Струва ли си да чакам все още

Оффф, авторката, що не вземеш се ожениш и не родиш 2-3 деца и да им се радваш и обичаш. Тогава проблемите ти ще са "помагайте, бебчо повръща много" и "кога е време да захраня с бананова каша". 100 пъти за предпочитане са такива проблеми пред терзанията ти в момента. Бих те разбрала ако си на 15 години. На твоята възраст би трябвало да си осъзнала някои неща, да си преживяла една солидна доза разочарования, да си си взела поуките, но в същото време  да си преживяла и една солидна доза прекрасни моменти, на които ще се радваш като станеш на 80. Марк Твен е казал "Като остарея няма да съжалявам за нещата, които съм направил, а за тези, които не съм направил."
Мисли, че животът си тече и часовникът тиктака и да не вземеш неусетно и изведнъж да се прехвърлиш в  "проблемното". Бази Боже да не ти идва до главата  Но все пак, надникни там, да видиш какво са истински проблеми и малко да отрезвееш.   

Чудесно казано  .
Загубих девствеността си на близо 18 години за първата ми любов (или поне така си мислих тогава). той също беше девствен. Сексът беше мн, мн слаб и всеки ден благодаря на съдбата, че се разделихме (на млади години щях да се превърна в някоя недоволна и мърмореща тетка ). След това срещнах един батко, който ми показа какво удоволствие може да носи сексът.

Четейки темата ,започвам да се чудя,ако авторката все пак удържи на принципите си и намери подходящия човек и си народят 2-3 дечица по същия начин ли ще ги възпитава
Явно отговора ще е ДА

Но чуденката ми е ,ако децата пък не възприемат нейния модел на поведение и тръгнат да си живеят живота,как се вижда тогава авторката,каква позиция ще заеме ,какво ще бъде поведението и и отношението и към децата

То стана като приказката за "Нероден Петко" , но наистина се зачудих

Вероятно ще повторя някое изказване.

По нашите географски ширини, половото съзряване (физически) приключва някъде до 15-тата година. Някъде след няколко години по темата настъпва и емоционално и ментално съзряване. На юг - доста по-рано, на север - може би малко по-късно. И ако бабите и дядовците ни (може ми пра-) са се женили на по 17-18 години, то в днешно време това е по-скоро рядкост.

Един човек на 25-26 години, който няма сексуален живот, определено трябва да премисли нещата. Освен това секса не е само физическото проникване. Има т.нар. петинг, френска любов. Все неща, които са част от секса. И ако не практикува и това - направо си е за психиатър.

Да не говорим, че сексът е едно от важните неща в семейството. Макар много пъти чисто технически да не се стига до там (болест, битови проблеми, бременност .....) то без него няма как да има здраво семейство. И ако мога да приема 1-2 месеца приятелство без секс, то не бих могла изобщо да разбера в днешно време някой да чака да сключи брак, за да почне да прави секс.

Най-малкото трябва да има синхрон и в секса преди да си готов да сключиш брак с някого. Да не говорим, че човек трябва да си поживее достатъчно свободно преди да реши да бъде до края на живота си с някого. Което не значи да си ляга с първия срещнат, но да е опитал достатъчно, за да знае какво иска и какво не иска да има в семейната си половинка.

Хубаво, ще чакаш със секса докато се омъжиш, ми ако ти се падне някой извратен, който достатъчно добре е скривал това? Кво правиш? Ще си стоиш омъжена за него и той ще издевателства над теб в кревата ли?

unknownforeigner, сега се върнах и прочетох твоите постове в темата. И ако преди малко се стърпях, но сега ще ти го кажа директно: имаш нужда от добър психоаналитик и лечение. Най-малкото заради дългата във времето манипулация от родителите. Казвам ти го от позицията на човек, на който родителите на 16 години се опитаха да внушат същото. Само че моят живот не е техния. Моят живот си е моя. И това, че съм правила секс преди брака по абсолютно никакъв начин не е неуважение към собственото ми тяло. Сега мога с ръка на сърце да кажа, че съм си оживяла по темата секс и мъже и мога спокойно да остана потопена в семейството си и само с един мъж. И знам какво искам в леглото и как то да се случи само с един мъж. Ако искаш се сърди на изказването ми, ако искаш се тръшкай и реви. Твоя си работа. Но нещата опират до лечение на психиката ти.

Оффф, ами нали това е проблемът, че никой не я иска?

Браво на авторката,въпреки всички нападки и противоположни мнения,тя успя засега да запази добрия тон.Само,че по този начин едва ли някой ще я накара да “прогледне“ или преосмисли нещата.
Това е нейния живот,нейния начин на мислене,нейното възпитание.Човек не избира родителите си,тя има такава майка и е получила такова възпитание,но тя не е виновна затова.
Защо да се лъжем,че на днешно време сексът е начин за употреба,постигане на цели,начин да се продадеш,даже и да го рекламираш на обществени места.Ами гнусно ,грозно,отвратително.Има хора за които той е свято нещо между двама души,има и такива,за които е просто спорт и отдавна загубил смисъла на любов,в повечето случаи само задоволяване на нуждите.
Ами хора,които не приемат това за нормално.Е,и какво следва,че трябва да ги поучаваме кое е правилно и кое не?
Аз съм далеч от разбиранията на тази жена,но не я осъждам затова ,което е.Така е преценила,така живее.надявам се един ден да намери човек до себе си,който да я приеме такава,каквато е.И най-важното да си го търси в тези среди,в които се движи,защото в “дивата джунгла“наречена живот едва ли ще попадне на подходящия за нея.

Стига с това противопоставяне! Тези, които правят секс, са безбожни перверзници, неспособни за любов, а пък другите са с ореолче на главата - ами глупаво е!
"Святият" секс е свят за тези, които са девствени на 25+ или са правили секс само със съпруга си в бройка, която стига за пръстите на едната ръка. За мен и моя мъж сексът също е нещо свято, без да тръбим за морални устои и как точно трябва да се изразява любовта. Аз винаги съм следвала принципа "Който много говори за нещо, няма никаква представа от него" и досега не съм срещнала човек или ситуация, който да ме е убедил в противното.
Аз съм претърпяла развитието в разбиранията си (бяха същите като на авторката), без да се налага да преживява сътресения, раздели и обиди. Не съм станала разпоретина, не спя с всеки срещнат, имам само един мъж и той има само мен. Не обичам да съм лош пророк, но такива като авторката имат огромни проблеми, когато им се сбъдне мечтата за семейство и деца - изнасилване от собствения съпруг, побоища, тормоз - физически и психически.
Според мен има огромно противоречие в думите й за желаната сериозна връзка, факта, че е имала такава и другите два факта - че момчето си е тръгнало чак сега и че не са се оженили. Използвачите, които гонят само секса, не постъпват така.

Струва си да чакаш човек, с когото да изградиш пълноценна и хармонична връзка, да го чувстваш не само като желан сексуален партньор, а и като приятел и истинска твоя "половинка"

Не си струва да държиш това непременно да се случва в брак.Пак може да си остане единственият, хронологичното подреждане на фактологията не е от такова значение.


За мен самата е интересно как за има няма- 15-тина години се преобърнаха с главата надолу ценности и разбирания и изведнъж изключенията се превърнаха в правило.
Това, което споделя авторката е било по-популярно сред жените ,родени в началото на века, сред тези родени през 50-те, дори и сред по-голямата част от родените през 70-те.И не е вярно, че бабите ни задължително са се омъжвали на 16-17 години- едната ми баба се е омъжила на 28, а другата- на 21,при това- втората- селско момиче и без особено добро образование.И двете са споменавали по повод и с недомлъвки  за "невинността" си, но тогава това е било обичайното, а не търсене с кого да си паснеш.
Да не влизам в подробности, но аз имам също съученички, които до сватбата- имам предвид церемонията бяха девствени.Нямаха никакъв интерес да се правят на интересни.И става въпрос не за някакви забулени моми от границата, а за студентки обучавани по наше време в най-добрите столични вузове.

Останалите- в повечето случаи изчакваха не чак до сватбата, а до сериозната връзка, до предложението за брак и организацията му.Изключения бяха тези, за които сексът беше забавление, трупане на опит и какво ли още не, но сега се сещам, че за тях момчетата говореха, че са "минати"

Днес разбиранията са къде-къде по-разкрепостени, което обаче не прави поведението на "момите" от последното поколение автоматично най-правилното и достойното.
Всеки да си живее както си иска, но подигравки, подбиви и дори смайване на подобни решения, като това на авторката,  си мисля, че са неуместни.

Аз имам син и няма да толерирам разпасано сексуално поведение, водене на "тефтерчета" и подобни.Естествено, той да прави каквото си иска, но поне ще бъде запознат с разбиранията ми.

Съветвам авторката, за да не гледат на нея като на "рядко животно",образно казано, да не бърза да споделя със следващия си избраник възгледите си, а да да го поопознае, ако не е готова за секс да сподели, че не е, че гледа на тези отношения по-сериозно и когато прецени, че е намерила точният човек да не чака чак сватбата.

Връщам се към началото, че си струва да чакаш, но заради човека, не заради церемонията.

Аз, честно казано, нямаше да имам нищо против авторката, ако просто това й бяха разбиранията за секса и девствеността, но беше щастлива от решенията и живота си. В случая обаче, тя страда точно от тези решения, но отчаяно се е вкопчила в тях.

А реално перспективата каква е? Да намери следващият, който ще я чака над година и 3 м и ще й предложи брак, въпреки всичко? Съмнявам се, че ще изчака и 3-4 месеца г-н кандидат-Единствен - тя нито става по-млада, нито по-малко странна с разбиранията си и устойчивостта си на сексуалните атаки на съвременния свят. Всичкото това го казвам в контекста на признанието й, че родителите й са пробвали да й натресат някой, на когото тя не е поддала, "подобните" общества са й чужда алтернатива и разчита всичко да се случи със случайно преминаващ на бял кон принц. Нека не забравяме, че и мъжете, и принцовете, не обичат да се чувстват притиснати да правят предложения за брак - колкото и атрактивна да е дамата, самият факт, че тя го насилва за това, го кара да се озърта за мотив и авариен изход.

е, хайде сега - какви нападки? а авторката добър тон не е запазила, защото зададе въпрос и после като мандало си опява 'ма що другите са ненормални и им е важен секса и аз не мога а се омъжа, защото себеподобните не ми харесват' на всички мнения, които получи. никой не я навива за секс и никой не си позволи да й казва дали/колко е нормална.

наистина браво на авторката за убежденията й, но тогава какъв точно е проблемът? аз съм щастлива с моите убеждения, а не вися по форумите да питам ' защо останалите хора нямат убеждения като моите и струва ли си? и как да извъртя някой да тури един подпис тука, че ми е зор да се женя и да раждам преди той да поиска най-естественото?' и разбира се, нека не забравяме, че проблемът много елегантно се разкри - тя НЕ харесва хората от собственото си обркъжение, които й се предлагали от родителите - те НЕ я разбирали. а останалите хора на нейната възраст имали други 'ненормални' ценности.

хм, така като го гледам май съветът за арабските страни е най-уместен. там са така - ооооо, не искаш шарият ли? няма значение, ше го получиш и ще се радваш, кафир с кафир такъв...даже тука наскоро опънали в Лондон плакат 'не си разхождайте кучетата в този квартал. мюсюлманите не харесват кучета. това е мюсюлманска зона' абсолютно същото.

пак казвам - авторката има пълните ми симпатии на вълненията си, защото и аз постоянно се измъчвам под гласа на разума и възпитанието 'правилно ли постъпих' , 'така ли трябва да се държа или съм длъжна да постъпвам само както съм научена, а не както ми идва отвътре' но тук НЕ става въпрос за нейните вълнения. изчетох я много внимателно - тя се жалва защо останалите не са като нея и кой е крив (в случая те/ние). ако има нужда просто малко да вентилира - няма проблем, всички имаме нужда да си помрънкаме от време на време, но тогава заглавието на темата трябва да е друго,а именно 'що всички мъже си държат на секса и туй то, мнения НЕ се приемат'

апропо, авторката прочете ли Инструкциите и съвети за млади булки, които постнах или първо чакаме жених   то и там е написано : Повечето мъже, ако не им се отказваше, биха искали полов живот почти всеки ден! ама ха! наглост...ама пък повечето жени ако нямахме бебета и къщна работа за въртене колко секс щяхме да правим, ехееей  

Т.е., секса е свят само между двама девственици?
А всички, които са правили секс преди брака, или пък съпругът им (Оо,ужас!) не е първият им мъж в живота, не ценят секса като нещо свято?
Що за простотия!
За мен лично любовта и секса винаги са вървели ръка за ръка и секса е най-святото нещо и най-интимното преживяване, което можеш да споделиш с другия до теб.И именно защото ценя секса като святост и като тайнство, ценя себе си като личност, ценя и тялото си, съм правила секс С ЛЮБОВ преди брака, и НЕ с мъжа ми.За да мога да имам избор.И да получа и да дам най-доброто от себе си.Защото и животът ми е ценен, и семейството ми е прекалено ценно.
От 25 години правя секс САМО с мъжа си.

Апропо, всичките ми съученички/познати, които се ожениха рано-рано, няколко години след скъпоценния брак хукнаха да си "наваксват".
Аз съм на мнение, че човек трябва да поживее свободно известно време след училище, да смени някой и друг партньор, да види какви хора има по света и когато реши, че е готов за сериозна двойка да избере най-точния и подходящ за неговата същност, характер, темперамент,  желания и представи за света.
А не да се нахендри на първия срещнат, който казал заветното "Ще се омъжиш ли за мен?", а после да си хойка на воля, или не дай си Боже да се разведе 2-3 пъти, докато улучи точния.
Както писа някой назад, едно време са ГИ женели девствени, защото са ги бракували на 14-15-16 години, а и често не са имали избор, просто са се давали на този, който си хареса бащата на момичето.
В днешно време да оставиш избора на живот в ръцете на "съдбата" или на други хора, за мен е дори безотговорно.

EDIT: извинявам се ако нарушавам форумните правила, но исках да пусна това в отделен пост след последния си. Искам да се извиня на авторката за шегите, които почнах да пускам. Неуместни са. Наистина съпреживявам проблемите й и искрено искам да помогна (ако въобще е възможно).

Мила, всички сме се (и продължаваме) лутали малко или много в търсене на това, което ни е небходимо като човеци и като индивиди. Има някои общочовешки неща, от които всички се нуждаем и да ги отричаме е грях спрямо Създателя ни, който иска да сме щастливи и пълноценни личности. Но за да си полезен на обществото, трябва да си полезен и на самия себе си. Моля те, не тълкувай това като подстрекателство да се пречупиш и да 'пуснеш' на някой, за да го задържиш, но помисли дали е най-добрият начин да притискаш мъже с настояване за брак и поемане на отговорност към теб.

Много ме натъжава убедеността ти, че твоите възгледи никога няма да се променят. Мойта баба (Бог да я прости) казваше 'каквото съм се зарекла все ме е стигнало'. При мен се случи абсолютно същото и от личен опит познавам жени, които подобно на теб се 'пазеха',  после след брака и децата толкова взе че им хареса и се жалваха, че не са 'си поживяли когато е трябвало', че го удариха на живот и купон докато съпруг и дечица си се гледаха сами. Знам, че си убедена (сега), че 'аз никога', но понеже казваш, че посещаваш американски форуми ще ти постна тук един цитат от една много хубава книга. Книгата се казва Hostage of the Devil и е писана от свещеник/екзорсист със случаите, в които се е сблъсквал с...нечисти сили. Аз съм вярваща като теб и след всички  Евангелия, Книги на Енох, Елай, Еклесиаста и още доста в момента търся и всякакви други на религиозна тематика (сега съфорумките да не ме емнат, чете се и светска литература вкъщи  ) и затова си позволявам да те посъветвам да прочетеш тази. Конкретният случай става дума аз един свещеник, който е толкова праведен (и девствен), че си позволява да наруши ритуала на екзорсизма и да говори директно със...силата обладала човека пред него вместо главният свещеник. Ето отговора през устата на обладания:

We'll fix you. In time...You'll lose some of your hair. And you'll sit in a confessional and secretly wonder why they do the things they confess to you. And the wonder will change to curiosity. And the curiosity to desire. You won't admit it, but you will end with desire. To murder. To steal. To fuck. Whatever they tell you. And you'll feel the prick in you and you'll fudge on the monies. And you'll tilt the bottle. Then you'll let her hot hands soothe your fever"-the sarcasm was biting-"and when you get up, she'll drive you to the sea for your health and you'll have a quickie in the back of the car-all for the love of your sugar-coated Jesus. And she'll need more and more of your love of God. And more. And more. And more.And"-the voice was now at a screaming crescendo-"you'll take several wives of several men, just to console them. You'll be a whoremaster on the altar, you lily-white cur. And you'll be afraid to confess it."

Има я на .pdf в гуугъл като я потърсиш. Ако не можеш да си я свалиш, пиши на лични и ще ти я пратя, но мисълта ми е - тези твои принципи и тази убеденост, с които толкова се гордееш могат да бъдат и слабост, и да ти донесат много вреди (и на тези, които обичаш). Нали е казано: Или гордостта е преди провала.Тя е причината за падението. Пр.11:2 А ти много се гордееш с тази своя девственост, която 'ще дадеш' на съпруга си, който ще се опиташ да принудиш с някакви не знам-какви доводи да се ожени за теб. Не знам...

Ще те мисля, но наистина нямам какво повече да ти кажа   Само Господ може да оправи света и никой не може да спасява чуждите души. Ще го измислиш, но няма да ти е леко, но пък то..на кого му е дадено да бъде. Затова е живот   Много сила, кураж и обич ти желая  

Добре е обаче една двойка да поживее заедно, за да разберат дали да създават семейство и деца.
Ако попаднеш на простак ( познавам такава жена), на която след време съпругът й я обвиняваше, че се е омъжила девствена, тъй като никой не я бил пожелал преди него....

Не останах с впечатление това да са вътрешни убеждения на авторката, а че са наложени от домашното възпитание.
Извинявайте много, но това възпитание не трябва да се превръща в постоянна и доживотна манипулация от страна на родителите. В днешно време много рано излизаме от дома на родителите си и колкото и да ги обичаме имаме право да живеем собствения си живот според собствените си разбирания.
А няма как да научим да живеем балансирано, ако не допуснем някоя и друга грешка, от която да се поучим.

Аз съм категорично за това, че 1. сексът е съществена част от отношенията в двойката и 2. преди да се сключи брак двойката трябва да поживее заедно (в едно общо домакинство) за някакъв период от време. Така всеки може да види другия в светлината на семейството. И не брака (подписа и венчавката) правят семейството и човека до нас отговорни.

Авторката, казваш че си се научила как да си управляваш желанията. Но даваш ли си сметка това подтискане, което правиш на сексуалният си нагон до какви тежки последици за здравето ти може да доведе? Щото до там води всяко едно подтискане - било от самите нас или от външен елемент.

  мн. съм съгласна с твоето мнение!