МНОГОДЕТНИ МАМИ

slavina_S поздравления за баткото и добре дошла скоро в София 
Тъкмо за Коледното ни парти 

Привет момичета! Чета ви с голяма радост от поне година...ние имаме 3 прекрасни момчета- на 6.5, 3.5 и 11 м.

Много ви се възхищавам .....най вече на огромния позитивизм който струи в темата. И все се каня да пиша и да питам но понеже ви чета през телефона ето сега успях.

Как успявате да накарате по големите да помагат? Всички с по вече деца са го постигнали, само нашите големи твърдо отказват. И съответно аз се разкъсвам ( знаете, всеки иска нещо сега и веднага) ....и се ядосвам ....и не мога да се насладя напълно на децата които сме създали с толкова любов и желание.

Въобще...звучите ми като от друга планета....или просто не пишете за "другите" моменти. Това не го казвам като упрек в никакъв случай, а по скоро като молба да споделите как се справяте.

 Нивеа, добре дошла! 
 За помагането - да помагат, колко да помагат? А и то зависи кой какво разбира под помагане.  При нас би могло да се каже, че големият помага понякога, т.е. бих могла да го помоля да наглежда малките докато аз върша нещо друго или да ми помогне с нещо друго, да подаде това или онова и тн. Карам го и да зареди миялната понякога, както и да раздига играчките, което се приема с много мрънкане и пуфтене, но се прави. Но той е почти на 10 и тук идеята е да се научи на работа, а не толкова да ме облекчи мен. Малките основно помагат като пречат, мислейки си, че помагат, но пък важно е желанието. Например, изтупват ми прането преди да го простра, или мият с мен зеленчуци, носят някакви неща или уж помагат при разтребването, като разнасят сгънатото пране наляво-надясно.  Обаче, твоите големи, ми не са големи, моето малко момченце ще стане на 4ри, еми какво да ми помага едно 4ри годишно? Може да си събира играчките понякога или да поставя разни неща на определени места (например да остави дрехите си в коша за пране или да донесе нещо), но няма как да очаквам от него да си подреди дрехите или да зареди миялната, или да си измие чинията (не, че за последното няма мерак, но пък нямам милиони чинии).
 Така, че дали децата помагат е относително и зависи от разбиранията. Освен това при нас само големият помага по-наистина, при малките нещата са на игра, освен това винаги ги хваля, когато имат желание да помагат, дори и когато изпускат току що изпраното ми пране навън по земята и то придобива сивкав отенък или пък се опитват да подреждат заедно с мен дрехите, което се изразява в разнасянето им наляво-надясно. Толкова могат, правят го с желание и имат подкрепата ми и вярата, че с времето ще се научат да помагат и "като хората".

 А, че има от другите моменти - има, разхвърлят, бият се, реват, чупят, късат, мрънкат, пречат нарочно и тн, то си е в реда на нещата и изобщо не ме притеснява. И аз също викам, сърдя се, а и правя грешки с тях, ама какво от това? Освен това у нас е разхвърляно и често прането, което децата така обичат да разнасят виси по маси и канапета с дни преди да го сгъна и още толкова преди да го прибера по шкафове и гардероби.    Обаче и това не ме притеснява, никога не съм твърдяла, че съм добра домакиня или идеална майка, а още по-малко, че децата ми са перфектни, напротив, ние сме някакво подобие на семейство Адамс - у нас е ужасно шумно, доста разхвърляно и много весело, на мен ми е ок.   

И след този ферман, да кажа, че Мая ни измъчи с шарката си, но за щастие вече започва да минава. Изкарва я доста неприятно, имаше няколко дни много висока Т, избиха ѝ много пъпки, но най-гадното е, че се обрина ужасно по лигавиците, та ѝ беше трудно ходенето до тоалетна и яденето и пиенето, дори не можеше да цока, толкова я болеше. Все още я боли, но явно афтите са намалели малко и поне пи малко мляко и си поцока снощи късно и днес.

Не съм, моя малкия е на 3,5 години и съм супер изненадана какви неща умее.   Включително може да си измие купичката в която е ял.

Как ги научих да участват в домакинството? Възползвам се от естественото им желание да участват. Гледам винаги когато искат да правят нещо с мен да ги включа по подходящ начин. Колкото искат и могат.  

Вчера например ги подканих да изхвърлят боклуците от стаята си. Засякох им пет минути (имам една кукуригаща аларма на телефона, която те много харесват). Божидар първо се ококори, ама как ще изчистим за 5 минути. Обясних му, че ще изхвърлят боклуци и подреждат само пет минути, колкото успеят - толкова. За моя изненада след като изкукурига петела Божидар ме помоли да му засека още ПОЛОВИН час за да чистел и подреждал.   Направо ме хвърли в оркестъра!  

Като цяло таймер много помага при нас не само в домакинството, но и когато се определя време за игра на компютър или време за лягане... За мое учудване не се сърдят. Обаче ако аз или баща им сме "таймера" настава вой и олелия до небесата!

Вчера също така чистих с прахосмукачката... Божидар прояви желание да чисти, дадох му, чисти там колкото можа, аз довърших после както си знам. Искрен го е страх от прахосмукачката, много му е шумна и се затваря в другата стая. За сметка на това много се кефи да чисти масата от трохи с една четка и лопатка. И това е нещото, което той пък прави.

Когато сядаме на масата питам ги "Кой ще сложи чиниите, кой вилиците?"... ефекта е поразителен, избиват се. След като приключим всеки си взима чинийката и приборите и ги слага в мивката за миене. Когато миялната работеше ги редяха направо там. Естествено ги подканям и напомням, не очаквам от тях да се сетят сами. Понякога проявяват интерес да мият, гледам да не го скършам и им избирам неща с които могат лесно да се справят.

Помагат и с прибирането/изваждането на разни неща - от хладилника, от шкафове, които са им достъпни.
Чистят леща с мен, мият прозорци - те на ниското, аз на високото. Вадят прането от пералнята, носят си дрехите за пране...

Общо взето май нещата при нас работят на принципа на Том Сойер и боядисването на оградата!  

Нещата на които задължително държа е сутрин когато станат да си измият очите, да се преоблекат, да си оправят леглата и да си сгънат пижамите... кой колкото може с оправянето и сгъването, по-важно е да придобият навик и идея, че и тези неща се правят!
И също така да си изхвърлят след себе си боклуците и да връщат нещата от където са ги взели.
Не очаквам от тях да могат да свършат нещата като мен. Да, става по-бавно, понякога трябва да минавам отново след тях, ама това е положението.
Другото е въпрос на желание. Ако кажат не искам, не искам. Не ги карам насила. Но представянето на нещата като нещо интересно и вълнуващо определено върши работа!

Дописвам, че се сетих нещо, пак от вчера:
Бяха разхвърляли възглавниците на дивана. Баща им помоли Божидар да ги оправи. Той се нацупи - не бил ги разхвърлял той.   Тогава му обяснихме, че ние също оправяме неща, които не сме разхвърляли. Подреждаме им играчките, перем им дрехите, мием чиниите, в които са яли. Също, че всеки прави каквото може - един може да пере и готви, друг да подрежда възглавници и всеки се заема с това, което може.   След това той оправи възглавниците.

 Хе-хе, Нощни очи, същото си казала, ама с други думи. Просто всеки помага според възможностите си и не се очаква от него повече, т.е. не очаквам, че ще свършат нещата като мен или пък, че винаги ще иска да помага, включваме ги когато имат желание и колкото могат.
 Аз таймер до сега не съм се сещала да използвам, но пък ползвам програма за родителски контрол за големия, когато е на компютъра. Малките още не ги пускам изобщо.

Само първото изречение беше конкретно към теб. 
За мен си беше истинска изненада, че малкия човек умее толкова много неща и то толкова добре. Не помня дали батко му беше така на тази възраст. 

Нашите батковци си имат определени задължения от миналото лято. Единият отсервирва масата ежедневно, веднъж седмично мие мивката в банята и бърше праха в детската. Другият всеки ден минава трохите с подочистачката около масата, веднъж седмично чисти с прахосмукачката в детската. Естествено често подканям, преди имахме и табло с точки и награди. Откакто съм бременна те освобождават и съдомиялната, единият се качва на стол, другият му подава чистите съдове. Следобедната разходка на кучето е тяхно задължение, често ги пращам и до магазина за хляб, да изхвърлят боклука. Ако трябва бързо да се приготви обяд/вечеря ги викам да помагат също.

Мен ме вълнува как протече третото ви раждане? Имам доста време до февруари, но ми е интересно. Най-вече, когато м/у второто и третото дете има по-голяма разлика.

Голямата чисти, пазарува, готви - сладки и соленки, когато е на кеф   - да не помислите нещо друго   Абе, не мога да се оплача от нея - много ми помага и понякога се чудя какво бих правила без нея Средната ... май, май освен да си прибира играчките друго не прави - е, когато е на кеф ми помага да събираме дрехите от простора, да простираме нови, да сгъваме ...

Аня, аз и трите съм ги родила в рамките на час след първите контракции, та не съм показател ... И трите ми раждания са по естествен път, бързо и без никакви шевове, системи и т.н. ... Общо взето - пристигам в болницата и казвам: "Раждам!" Дежурният отговор е: "Много ти знае главата какво правиш!" и след прегледа: "Стискай да те отведем в родилно!" 

Нашето беше назначено да мете след вечеря трапезарията. Съответно, понеже яденето не й е приоритет и се нахранва за около 3 минути и се започва: Айде, яжте по-бързо, че имам работа! Не говорете на масата - яжте. Айде кво се моткате по-бързо... Много беше горда с важната си мисия.

Иначе средния е дежурен по миялна всеки делничен ден, чисти детската заедно с малката един път седмично. Големия готви през седмицата чат-пат, де. Общо взето не, че не подканям 100 пъти, не че не се правят на приятно разсеяни, но го правят. И аз и мъжът ми излизаме сутрин в 8 и се прибираме вечер в 8-8.30. Няма как да насмогна на всичко.

Третото раждане (при мен е четвърто) мина със секцио - както много пъти съм казвала: "Защо не се сетих по-рано!?"

 

моето първо раждане беше секцио и доколкото зависи от мен - никога повече! 
И на мен ми е интересно тозипът как ще мине. Надявам се да е по-кратичко, не че няма да се справя с още един такъв или по-дълъг родилен маратон. 

Въпрос на вкус. Моето трето раждане беше много бързо (за около час), но за сметка на това изключително болезнено и рисково за бебето, та по тази причина след това се реших на секцио, наистина мина като приказка, а възтановяването беше бързо и не колкото го описват болезнено. Изписаха ме на 4-5 ден и се захванах с обичайните си задължения (освен бебето), включително и готвенето в големия казан за армията гладници.

Може би не е лошо да обменим информация откъде намираме казани за готвене )))).
Мен ме заплашиха, че ще ме взимат в болница за преносване. Аз измих прозорците, почистих спалнята и банята. Като се почна едвам стигнахме до болницата. Още бъзикали докторката, че не могла да си изпуши цигарата.
А аз, както бебето беше високо, видях го как падна с 5-6 см... след 3 мин излезе.
На мен това раждане ми беше гадно, защото имах изостанала плацента или съсиреци и съответно контракции дни наред. Мъжът ми ме бъзика, че ето видиш ли и аз съм раждала няколко дни )).

Момичета, прекрасно е, че в темата има толкова много нови мами. Добре сте дошли.   

Накратко - бяхме малко на море и вече сме на линия. Влади (номер 2) преди морето си счупи ръката и трябваше да сменим гипса с водоустойчив. Теди (номер 1) се наложи да сложи очила. Много ми беше мъчно, защото аз от първи клас съм с проблеми с очите. Знам, че е неизбежно за тях, но се надявах да стане поне по-нататък. Влади най-вероятно и той в началото на годината ще се наложи да носи очила, а Иви вече е изчерпила запаса си, та и при нея в бъдеще ще се наложи
Към момента съм без работа. Ще отделя малко повече време за хобито.

Поне да се похваля. Станах отново леля преди месец - момченце. За новите мами, първия ми племенник се роди 1400 и беше много притеснително положението, но вече Марти е на 2,5 и си е ОК Новият мъж се казва Данаил и истински дундьо.

Да се включа и аз по въпроса за помагането. Да помагат - колко да помагат. Големият е шемет, има желание, но няма и грам концентрация и рискувам след помощта му да си отворя 3 пъти повече работа. Поне се учим да си оправя леглото и да си оставя чинията в мивката. Да я измие - абсурд! Без чинии ще останем. Номер 2 е прибран, той по принцип и не разхвърля много, ако има желание, и прибира и подрежда много хубаво. Големият пък много добре гледа бебето, разнася го, пее му и мога да го оставя да вляза да се изкъпя поне. Е, ще ме извика поне 3 пъти да ми съобщи, че плаче, но поне плаче под надзор.
Моето трето раждане мина без нищо за отбелязване. Последните десетина дни си имах доста контракции, всяка сутрин ставах и си виках - И тази нощ не се роди. Последният ден се засилиха доста, но не бяха регулярни. Вечерта докторката ни беше нощна, отидох в болницата, оказахме се на 5 см и така след 2 часа си имахме бебе. Болеше си, но то и аз не мога да издържам много на болка. При мен първото мина най-приятно, но и той е най-малкият на килограми. Номер 2 болеше безспорно най-много, но той е и най-големият. Та така - успешно раждане!

За помагането, като ги стегна помагат, но още са малки. Вчера им оставих бебето, за да метна яденето във фурната и на три пъти ходих да ми обясняват какво точно са направили на бебето.