АВГУСТ всички ще сме с бебе на ръце, а някои и с по две!

За онези от вас, които поискаха инфо за следродилната депресия, слагам темата, която пуснах преди 9 години - сега докато я четях, ревах с глас. След това има доста теми пак тук във форума, могат да се намеря ти доста статии (има и много тежки случаи, включително и такива, които познавам  , на фона им бях една нищо и никаква депресийка).

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=27498.0;topicrefid=20

Забележете, беше нещо, за което не бях подготвена, че може да ми се случи, че е нормално да се случи и на мен. Има и хора, които не преминават през това, но много пък минават. Ако започнат да търсят причината в себе си (която може и да е някъде там, все пак от хормоните се влияе), и дори от най-близките си не срещат подкрепа/разбиране, нещата могат да се задълбочат. Познавах едно сладко момиче от тук, което 1 година страдаше от това, беше на успокоителни, мислеше за самоубийство...

Рева още от сега, за много неща и съм убедена, че когато я видя ще се скъсам от рев. Точно така си се представям, както са описали момичетата в първите няколко поста. много сърцераздирателни, но истински истории.

ymemansi, за пелени- комплект пелени като от едно време - тензухени и памучни- https://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0 … =1366&bih=667 .
Chockolina,силно се надявам да са чисти!    И сега май като разбрах и за дрешките- май ще нося най-обикновените.  Ти с къс или дълъг ръкав бодита ще носиш? . Иначе и аз от това,че остават за отделението пелените се водя,че не трябва да са отваряни и прани,но все пак исках да попитам    
Astined, не ми се чете във форума за болниците,защото дълбоко може да се депресира човек. При мен така се получи още в 4-ти месец - докато четох  и историите( това и за трите болници във Варна). Та до ден днешен ме държи страха.

Здравейте мами,
аз преди малко се връщам от Училище за бременни в Мол София.За първи път се накумих да го посетя и ми беше мноооого интересно.Темата беше за кърменето.На всичките ми чуденки намерих отговор как,защо,кога.Имаше ли мами от нашата темичка?
Утре мисля и до Лабиринт да ида.  
Лошото е ,че много се схващам като седя на едно място и дупето започва да ме боли,таза,кръста.
Но ще го преживея.
За пола на бебето аз си мислих ,че ще е момче (тайно се надявах да е момиченце) защото ММ има дъщеря от първи брак и ми се щеше да го даря с това ,което няма.
Обаче пък съм толкова щастлива като разбрах ,че ще е момиче.Може би му стана мъчно за малко,ама  пък и той е супер щастлив и винаги ме галка по корема,не и говори може би го е срам обаче си доближава ухото да слуша нещо и аз не знам какво.    Хихи  

За следродилната депресия - повтарях си умишлено да не страдам от такава, втълпението е важно нещо, не съм страдала от депресия, защото имах невероятния шанс да бъда мама. Освен болезнения спомен от тежкото раждане, нищо не застана между мен и бебка. По-често навън, ако нещо ми минеше негативно през ума - излизах с приятелки, занимавах се с различни хобита, научих се долу-горе да плета. Не се давайте на депресията! Силата е у вас и в една бебешка усмивка. Ако се усетите, че започнете да потъвате - потърсете подкрепа! Децата се нуждаят безумно много от майка, от щастлива мама!
За реването - аз плача и по реклами сега, като дадат някое сладко бебче, но е от умиление и от  хормоните, дето ме бият по главата.
На мен какво да са ми помагали бабите, заради свеката малката се отби - жената седи и чака да ме види как ще кърмя, а на мен не ми е приятно да ме гледат, а тя не се усещаше...затова започна едно цедене в другата стая...но да сме живи и здрави - помощ не искам, не е сложно да си гледаш сама бебето, особено ако никой не се бърка. Много се бъркаха моите баби и ги натирих и двете. Отсега съм казала - сама ще се справя и с бебе и дете на 3,5 г! Нали имам мъж - този път ще го впрегна да се грижи и да помага.
За пола на детето, аз исках пък 2 момичета, нали имам вече едно, дрешки, всичко ми е в розово, нямаме голямо жилище за самостоятелни стаи за момиче и момче ама...Късмет. Какво ако децата са от 1 пол? Това е улеснение за майката - така и така му е хванала цаката, сега аз като не разбирам нищо от гледане на момчета какво да правя?

Една приятелка има 3 момченца, 2-те са близначета и са по-малки. На нея никой не й помага и тя е страхотна майка въпреки това. Тя мечтаеше за момиченце, ама... Както казах - късмет. Това е без значение, нали си има 3-ма сладура у дома. Не мога да разбера какво откачат хората по това да имат деца от различен пол, поне на момента не го осъзнавам. Аз пък виждам искрена завист като кажа, че имам момиченце и чакам момченце. Това пък мен ме дразни. Ми така се е случило. Сигурно е хубаво, но аз исках момченце като чаках 1-во бебче, сега ми е притръпнало. Нямам нито количка за момченце, нито дрешки от по-голямо дете, нито играчки. Абе да сме живи и здрави на всичко му се намира лесното.
Малко дълго стана, но да си майка на 1, 2 или 3 деца е благословия. Без значение дали децата са от еднакъв пол. Аз имам сестра и много си помагаме. Иска ми се и моите деца да са така близки и да няма ревност помежду им.

Espresso Аз не съм носила и през ум не ми е минавало, че някъде може да искат и това. Все едно да си нодя чаршафите за леглото. Ама то някои мами коментирате май и че дрехи ви искат, така че какво се учудвам. Явно навсякъде е различно.
Asti Бях се настроила да ми е гадна глюкозата след твоя разказ, ама това даже ми беше найприятната част. Изобщо не ми се сгади от нея. Иначе аз си знам, че нямам гестационен диабет и ъм спокойна за резултатите. Просто искам да покажа на доктора, че наистина не се тъпча със сладко, защото той не ми вярва. А хем знае,че мъжът ми е 2 метра висок.
За депресията - след раждането нямах никакво време да се замисля добре ли съм, зле ли съм. Аз почти сама си отгледах детето до 1 година. Даже и мъжа ми не ми помагаше. Така се случи тогава,че той имаше ужасно много работа и работеше по цяла нощ и след това спеше през деня. Когато тя стана на 1 година и аз тръгнах на работа нещо ми стана. Изведнъж изпаднах в някакво ужасно състояние и исках да прекарвам колкото се може повече време извън дома. Не исках да виждам нито детето нито мъжа ми.Сега че чувствам ужасно заради това ми поведение, но мъжа ми ме разбра и  подходи с огромно разбиране. Мина ми след няколко месеца, през които той започна да се грижи много за детето. Това че изкарах една трудна и самотна година накрая ми се отрази. Защастие не направих някоя глупост за която да съжалявам. Сега се обичаме още повече от преди и този път мъжа ми няма да ме остави сама да откачам с децата

Здравейте , да се вкюча и аз относно пола на детето:
моята свека ,още от начало като ми бяха казали ,че може би ще е момиче нищо не коментираше,но когато док потвърди на следващия преглед ,че е момиченце се изръси: е нищо следващото (явно е искала момче), а аз и заявих,че нямаме никакви предпочитания за пола и тя млъкна.Още много изцепки е имало не само по тази тема но не ми се коментира...Силно се надявам и аз да не изпадна в следродилна депресия и ще се постарая да сме ,колкото се може по самостоятелни с таткото,а не всеки да дава съвети и мнения (макар ,че от сега се е почнало),но ако вземат много да се месят режа и до там  ,а който иска да се сърди.Лек ден от мен 

Бодита - с къси ръкавчета съм приготвила, отделно гащеризончета и ританки с блузки с дълъг. Не вярвам да ми се наложи да ги обличаме, от всичко, което чета напоследък в темата, в ОБ е някаква адска жега. Аз съм раждала пролетта и всичко си беше нормално откъм Т, но направо не знам сега какво ще е положението. Взех да се замислям за МД - парите, дето ще ги дам за избор на лекар + ВИП стая (евентуално, ако се добера до такава, че не могат да се резервират по-отрано при нормалното раждане) ще са долу-горе на цената на нормалното раждане в МД. Другия ми вариант е да чукам на дърво всичко да е наред с раждането, да отида без избор на екип, при когото се падна, и да стискам 3 дни зъби, докато ни изпишат. Поне пари няма да давам...

И аз така - ако дам в държавната болница, в която смятам да раждам, пари за избор на екип и ВИП стая (като пак не е ясно дали ще я има свободна, тъй като, дори с планирано секцио, пак има вариант на някой друг лекар пациентката да е родила по-късно или да й се е наложило да остане и аз пак да увисна) и парите за памперси и кърпички за 6те дни престой... тя сумата ще стане почти същата, която ще ми вземат в частната болница, в която сега се следя и няма да ми искат нищо. Вече съм се настроила даже да ходя без избор на екип и със стискане на зъби без ВИП стая... Всички казват, че в тази болница всички са на едно много добро ниво. Да не говорим, че тук-там прочетох, че някои лекари искали и пари на ръка, въпреки избора на екип 

Е, то това пък минава всякакви граници! За моя доктор от ЖК поне знам със сигурност, че не иска нищо на ръка, само официално в болницата трябва да го избера. Но пък ми е малко тъпо да дам 400 лв. за избор на лекар за самото раждане, а после да се мъча в жегата и да трябва да срещам безочието на някои санитарки (чета, че влизали по всяко време в стаите, без да чукат - то и вратите стояли отворени, заради жегата - без да им пука дали спи някой, дали е гол и т. н.; преди 5 години със сигурност не беше така). ВИП стаята е по 50 лв. на ден, т. е. общо 550 лв. В МД нормалното раждане е 530 лв., без избор на екип.

На мен ми се вижда кофти да ви искат пелени, дрешки и козметика, които да останат за болницата   ама то какво ли се чудя с тая наща здравна система. И поне да си ги ползват на място за твоето си бебе и после да си ги взимаш. Че така чак ме съмнява да не ги препродават, като ги искат неотворени, а на теб ви слагат 100-на употреба. Да не говорим, че както споменахте една гилдия сигурно нищо не носи, а вие ако не занесете предполагам ще ви нахокат яко. Явно поне тук в СФ са малко по-добре откъм бюджет болниците та поне само памперси и кърпички носим. И за пореден път човек как да не си зададе въпроса защо плаща здравни осигуровки??????

Coming 2 life благодаря ти за инфото относно следродилната депресия дано ме подмине 

явно наистина е важно мъжа да е подготвен също за този момент и да знае какво се случва....ММ едвам сега ме издържа с хормоналние ми проблеми , а си представям какво ще бъде ако ме раздруса депресията 

Още веднъж едно голямо благодаря     

ПС

Те на циганките нищо не могат да им кажат защото ще дойде бай мангал и ще ги отупа едно хубаво...затова пък на нас ни държат тон защото разчитат, че сме възпитани. Аз също не съм съгласна да ми обличат моите дрехи за бебо на някое циганско бебе....

За дрешки не съм чувала да обличат на чуждо бебе, те са си за собственото. С пелените пък не ги повиват, а ги постилат в легълцата. Има логика да са с техни, но не виждам защо ние трябва да ги носим, както и козметиката (за 3 дни няма да изхабят по цяло шише шампоан и олио, то е ясно).

Успокои ме Чоколина е няма да изразходят кой знае какво количество за три дни, но на 1 българка сигурно се падат по 3 циганки/най-малко/ тия три бебета и те с нещо трябва да се мажат 

Моята лекарка по - принцип изражда в МД, но и да е отпуска или нещо друго пак смятам да отида в МД и без избор на екип, снаха ми ражда там и двата пъти остана си много доволна и от отношение и от обстановка. Та за това въобще не се замислям за МД а и даже на скоро разбрах, че са се обзавели с по- добра техника за недоносени и нямало проблем и от тази гледна точка.

Coming 2 life благодаря за темата за следродилната депресия определено не съм се подготвяла за ревове и т.н., ще ми бъде полезна информацията там