Православието като начин на живот 4

take a smile, оказахме се колежки Заинтригува ме с тези експерименти в началното училище на тема "Божието сътворение". Дай идеи, които да използвам за моите деца.

Да , за момент даже си помислих, че може и да сме следвали заедно , но после видях, че си няколко випуска преди мен.
Разработила съм много теми - всичките хем интересни, хем забавни  и поучителни.
 Ако искаш, ще ти ги пратя на мейл. На съвсем достъпен език съм ги написала, обаче са на немски. Нали ще се справиш през гугъл ?    Мога и да ти помогна в бърз превод...

Нямам точно определена професия, по-точно имам няколко - строител, оператор на системи за дистанционен контрол, шофьор, имам градина, пчели - продавам малко стока. Вярвам в пречистващата сила на труда, познавам молитвената му стойност.

Работил съм и други работи, а единствения конфликт с вярата е била, и продължава да е леността ми. Понякога отлагам задачи, понякога малко ги претупвам, старая се да не е много често и по никакъв начин да не се отрази на клиентите или работодателите.

Градинарството ми е малко чревоугодно занимание, пък и суетно - хваля се със някой едър домат, с хубав добив или цена, ей такива неща.

Добро утро !
Благословена и успешна седмица на всички желая!

Куркума, радвам се да те видя!
Градинарството не знам колко е чревоугодно честно казано. Все пак работим земята така, както ни е дадена. И се радваме на плодовете от труда си. Кое е по-хубаво от това да знаеш, че нещо (не само плод и зеленчук имам пред вид) е излязло от твоите ръце, че е плод на твоите усилия.

ПРОФЕСИЯ - инженер.
С УДОВОЛСТВИЕ ЛИ ПРИЛАГАТЕ НАУЧЕНОТО НА ПРАКТИКА - работя с удоволствие защото много исках да стана инженер. Работя това което съм завършила а и съм научена съм да изваждам всичко женско от мен и каквото и да дойде да му се наслаждавам.
ИМА ЛИ КОНФЛИКТ С ВЯРЯТА ВИ? => е тук...
лично аз прилагам всичко което знам, всичко на което ме учи жената която ме просвети във вярата. Трудно е в голяма корпорация да поддържаш цености и да ги споделяш. С годините се понаучих, едно време когато ми откраднат идеята или труда, което се случва често се ядосвах, сега намерих спокойствие. През последните 6 месеца ми се наложи да науча още 3 различни дейности и съм много благодарна на Всевишния, че с две от тях се справих добре   Но, всяка сутрин си чета 90 псалом и една молитва към Архенгел Михайл http://www.svandrei-sofia.info/Propovedi_Slova/MOLITVA-ARCH-MIHAIL.pdf. Разбира се постоянно си казвам Богородице Дево.
Налага ми се да си пускам отпуска за да присъствам на литургиите сутрин. От няколко години ходим в църквата Преображение Господне в  Боровец.
Не, няма конфликт, но е трудничко

Привет!

Отдавна не съм се мяркала. Та първо да поздравя и да честитя първият учебен ден, ако има учащи сред нас.

Аз съм продавачка.
Скоро, като се прибирах от работа, без да знам за дискусията тук, си мислих, колко щастлива съм, че съм продавачка. Справям се прекрасно в общуването с клиентите. Скоро, голяма част от тях спират да ме приемат като продавач-консултантът, а започват да ме приемат като човек, на когото могат да се доверят. Често споделят лични неща. Това винаги се получава, защото аз подхождам с любов към службата си и умея да съм съпричастна. Не от всеки става продавач. От мен обаче става.
Мислих си тези неща и сама себе си утешавах, че се занимавам с една не особено престижна професиям която май наистина ми носи удовлетворение.
Исках да бъда учител, медицинско лице, социален работник, исках да работя в офис. Още искам. Но се питам дали ще съм щастлива.
Не мога да бъда учител. Аз се изнервям и не мога да обоснова мисълта си. Не и в диалог. В писмена форма се справям отлично,  но не мога да бъда оратор. Нямам никаква харизма за това.
Медицински работник също няма да излезе от мен, защото колкото съм жалостива, толкова ми прилошава от рани, кръв, игли.
Социален работник- най-голямата мечта- но там е нужно кадърът да е със желязна психика, а аз съм лабилна.
В офис- не мога да бъда щастлива, понеже цял ден затворена в една стая с числа и клавиатура .... скука. Работила съм в офис. Бях техническо лице. Бях съвестна. Имах шанс да ме назначат на по-висока длъжност постоянно ( бях по заместване), но не беше такава волята на Господ. И като се замислих- добре че не ме назначиха. Аз щях да се взема много на сериозно и стана още по- надменна. Понеже аз съм сноб и тогава имах  куп комплекси, че все скапани работи работя. И ако бях получила работата в държавна институция, щях да вирна брадичка и да се спусна стремглаво надолу, защото е ужасно зе един комплексиран и не вярващ в себе си човек да има позиции... с една дума, щях да изглеждам смешна.
 
Така се случи, че дълго стоях без работа след това. И случайно изскочи местенце като продавач консултант в бижутерия.
И осъзнах.... колкото и да бягам от тази длъжност- най-добра съм там. И хората имат нужда от мен като такава. (Преди работих  за себе си като продавач, но реших, че ще търся нещо по-престижно. Не само, че не намерих, а и се обезверих трижди.)
Така че... като се замисля, кое е непрестижното на продавач- консултанта? Той трябва да е дипломат, да е добър психолог, да е добър  в маркетинга..... Ето три професии в една, която наистина ме кара да се чувствам добре.
Единственото криво нещо е, че пречи на свободното ми време. А това много ми тежи.


Според мен много народ страда от предразсъдъци.
Какво по-добро от шофьор, влюбен в шофирането.
Или обущар, с душа на музикант, който пее, докато шие обувките с любов. И това му носи щастие.

И какво по досадно от отегчена офис-служителка в НОИ, която ви вгорчава деня, само защото тя би била по- щастлива да шие или да прави торти 

 

Мен пък баба ми едно време ми викаше „Да станеш баби поп!“ Амааа аз нееее счетоводител ще ставам.

 Така в духа на написаното от Ardeа от изток, днес водих на фризьор моя третокласник. Защото жената, която го подстригва не беше на работа, отидохме по неволя в друг салон. По- точно, малка бръснарничка. Посрещна ни човек, който и преди бях виждала и много ми приличаше на моя учител от началното училище, но все не събирах смелост да го спра и да го попитам. Все пак от тогава са минали поне 30-ина години. И ето го, той- срещу мен. Каза ми "Кажи, чеденце"... Така ми стопли сърцето, а ми стана и тъжно, някак си. Моето момче седна на стола да го подстриже. И аз тогава му казах, че много прилича на моя учител. Той ме погледна едно тъжно, поклати глава и ми каза "Аз те помня, деца като теб не се забравят". Искаше ми се да го прегърна. Разказа ми за живота си, за децата, жената и внуците. През цялото време ми казваше "чеденце", а и на моето дете също. Подстрига го с такова внимание и любов, както едно време преподаваше уроците си в училище. Най- добрата работа е тази, която се върши с любов. Не само към работата, а и към хората, които срещаш там.

Надето:), представям си как си се почувствала от тази среща... щом и моите очи се напълниха със сълзи докато я четях.

Много я обичам тази дума "чеденце". И руснаците имат подобно по значение обръщение - "голобушка"("гълъбче"), която звучи също толкова мило и сърдечно ...

Изобщо нашият народ, както и руският, се отличават с една особена топлота в отношенията. Забелязала съм, че тази дума се употребява от по-възрастните хора - никога фамилиарно, но винаги с много любов, с грижа и с някаква деликатност - страх да не досадят на другия, дори с любовта и грижата си. Изобщо тази дума никога не се изрича с фамилиарност. Това не е дума, която се казва просто така. В нея винаги са вложени много чувства и много любов, а те задължително се усещат от отсрещния човек, защото са искрени.

Признавам си, че много се дразня, когато пациентите се обръщат към мен с "момиче", вместо със "сестра" (макар че, предвид възрастта ми, това може да се приеме и като комплимент ). Тази фамилиарност обаче дразни и донякъде с основание им правя забележка. Но не помня да съм се обидила, когато някоя баба или дядо ме нарекат "чеденце".  Изобщо толкова много любов, грижа и състрадание има в тази дума, че само като я чуя и очите ми се напълват със сълзи.

Дума като всяка друга дума, но възрастните хора влагат в нея толкова много. Нали не случайно има една приказка, че внуци се обичат повече, отколкото деца. Мисля, че всичко идва от възрастта - житейския опит и преживяното дават повече сили да се обича, да се състрадава и най-вече да се прощава.

Здравейте,
Отдавна не съм писала, но ви чета. Да се включа в темата за професиите. Аз работя в община...и какво да ви кажа? Като всяко място има своите предимства и недостатъци. С годините се научих да виждам основно предимствата и да не се задълбочавам в лошите страни. Работила съм много работи и винаги съм влагала душа в това, коета правя. Не слугувам на предразсъдици по отношение на това престижно ли е едно занимание, високо платено ли е и т.н. Има срамен мързел - срамен труд няма! Това, което ме дразни обаче, е все по - чувството на безпомощност в работата ми. Ще ми се някои неща да не са такива, каквито са! Веднъж споделяйки това на моя свещеник, той ми каза, че търпението е основното. Бог ни търпи , та ние ли не можем? Но когато мога гледам да променям малките неща и живея с надеждата, че така ще се променят и по - големите:)

Ето го живеца в темата  !

Мислих, мислих и не измислих тема за разговор ... Имам чувството, че мозъчните ми гънки са си заминали в последният ми работен ден  .

Е, не съвсем. Вчера беше първият учебен ден за тази година. Искам от сърце и душа да пожелая на всички ученици, на всички учащи и на всички, които не се боят да учат много и всестранни успехи! Пожелавам Ви да срещате с любов своите учители (нямам пред вид само преповадателите). Да събирате знанието и мъдростта капка по капка и да съумеете да я предавате.

Та ето за това си мислих:

Как се учим? Научаваме ли житейските си уроци? Колко пъти трябва да си удряме главата в горният праг, за да видим долния?



Как е при Вас? На какво Ви научи училището, какво Ви даде школата на живота след това?

ПП Моля Ви за прошка, безработна и неорганизирана булка съм станала, с ролки в косите , та едва днес се сетих, че не съм пуснала тема.

По повод новата тема и началото на учебната година, вчера споделих във ФБ тази статия, която много ми хареса!
http://voice-bg.com/29-glasat-na-bulgaria/280-bulgarskoto_u4ili6 … e_diagnozata.html

Добре го е казал човекът, но за съжаление никой не го е чул - и тогава, и сега.

Прекрасна статия!
На мен надеждата ми някак си остава незасегната дълбоко. Въпреки образователната ни система от нашето училище излизат мислещи хора. Вярно е, че това не трябва да става "въпреки", а "поради", но това е нашата реалност.

Пиша от телефона си, не знам и не погледнах докъде сте стигнали... Много е труден животът ми, големи(за мен) предизвикателства борих досега в живота си... Сега седя на прага на ново и се моля на Богородица и Исус да го заменят с болест, нека да е пак болест на тялото, само не и това, което се заформя сега. Искам да е болест, Господи, замени ужасното съществуване във вражда, Господи, с телесно страдание! Не знам дали е възможно и не съм чувала дали има начин за подобна замяна, просто исках да Ви помоля да ме подпомогнете в молитвите ми, мили хора! Треса се от плач, страх и се чувствам ужадно безпомощна. Моля Ви, моля ви... помогнете!!