Здравейте,
Преживях раздяла,която много ме нарани.Основната причина е,че аз искам да изчакам до брака с интимните отношения.Човекът първоначално беше съгласен с това.Обаче с времето си давам сметка ,че си е мислел ,че в един момент ще ''поддам''.
Бяхме заедно година и 2 месеца.
Преди две седмици той дойде в моята квартира и ми каза,че иска да поговорим.Усещах,че нещо не е наред от сигурно месец,но си мислех че е стрес от изпитите му.
Седнахме и той ми заяви,че не може да продължава така.Не било заради секса,а заради тежестта ,която аз му поставям с изискването ми за сватба.
Казах му,че нищо не изисквам на момента,за мен не е проблем да изчакаме колкото той прецени.Обаче не,определи мен като мандало и пак повтори ,че не можел да продължава така.
Той ми е първата сериозна връзка,преди съм излизала с мъже ,но те бързо се омитаха щом разберяха за убежденията ми.Вече..бившият ми не беше така.Мислех,че той е Човекът и сега не мога все още да се събера.
Мисля си има ли смисъл да чакам до брака,ако мъжете го чувстват така - сякаш им вися като примка на врата.
Не съм някоя лигла,на 25 години съм,скоро 26,завърших образованието си и сега работя.Не искам да предавам личните ми убеждения,но и не искам да остана сама.Искам семейство и деца.
Ще съм благодарна на всякакви съвети.
Виж целия пост
Преживях раздяла,която много ме нарани.Основната причина е,че аз искам да изчакам до брака с интимните отношения.Човекът първоначално беше съгласен с това.Обаче с времето си давам сметка ,че си е мислел ,че в един момент ще ''поддам''.
Бяхме заедно година и 2 месеца.
Преди две седмици той дойде в моята квартира и ми каза,че иска да поговорим.Усещах,че нещо не е наред от сигурно месец,но си мислех че е стрес от изпитите му.
Седнахме и той ми заяви,че не може да продължава така.Не било заради секса,а заради тежестта ,която аз му поставям с изискването ми за сватба.
Казах му,че нищо не изисквам на момента,за мен не е проблем да изчакаме колкото той прецени.Обаче не,определи мен като мандало и пак повтори ,че не можел да продължава така.
Той ми е първата сериозна връзка,преди съм излизала с мъже ,но те бързо се омитаха щом разберяха за убежденията ми.Вече..бившият ми не беше така.Мислех,че той е Човекът и сега не мога все още да се събера.
Мисля си има ли смисъл да чакам до брака,ако мъжете го чувстват така - сякаш им вися като примка на врата.
Не съм някоя лигла,на 25 години съм,скоро 26,завърших образованието си и сега работя.Не искам да предавам личните ми убеждения,но и не искам да остана сама.Искам семейство и деца.
Ще съм благодарна на всякакви съвети.
