Православието като начин на живот 4

Мисля, че само Ваня би могла да каже защо е повдигнала този въпрос .

А иначе, не съм казвала, че броениците за миряни са задължително по-къси .
Говорихме за обичая, разпространен сред миряните, да се носи броеница на ръката. Иначе има и миряни с по-дълги броеници. Дължината на броеницата не прави човека по-голям молитвеник. Напр. моята броеница е с 50 възелчета, но какво от това. Просто ми е по-удобна за ползване у дома. Когато пътувам си взимам тази, която е тип "гривна". Разбира се, нося си я скрита под ръкава и я ползвам в случай, че обстоятелствата по време на път позволяват съсредоточаване (примерно, ако спътникът ми е по-мълчалив и имам желание за молитва ). Нося си я, защото има начини да се ползва и без да те забележат. Аз лично съм против носенето на броеница просто като украшение. Защото е по-добре да се молиш, но да си без броеница, отколкото да носиш броеница (за да те мислят за голям молитвеник), а да не се молиш.

Колкото до разликата между миряни и монаси...
Най-общо казано разликата е в трите обета, които дават. Ние, миряните, даваме само обетите на св. Кръщение и на св. Венчание (който е семеен).

По отношение на молитвата - всички сме длъжни да се молим постоянно, както ни съветва ап. Павел. Разбира се, ние, миряните, нямаме толкова време за молитва пред иконостаса или в храма, но можем да превърнем живота и труда си в молитва, т.е. в постоянно помнене на Бога. Защото и това е вид молитва - не само с думи, но и с дела. От нас се иска "целият си живот на Христа Бога да отдадем", без да ни се забранява нито да се женим, нито да не придобиваме имоти и т.н. Но сме длъжни да живеем за Бога.

Монасите имат дадена от Бога "дарба" за безбрачен живот, както обяснява това ап. Павел. Животът на монаха е без излишни "грижи за плътта" - за мъж/жена, деца, слуги, имоти, роднини и т.н и затова е по-лесен, според ап. Павел. И той съветва, който може да следва този път, казва - "защото ви щадя" - т.е. "искам да бъдете и вие без грижи (като мен)". Но не на всеки Бог е дал сили за такъв живот, следователно това не зависи само от личния избор на човека. Познавам хора, които искаха да следват пътя на монаха, но се върнаха в света с признанието "това не е за мен" ... По този повод се сещам думите на една монахиня от Плаковския манастир, която казваше "Монахиня не се става по желание, а по призвание".
Не можеш да станеш монах само от духовни амбиции - трябва да си призван от Бога за този път.
Аз поне така ги разбирам тези думи.

Да споделя молитвата за упокой с броеница (от брошурата, издание на манастир Св. Троица):

Подкрепям, любовта към Бога се изразява по толкова много начини, чрез търпение, прошка, доброта в дребните ежедневни дела и грижа за  любовта в душата. Преди всичко обаче за себе си открих нещо много важно, любовта е по-важна от духовността, ако обърнем нещата става страшно. Не високата духовност, а много любов в душата и в делата са спасителни.

Да те цитирам на свой ред 
Духовност, която не се основава върху любовта, е като спукан глинен съд: отвън се гледа лъскав, като за витрина, а почукаш ли на него - не звънти, а бие на кухо.

Да, думата е "нестяжание", но тя не е българска, та превода е такъв - доброволна бедност. За отричането от земните блага, общотото и сребролюбието не мисля, че влиза в това разбиране, но както и да е.

Момичета и момчета. Аз преминавам в постен режим. Ще ви кажа: "Простено, прости!" И ще ви пожелая лек и душеспасителен пост. Надявам се да не съм ви  изкушила с нещо.

И аз минавам в постен режим, ще ви кажа "Простено, прости". Има някаква лекота и радост в тоя днешен ден, почти пролетен.Лек и спасителен пост!
как гледате по време на поста на писането във форума? Лично аз сериозно си мисля, че както  телевизията, така и писането във форуми, социални мрежи трябва да бъде ограничено. не зная-дали не е крайно, интересно ми е вашето мнение?

Простено, прости! на всички

Пожелавам лек и спасителен пост на всички!
Простено - простете!

Lunno momi4e, всеки решава за себе си какви промени ще направи в ежедневието си.  Тежко ни, ако тези промени са само външни - няма да ходя тук и там, няма да говоря с този или онзи, няма да си отварям електронната поща и т.н. Така има опасност да заприличаме на фарисеите, които много държали околните видят и да знаят, че те постят.

Вместо да ограничаваме общуването и да озадачаваме хората със странно външно поведение - сериозен вид, мълчание, необщителност и т.н., по-разумно е да променим качеството на общуване с тях. Напр. ако сме били по-невъздържани и крайни в мненията си, сега да започнем да се отнасяме по-сериозно към думите, които изричаме, да сме по-сдържани и по-търпеливи с ближните си.

Всъщност в днешното апостолско четиво от Посланието до Римляни  е казано достатъчно ясно как трябва да постим и как не трябва да постим. Там повече се говори за това как да променим отношението си към ближните и изобщо не става дума за това да ограничаваме общуването си с тях. Тежко ни, ако единствения начин да избегнем греха, е да спрем да общуваме с хората.

Много силно впечатление от текста на това послание ми направи казаното от ап. Павел относно т.нар. "препирни за мнения" между християните. Мисля, че в това отношение форумът ни дава отлична възможност да поработим върху себе си .

Аз започвам поста с леко свита душа...Нямам нещо муза... Друг път изпитвам радост преди поста, а сега не е така. В този смисъл не съм мислила за това дали да не влизам или да влизам в соц. мрежи и пощи и т.н. Мисля, че няма да успея и в този смисъл ще се мъча да променя общуването. Истината е, че както каза Симпатикония, показността леко ме дразни и вида на "рицар на печалния образ" ми идва в повече А пък аз като се знам ако се зарека нещо да не правя, си мисля само на него и накрая леко полудявам и затова мисля да го давам по кротко и с Божа помощ!
Прощавайте момичета и момчета, че аз съм малко бързоуста, а вече и бързопишеща и волно или неволно може да съм обидила някого

milmich, вярвам, че при теб всичко лека полека ще си дойде на мястото .
И на мен ми се е случвало - живи хора сме.

Общуването е знак на заинтересованост към другите и на любов. Не трябва да ги лишаваме от него. Пък и ние няма как да станем по-добри като се затворим в себе си и мислим само за себе си и за своето духовно благополучие. Нищо чудно така да създадем у близките и приятелите ни негативен образ на поста - като време, в което християните задължително стават мълчаливи, мрачни, необщителни, като всички останали хора ги дразнят и им пречат (на съвършенството  ). Отстрани сигурно така изглежда. Не трябва да го допускаме.

Съгласна съм с вас, знам от духовници, че по време на пост препоръчват да не се гледа телевизия, да не се ходи на забави и т.н. Не ставаше дума за показност някаква, около мен почти никой не разбира, че постя-освен тези, с които се храня у дома. Нищо за печален образ нямах предвид-дори напротив, по-скоро за едно вътрешно усмиряване, тиха радост, спокойствие ...с това наше забързано ежедневие и постоянно говорене, говорене и писане.Струва ми се,че понякога това хаби излишна енергия-поне при мен. За мен простичко казано, целта на поста е да отделиш повече време за Бога, а това няма как да стане ако с нищо не ограничиш поне малко външната си активност и си караш както преди. Поне за мен е трудно, не зная при вас как е.

По време на пост обръщам внимание повече на молитвите и не се стремя чак пък да спра да контактувам с хората. Никой никъде не е писал, че по време на пост живота трябва да замре. Какво ? На Тодорова събота да изгоня гостите щото съм в пости ли? Амииии хич даже не ми е и минало през ума. Да спра да се радвам с внучката и да играя с нея, щото съм в пости ? А стига бе ? Това няма да стане никога.

Молитвите ! А даааа молитвите, аз ги чета (или казвам) насаме. И често казано понякога никой от семейните ми не го разбира, или поне не го бърка, или пък не е длъжен да се съобразява с мен. През идната седмица от понеделник до четвъртък ще чета Великия покаен канон на свети Андрей Критски. На Тодорова събота първата част от акатиста на Пресвета Богородица. После пък в понеделник и сряда съм си съставил мой покаен канон и т.н. и т.н. Без парадност, без помпозност, без никакви ограничения.

Постите не са диета, не са ограничение в живота, постите са време да се обърнем от ежедневието към Бога. Бог не ни е създал за да ходил като сенки, а за да се радваме на неговата милост всеки миг, всеки час, всеки ден - без изключение.

Знам, че нямаше това предвид - просто дадох пресилен образ
А що се отнася до енергията, да, права си!!!

Lunno momi4e, говорим принципно, а не че ти постъпваш точно така. Не го приемай лично .
Тук споделяме това, което ни вълнува, понякога и това, което не одобряваме - и в себе си, и в другите.

Постът е полезен, но трябва да бъдем много бдителни, за да не се трудим напразно - т.е.  да си налагаме много лишения, а да не получаваме полза от тях. А най-опасно е това да не подхранваме някаква гордост в себе си от външното спазване на определени правила. За мен постът е това, което вършим "в скришната си стая" (сърцето), а не придържането към определени външни правила (и забрани). Промяна в нашия живот трябва да има, но не трябва да се афишира външно. Наистина препоръките на духовниците са такива (и са правилни), но трябва да ги спазваме с разум, без да изпадаме в крайности.

Познавам християни (и мъже и жени), които спазват подобни забрани педантично - така ги чуват, така ги разбират - считат, че целият свят трябва да разбере, че постят, че и да ги похвали за това. Дойде ли поста - изведнъж жената намразва телевизора и почва да тормози мъжа си, че много гледа ТВ и все гледа да го изключи след него ... изведнъж започва по друг начин да гледа на блажната храна - месото й става противно... пък мъжът й го яде така спокойно... Или пък решава, че през поста трябва да се носи неглиже и изоставя външността си. И това го има. Дойде ли поста - стоп, мине ли поста - хоп. Друг пък се затваря в себе си и мълчи без да контактува с другите ... а те вървят около него на пръсти и в недоумение - какво става, сърдит ли е, недоволен ли е... Не, човекът просто пости, но първата "жертва" на поста му са неговите близки!  Няма смисъл от такъв пост. Постът трябва да ни помага да осмислим живота си, да го одухотворим, трайно да го променим, а не да го преобъщаме на 180 градуса за известен период, изтезавайки се с непосилни ограничения, които тормозят най-вече околните,  а после пак да си караме по старому.

Сигурно пак ще подразня някого с моя коментар, но не мисля, че демонстративният външен аскетизъм принася полза някому. Да, Православната Църква има свои аскетични изисквания към членовете си. Но все пак постът не е закон, който трябва да се следва на всяка цена, а е средство за спасение. Има разлика в тези два подхода! Надявам се не считате това за "модернизъм", че напоследък стана много "модерно" да се отправят подобни обвинения към всички, които не следват "закона с цялата му строгост" .

За мен подвигът трябва да е таен и най-добре напълно незабележим за другите. Наш си остава проблемът как ще го правим така, че да не се набиваме на очи.

Дядо хаджия, абсолютно съм съгласна с теб .
Дори имам чувството, че усетих малко от атмосферата в твоя дом . Много топлина и благост има там! Пожелавам ти винаги да бъде така!

Леки и спасителни пости на всички!
Надявам се да се срещаме тук често и да се подкрепяме!