Православието като начин на живот 4

Йоана Vanq 66, Бог наистина ще отсъди окончателно и справедливо.
Но нека не поставяме целия им живот им под знаменателя "богохулници". Иначе ставаме неволно техни съдии... А знаеш,  че е казано "с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете осъдени".
Нека бъдем богобоязливи - и на думи, и в мислите си.
Предпочитам да кажа за тях: "Дано Бог ги помилва в съдния ден - и тях, и техните палачи".

Може ли да споменеш тези филми, които са ти известни? Може и на руски.

Заповядай, hjkl 

https://www.youtube.com/watch?v=m8mSXDoqvI0

Мили сестри, моля за прошка ако с постването на това писмо в тази тема съм станала повод за съблазън.Нека Бог по голямата си милост ни дарува мъдрост, вяра, смирение и любов, та във всичките си помисли,  думи и дела да запазваме добра съвест за спасение на душите ни и за слава Божия!

Нищо лошо няма в това, че си постнала писмото - бива да бъдем информирани.

Аз не бих го подписал. С кой акъл ще подпиша - аз колко ли съм каноничен, безгрешен, богобоязлив, вцърковен и изряден, та на Патриарха ще диря кусури! Ако тая молитва за хлевоусти атеисти е грехът на БПЦ - то Бог ще й прости, със сигурност. Ако все такива й бяха греховете, нямаше да се рушат храмовете ни, нямаше да са празни душите ни, нямаше да пустеят службите, нямаше да са безразлични към църковния живот хората.

Всяка вечер в моите молитви аз се моля и за тези, които не мислят, не говорят и не вършат добро за мен.
Всяка вечер в моите молитви аз се моля и за тези, които не изповядват моята вяра но са добри и живеят по повеленията на Божията любов.

Така, че аз не се интересувам дали до мен е православен, католик, мюсюлманин, иудеин, индус. До мен е човек. И не аз, а Всевишния ще го съди. Бог не е немощен и безпомощен, че да остави на такива като мен да съдят и да въвеждат ред в неговия свят.

Аз трябва да живея добре с него и да се моля за него.

Преди много години  бях на гости при мои сънаборник (служехме заедно в казармата) - мюсюлманин в едно село Патица (намира се в Кърджалийско) . Разболях се много лошо (с висока температура и загуба на съзнание). А селото, то отдалечено и няма как да хукнат да ме водят на лекар късно вечерта. Тогава дядото на моя приятел, който е имам им казал, събирайте мъжете да ходим в джамията да направим един извънреден намаз (мюсюлманска молитва), па после ако трябва на ръце ще го носите ама ще вървите през планината до града на лекар.

Ами направили молитвата. През това време аз съм дошъл в съзнание, а само след час температурата започнала да спада. Това е ... мюсюлманите се молиха за моето здраве.

Иначе ходих аз след това на лекар да видя какво ми е имало, сума ти изследвания правиха и така и  не откриха нищо.

На мен от карикатурите на Шарли и на пръв и на втори и на н-ти прочит буквално ми се гади /особено от една!/ И то не защото съм безгрешна или прекалено богобоязлива, а защото, както някой по - горе каза е премината границата на добрия вкус!!!!
Писмото до патриарха очевидно е написано под афект и ако авторката си е дала време, може би нямаше да го напише точно по този начин. Не знам защо Синода ни е взел решение за такава молитва /малко в повече ми идва/, но така или иначе вече е направено и остават само анализите!!!!
Дали свещениците ни се молят за неправославни? Ами, когато четат десетки имена за упокой и за здраве в светата литургия дали няма и некръстени? Има разбира се и това е най - малкия проблем в нашата църква.
Това, което ме е карало да се чувствам добре в православието, е топлината в нашата църква и липсата на чувство за превъзходство..../нещо според мен характерно за католиците!/Спомням си в детството моя дядо поп и малките църкви, в които служеше, благите баби и дядовци в тях далеч от всякаква суета и мъдруване...Сега църквите са по - пълни, свещениците по - ерудирани , но изчезна тази топлина и смирение.

Ваня,
Признавам си чистосърдечно, че ме изненада. Ти, която си помагала на толкова хора и си проявявала винаги изключителна човечност, изведнъж те виждам в една крайност. Искрено се надявам, че не съм разбирала всичко от написаното, защото ти винаги ще си останеш за мен, човекът, който подава ръка и помага.
Докато четях, с моето неразбиране, се сетих за нещо прочетено преди. Може да ви е интересно.
http://dveri.bg/xfhy3

Определено е така, но тъкмо в моменти на афект човек е най-непресторен и разкрива онова, което е в сърцето му (Мат. 12:34). Щом обичаш Църквата и толкова ревностно почиташ каноните й, това би трябвало най-сигурно да те държи вътре в нея - защото извън нея спасение няма. Всъщност именно тази теза защитават и самите канони. Тяхната строгост работи в полза както за тези, които са в нея, като ги държи на спасителния бряг, така и за тези, които са извън нея - като им посочва, какво трябва да правят, за да се спасят. Няма никаква полза от това да се размиват границите на Църквата - с празни надежди, че навсякъде можем да се спасим, а има само вреда.  А самата авторка си противоречи, като хем декларира, че милее за тази Църква, хем е готова да я напусне, щом не стане по нейната воля.  Определено тук има голямо разминаване между думи и дела. Общо взето винаги съм била много скептична към големите "борци" за чистотата на Православието... Повечето от тях обичат повече себе си, отколкото Бога и Църквата Му.


Със сигурност се молят за некръстени, но само в личните си молитви. Май свещениците знаят и спазват каноните повече отколкото епископите. Ако споменават някой некръстен по време на литургия, то със сигурност е по незнание, а не от лекомислено нарушаване на правилата на Църквата.

Съвсем скоро една моя колежка се оплакваше от един православен свещеник, който отказал да опее баба й, защото ... не била православна. Името на починалата му направило впечатление и започнал да разпитва от какво вероизповедание е. За колежката ми това не е било от някакво особено значение - в тяхното семейство имало и католици и армено-грегориани. Както и да е, макар и възмутена, тя отишла да търси свещеника от другото изповедание. Лично за мен беше страшно да чуя, че в хода на разговора православният отец й е казал, че макар той лично да не иска да извърши такова опело, друг за пари може и да се съгласи .


Според мен причината не е от религиозен, а от политически характер... Да не каже някой (разбирай новите ни европейски господари),  че, видите ли, Православната Църква мълчи и нищо не прави. Католическата църква се моли, еврейската синагога - също, а само нашата Църква, нали е "мракобесна", стои на опашката, гледа си каноните и не обича хората и света. Това за мен е човекоугодие, а не истинско човеколюбие. Човеколюбието е нелицемерна грижа за душата, а не грижа за имиджа на Църквата и държавата.

Въпроса ми беше по - скоро реторичен Абсолютно съгласна съм с теб

Mama_Nana, ако желаеш, може да запиташ свещеник, Силвестър Янакиев, за неговото мнение относно това, което те е смутило от писанията ми тук.
Последният пост, ме накара да си задам въпроса, запозната ли е simpatikonia, с Православното изповедание!
Каква е разликата, между, Православно християнство, католицизъм, юдейство, според Господното Учение!
Не съм очаквала в тази тема толкова небогугодни коментари.
Нима не сте чували, че католицизма е ерест!
Че евреите, разпънаха Господа Иисуса Христа и все още Го мразят, не Го признават за Син Божий !?
Какво означава според Вас ревност към Господа!

Ваня, какво те кара да мислиш, че не съм запозната с Православието или че не познавам разликите между Православие, римокатолицизъм и юдаизъм? И кое точно в коментара ми не е угодно на теб? Защото дали е Бого-угодно, не мисля, че точно ти можеш да прецениш, нищо че се чувстваш лично засегната.

Мисля си, че не е нужно да изостряме тона на дискусията.
Не е редно просто...
Убедена съм, че и ти и аз обичаме Бога и Неговата Църква от цялото си сърце, и  живеем вярата си - всяка според своя характер и темперамент. Дори апостолите Петър и Павел са се  различавали по характер и темперамент и са спорили неведнъж. Кой от нас би могъл да каже кой от тях двамата е обичал Бога повече или пък Му е бил по-угоден? Сигурна съм, че и ти и аз познаваме добре православното учение. За да не успяваме да се разберем, може да има само две причини - или не умеем правилно да изразим това, което мислим, или умеем, но не искаме да чуем другия, защото смятаме себе си за най-най. И в двата случая вината е у нас. Но във всички случаи е по-добре да поговорим и да изясним нещата.

 Щом трябва да обичаме ближния,както Господ ни е казал именно ние, православните хора, трябва да приемем с любов всеки човек, независимо от греховете, религията и недостатъците му. Едно от нещата, които на практика ми беше трудно да направя доскоро (все още не знам дали съм успяла), е да отделя човека от греха му. Да обичаш човека, а да не приемаш греха му. Да, Господ осъжда хулата против Светия Дух, но ни е заповядал ние да не осъждаме. Той няма нужда от адвокати и защита, а нашите души имат нужда от спасение. Той съди кой крив, кой прав. Дали ако строго сме спазвали буквата на Канона, но нямаме любов , ако сме постили, но осъждаме другите и мислим, че сме повече от тях, няма да заприличаме  точно на онези, които са осъдили и разпнали нашия Господ?

creatura,  

Аз честно да си кажа въобще не разбрах защо въобще се направиха тези изводи.  Препрочетох постовете и пак не разбрах кое подпали искрата, но със сигурност и аз не познавам православието, защото точно този последен пост на Симпатикония харесах и съм 100% съгласна с него
Както и да е, а и не е далеч от истината

creatura, не пропускай и братята  
И аз мисля, че с нищо не си виновна и напразно се терзаеш .
Ако не беше ти, може би повечето от нас нямаше и да разберат за съществуването на това писмо.

Светът е пълен със съблазни и няма как да избягаме от тях, но пък сме длъжни, като разумни хора, да извличаме поуки от случващото се около нас. Да се греши не е нещо необичайно - всички грешим, по-страшното е да се чувстваш безрешен и да раздаваш присъди (без значение дали е с автомат или с думи -  не трябва да бъркаме с ревността със злото сърце). Светът е зъл, защото хората са зли и непримирими, готови да извадят око за око и зъб за зъб, и не се свенят да го правят - дори в Божието име, от ревност, с "добри" и "справедливи" цели ... Това е същността на всеки религиозен фанатизъм. Кой е по-лош - богохулникът или онзи, който го убива или осъжда (което е все едно) "в името на Бога"? Аз такава ревност по Бога не я разбирам и не я приемам, но за определен тип религиозни хора тя явно е идеал. Аз лично не виждам нищо богоугодно или похвално в нея.