Струва ли си да чакам все още

Стана ми мъчно за теб. Не затова, че не правиш секс, а затова, че не търсиш любовта, която е по-голяма гаранция да ти донесе семейно щастие от това да дадеш „скъпоценния” си подарък. Не, че не уважавам подобно решение, просто смятам, че е трудно изпълнимо.  Това, което пазиш, като „съкровище” имай предвид, че от повечето мъже в нашия век не би се оценило. Вярваш ли, че тя е гаранция за семейно щастие? Какво всъщност смяташ, че ще ти донесе? Искаш да си „чиста” пред Бог и да се радваш на вечен рай след смъртта? Да си чиста пред съвестта си понеже ти е втълпено нещо, като правилно? Или смяташ, че правейки този „подарък” на мъж, той ще ти е вечно благодарен и ще те носи на ръце? Всяко нещо има цел. Каква е твоята? Питам, защото не те разбирам напълно. Аз също съм вярваща и се стремя да живея, така че да имам чиста съвест, но писаното в Библията е неприложимо във времето в което живеем, колкото и да се стараем. Имам един партньор в живота ми, но това по стечение на обстоятелствата. На бракуването не бях девствена, но бях сигурна, че това е човека, когото ще обичам винаги.
Ако си девствена на 20-22 някак е по вероятно да намериш партньор, но на 26… Никак не си престаряла, просто търсенето при теб ще е по-сложно. Първо – голям процент от мъжете ще се отдръпнат, като им кажеш условията си. Второ ако намериш такъв, който е готов да чака, ти дали ще се влюбиш в него и ще си сигурна, че искаш да имате семейство? От друга страна усещам голяма доза манипулация в тази девственост. Нещо, като „ ще ти дам това, което искаш, но ти трябва да се ожениш за мен”.  Съмнително ми е да има мъже с твоите виждания, освен ако не са възпитавани в семейство, като твоето. Представи си, че има мъже, които имат някакъв анатомичен дефект/недъг и използват оправданието, че ще се оженят девствени. Защото аз имам такъв познат. Има и разни откачалки, за които девствеността е нещо, като фетиш. А ако попаднеш на такъв?  По-скоро се поинтересувай и потърси такава среда и хора с такива разбирания. Ако знаеш през колко неща минава една двойка, за да са сигурни, че не могат един без друг. Не знам, как точно си го представяш. От кафенето, в ритуалната зала и в леглото. Дали след 10 години няма да си задаваш въпроса „а сега накъде”, защото времето лети много бързо.  А как успяваш да потиснеш желанието и нуждите?
И друго си мисля. Щом си възпитавана в силно религиозно семейство едва ли нещата приключват с условието да се омъжиш девствена. Сигурно има и още, и още, и още правила и принципи, които ще следваш в семейството си, но едва ли ще са приемливи за един нерелигиозен мъж.
И последно. Моя състудентка беше с твоите виждания, но тя е помакиня, а в тяхната общност си е съвсем в реда на нещата и лесно може да си намери партньор. Намери си, омъжи се девствена, имат детенце, но мъжа й много често се обръща, към нея с „ку..во”.  Много, много й тежи. Няма да го напусне, защото е „срамно”. Ще го пере и ще му готви докато е жив, защото „така трябва”.  Мисълта ми е дали в подобна ситуация няма да се почувстваш омърсена?
В никакъв случай не те агитирам да правиш секс преди брака. Щом си взела това решение, следвай си го. Щом твоето семейство е с такива принципи, предполагам, че се движат в такава среда. Ориентирай се в тази посока.

 

ами това е в общи линии. пързалка, непързалка много се надявам след година, две да няма пусната тема в бг-мама 'Мъжът ми ме бие/изнасилва системно, но струва ли се да разведа, защото ще разочаровам родителите си'
 
и изобщо, с безсмъртните думи на един любим юношески герой 'Божееее, колко мъка има по тоя свят, Боже', а пък аз бих добавила 'ненужна и причинена от самите нас'

Ще припадна  Че и моята баба си е тествала стоката преди да я купи. Останалото няма какво да коментирам. Много ми е интересно да чета постовете по темата и чак аз се замислям. Авторката ако не се...

Авторката сигурно вече се е дала и за това мълчи 

Ко?
Нееее.

Ако го направиш с някой след брака, би ли била щастлива? Гарантирам ти, че не.
Принципите ти нямат нищо общо с вярата и религията, а са израз на фарисейско лицемерие. Не забравяй, че законничеството е по-тежък грях от "прелюбодеянието".

п. п. Между другото, сматам, че темата е пързалка, защото авторката беше споменала, че 1 от нереализираните ѝ кандидати бил международен шофьор.  Освен цялата ѝ останала неправдоподобност.

                    Ако наистина е католичка,може и да е от района на Чипровци-там има такава общност.Но все повече си мисля,че някой ни пързаля яко.Рядко се включва и пуска нови кукички,а на конкретни въпроси изобщо не отговаря.И ако все пак е истина,дали има други деца в тяхното семейство и как те се развиват?

Никъде в България няма подобни "затворени" общности, пък били те и католически. Сред католиците няма такива откачалници, срещат се само сред някои протестантски секти в САЩ.

Има католици и в силистернско и в пловдивско също, сигурно и другаде. Но в полша са католици хората, от най-ревностните. Изобщо не се пазят за брака.
Това ми звучи като някакво сектантство по-скоро.

не съм казала, че в Бг няма католици, а че те не са "затворени" общности и не си пазят "най-ценното" за след брака.

В това затворено общество няма ли мъже, които да следват същите принципи или те бебетата там ги носят щъркелите? 

Здравейте.
Съжалявам,работя и нямам време и желание вечерта да сядам пред компютъра.
Това за моето пазене е нещо,което се изисква в моето семейство,не в общността.Израстнала съм с идеята,че това е правилно.Представете си,че цял живот са ви повтаряли ''Ти си българка,българка,българка'' и изведнъж порастваш и разбираш,че не това е истината,а че сте туркиня примерно.
Да продължиш да си повтаряш,че си българка е грешно,но и не се чувстваш туркиня.Точно така се чувствам аз.
Не разбирам какъв е проблема с бившият ми приятел.Той ми харесваше,беше мил.За мен това е важно,няма да се омъжа за някой,който не ми харесва.

Заглавието на темата е по-скоро ''Струва ли си да чакам все още да се омъжа,струва ли си да продължа да се надявам и вярвам.''


Не се мастурбирам,пробвала съм - не успявам да почувствам нещо.

Има мъже,но никой не ми е харесал засега от тези,които семейството ми харесва за мен.

unknownforeigner , я ми отговори ти - струва ли си да чакаш да се ожениш ? И още един въпрос- мислиш ли, че е реално възможно да се случи, ПО-щастлива ли ще т направи?

Благодаря 

               А дали тази връзка с пътуващия тираджия да е била само в твоята глава?Зададах ти въпрос-в твоето морално семейство,прието ли е мъжът да не е девстнен?Защото, ако го приемат,прилагат двоен аршин и поставям моралността им под голямо съмнение.Тогава,когато правилата не важат еднакво за мъжа и жената,мирише на гнило и е абсолютно лицемерие!

Ей тук е ключа от палатката  Ти верно ли ще се омъжиш само за този, който хареса семейството ти 
Момиче, ориентирай се към арабския свят и остави всякаква цивилизация зад гърба си. Друг начин да ти се угоди няма да намериш. А после какво ще става с теб никой няма да го интересува, дори семейство ти. Вече няма да си тяхна отговорност и ще са се отървали.
Ето затова не ми е жал, като някоя изпищи, че е тормозена. За жени с ткива възгледи във и извън арабския свят.
Не само, че си заслужавате тормоза, а си го търсите