на боклука."

+1 за всичко

Уф, много жал ми стана за авторката! Изгубила си е най-хубавите години да пази някаква си ципа, която не се знае за какво ни я дала природата! А и на 26 да чакаш Принца.... ми няма да го дочакаш, щото ние, дето пускаме сме ги взели всички принцове, докато са били млади, здрави и красиви!  Сега най-много да намериш някой психопат...... или извратеняк. А и да ги изнудваш мъжете за сватба..... много ясно, че ще бягат, чак пък токова специална да си- не вярвам!

  Нищо подобно. Поговорката е затова, че Господ помага на тези, които сами си помагат. Другият и вариант е "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ". Или, ако приложим съвета към случая на авторката, щом иска да се ожени и да отдаде девството си правилно, трябва да има подходящи обекти от които да избере Единствения. Той верно ще е единствен, щото такива почти няма...
 Но във вашите среди вероятно има и мъже, които гледат на тези неша по подобен богоугоден начин и може би  си търсят девствена булка.
 Остава само авторката да се свърже с тях.

За мен двете поговорки имат коренно различно значение. Както и да е това е маловажно.
Да познавам хора, които са се омъжили девствени. Това разбира се не е гаранция за здраво семейство- познавам и и от тях такива, които са се развели. За всяко разбиране и за всяка традиция си има хора. И мен ме шокират някои брачни обичаи - например мормоните, които живеят с по 3-4 жени и по 20-тина деца в една къща. Имам приятелка българка, която живее в САЩ и има много приятели индиици. Един ден ме шокира с изказването,че одобрява уредените от родителите бракове (каквато е традицията в Индия), защото по нейни наблюдения в тези бракове има много лично уважение между партньорите и хората са щастливи, въпреки че не са се женили по любов. Самото момиче си е с типични БГ разбирания и скоро ще се жени по любов. Хора всякакви, традиции също, разбирателство цари във всички форми на брак, както и неразбирателство също. Ние ли сме тези, които трябва да кажат - 'ти си луда, това никога няма да стане и е безумно'???
А колкото до женитбата с вярващ- мисля че това ще и е важно и за по- нататъшното съжителство с този човек. Не е само въпросът да я чака до сватбата. Той после цял живот ще трябва да се съобразява с нейната вяра. Помня една тема пак тук във форума на едно момиче, което много обичаше гаджето си- вярващ, но и беше няприятно, че всяка неделя вместо да се разходжа с нея той ходел на църква и т.н.. Беше назрял скандал и работата определено вървеше към раздяла- добре поне че не бяха женени. Така че голяма работа, че я е чакал до сватбата ако после не са едини по останалите въпроси. Препоръчително е хората със силни религиозни убеждения (независимо какви) да се женят за себеподобни - иначе после може да се появят сериозни търкания.
А това че принцовете са свършили са глупости. Едно от най-свестните момчета, които познавам- поне за мен образец за мъж, съпруг и баща се ожени на 31 години. Имаше една дълга връзка, но изненадващо момичето го заряза доста шоково за околните без каквито и да е видими причини, без изневяри, просто явно вече не го е обичала. След 1- 2 години той си хареса пак едно момиче, каза, че е познал жената на живота си в нея и вече са родители. Така че хубавите мъже не изчезват на 26 годишна въраст .

И аз мисля, че не изчезват с възрастта мъжете, но според мен, дори от общността им и те в по-ранна възраст повече се женят и по-възрастните съответно (щото тя няма да си търси 19-годишен момък) са останали по-малко. Както и при нерелигиозните необвързани млади - колкото по-млади, толкова повече на брой девствени.

А има ли значение дали единственият ще е девствен на съответната възраст? Или това, понеже не подлежи на доказване, не се изисква?

Подкрепям поста, в който й се казва, че девствена/недевствена, трябва да се грижи за женското си здраве и да посещава редовно гинеколог.