Православието като начин на живот 4

Една кампания за повече Православна литература на нашия пазар. Можем да помогнем.

Е пак добро утро  !
Тези дни ми е лудница, едва успявам да вляза да чета.

Моля Ви пак, всички (че и себе си слагам в кюпа) - да мислим с топлина и любов, да пишем с усмивка !

Ваня, креатура, моля Вас за прошка, ако съм Ви засегнала с нещо. Темата е създадена за коментари, в крайна сметка те не могат да бъдат еднозначни. Различни хора сме - различно мислим.

Четох Ви всички сега. Дадохте ми много размисъл, ще пиша по-късно.
Милмич, може и да си права за "гаденето" от карикатурите. Живота ми е такъв, че приемам малко по-"лежерно" неща, които вероятно не трябва.
Много, много сериозна тема. Ще пиша пак.

Между другото днес се отбелязва международният ден на религиозната толерантност и търпимост. Можем да си пожелаем да я има повече и в нашата тема. И ако има някакви нападки, то поне да са аргументирани, а не от засегнато его.

По повод карикатурите на Шарл Ебдо - не съм запозната с тях, нито са ми интересни, а и не намирам удоволствие в това да гледам как се осмива нечия друга религия. Смятам, че е редно едно такова издание да прави сатира на проблемите в собствената си държава и религия.  

Лично аз следя  единствено карикатурите в Двери.бг. Мога да кажа, че някои от тях са доста сполучливи. По принцип има много начини да се изобличава лицемерието и другите недъзи в едно религиозно общество, но карикатурата го прави някак по-меко. Друг е въпросът, че засегнатите от сатирата рядко имат чувство за хумор и самокритичност.

Честит празник! Честито на именниците сред вас и в семействата ви!
Много отдавна не см влизала в темата... Много хубаво го беше казала Жени по-напред: имах нужда да помълча.

Аз каноните не ги познавам със сигурност  Може би съвсем повърхностно. Но се надявам това да не е задължително условие за спасение. Ако е тогава аз ще седна, ще прочета и науча, но не мисля, че простичките, неграмотните, непросветните са лишени от благодатта.

Здравейте !

Здравейте! 

Нещо не ми се отдава практикуването на спокойният сън напоследък.
Едни тежки мисли са ме налетяли и за това не пиша , не искам да тровя всички с тревогите си.

Имам обаче една дилема, която Ви моля да обсъдим заедно.
С решение на Варненския и Великопреславски Митрополит нашият енорийски свещеник е преместен в гр. Варна. Чисто йерархически погледнато това е повишение за него. Той и семейството му страдат от решението, но го приемат и няма да роптаят против него.
Всичките му енориаши се натъжихме ужасно. Приехме новината тежко, макар да направихме всичко възможно да ги изпратим с усмивка.
И ето я дилемата:
Знам, усещам с цялата си същност, че е мой дълг да подкрепя новият свещеник. Човека никога до сега не е бил енорийски свещеник, идва от Катедралният храм. Ще има нужда от всякаква помощ.
От друга страна - идея нямам как ще му се доверя за изповед. 
Изповедникът ми (досегашния) изобщо няма да одобри идеята да ходя при него за изповед. Няма забрана за това, доколкото знам. Но има все пак някакви чисто човешки поведенчески граници, които е повече от елементарно да се спазват.

Споделете, моля, как бихте постъпили и все пак има ли (непозната за мен) уредба, която да ми укаже как да действам в случа?

Четох в новините за недоволства по повод разместванията на свещеници във Варненската епархия, ама съм сигурен, че не знаем цялата истина и затова не бих коментирал.

Не намирам причина обаче да си ходите при стария изповедник. Аз от 22 години се преместих в друг квартал на София, където си има храм, но си е черкувам в старата църква (в която съм кръщаван). Ако имаше някаква пречка изповедника ми щеше да ми я каже.

Не знам, дядо хаджия, не е толкова просто. Не сме в един град. Енорията ни е в отделна община.
Друга пречка е, че съм почти сигурна, че той няма да одобри.

Жени, представям си какъв стрес е това за теб, а и за енорийския ти свещеник и неговото семейство. Сигурна съм, че ще го приемете като християни - без ропот, със смирение и като воля Божия. Така трябва, а и времето ще покаже, че е имало защо. Винаги е така. Не случайно хората казват - "Всяко зло - за добро".

По-важното е, че имате добър и грижовен митрополит, който има съвест - това не е малко. Надявам се, че го е направил с грижа за хората и за епархията, а не за да отмъщава на този или онзи свещеник или без да го е грижа за християните, за които свещеникът понякога е повече и от баща. Защото и това го има - в други епархии (и в нашата също).

И аз като дядо хаджия мисля, че не е проблем да се изповядваш при стария си свещеник. Ако той е против това да останеш негово духовно чедо вероятно е продиктувано от грижа за теб - че ще ти е финансово непосилно да пътуваш, а и ще ти коства много време. Иначе си свободна да избираш - имай го предвид, когато взимаш решение. А и доколкото разбирам ти все още не си го питала официално за това - само мислиш, че няма да одобри.

Бих ти дала следния съвет, ако позволиш.
Изчакай известно време, за да се поуспокоиш и обмислиш случилото се. На нас, жените, емоциите много често ни пречат да вземем правилното решение. Преди всичко се помоли Бог да ти изяви коя е Неговата воля и после бъди готова да я изпълниш, без значение дали ще ти е по сърце. И едва тогава поговори със свещеника - сподели му какво чувстваш и какво би искала, но му дай възможност той да предложи решение на проблема. Ако категорично откаже да остане твой изповедник - тогава го приеми като изява на Божията воля. То и няма какво да направиш в този случай. Друг възможен вариант е да ти даде възможност в началото да идваш при него за изповед и по-нататък сама да решиш какво да правиш и дали ще можеш да продължиш така (с пътуване и т.н.).

Благодаря Ви! Ще си дам време да помисля, разбира се.

simpatikonia,

Щом живееш толкова близо до Варна, значи няма да си толкова затруднена да останеш при своя изповедник - нищо, че няма да ти е енорийски свещеник.

 Предстои дискусия за православната вяра и фанатизма в "Къща за птици". Струва ми се доста интересно. Можем и ние да си направим една минидискусия тук. Къде е границата между фанатизма и вярата?

Включвам се и в тази теми. Някои ме познават от постната.

Наакратко за мен. Въцърковена сравнително от скоро - от 2006 г.  Майка на три деца и  домакиня. Не съм богослов и може би никога няма да бъда. Обичам да чета съвременните старци, вълнува ме всичко, свързано с православното възпитание на децата.

Провокирана съм да пиша по два повода. Първият е Жени. Не разбрах едно от нещата, които те притесняват.Ние със  съпруга ми пътуваме до София за изповед. Не защото няма добри изповедници тук, но, когато откриеш СВОЯ изповедник, става трудно да го смениш. Бог да ти помага, да  се намери решение, което да ти донесе душевен мир.

Вторият повод е утрешната Неделя на митаря и фарисея. Може би и на вас ще допадне тази проповед на  о. Владимир Дойчев от "Св. Наум" в Дружба.

https://m.facebook.com/notes/otec-vladimir-doychev/%D0%BF%D1%80% … 1417638528481600/

И, ако някой не е погледнал календарчето на дядо хаджия, да напомня, че тази сряда и петък не постим.  Да  не се  оприличите неволно на фарисея.

mama Barba, много се радвам да те видя тук  !
Благодаря ти и на теб. Ще си дойдат нещата на местата, сигурна съм  !
Благодаря за проповедта също.

Ние сме болни в къщи с дребното и втора неделя ще пропуснем литургия. Искрено съжалявам. Най-много ми тежи, че детето спирам от причастие.
Да се пазите, че тази година грипа са го мутирали сериозно и се кара много тежко.

Жени, благодаря за посрещането! Много  добре те разбирам. Както писах, аз съм с три и много  малко са празничните дни, в които  да съм без болно дете вкъщи. Да оздравява и да ти просветне!

Току-що прочетох, че във Варна вече се продават восъчни  свещи и  съм във възторг! Има ли ги във вашите храмове? Нямам търпение да заредят и при нас. А и си мечтая само такива да се продават в храмовете някой ден.