Православието като начин на живот 4

Симпа, аз даже смятам, че е грях да обявяваш, че постиш на всеослушание-имам предвид гръмко.Не трябва да се разбира. А ако постът не води до радост в душата, аз мисля, че е по-добре човекът да не пости. Няма смисъл от външна промяна, никакъв, процесът трябва да е отвътре навън и пак се връщаме до това, че вяра без любов е празна работа.Любов първо към Бога, после към ближните.А любовта е търпелива и всичко понася и прощава. Възгордяването е много страшно по време на пост, то обезсмисля всичко, защото е антипост. Изобщо прекалената показност на мен ми говори за липса на вътрешна светлина и любов и радост, защото постът е именно това, да можеш да посрещаш ограниченията с усмивка и радост, с лекота и когато не се сбъдват желанията ти-били те за храна или други, да умееш да оставаш с любов в душата.

Няколко душеполезни беседи:
http://www.pravoslavieto.com/docs/post/post_pokajanie.htm#s_sirin

Lunno momi4e, стигнала съм и аз до извода, че най-добрата "реклама" на християнският пост сме ние самите - това, което представляваме, докато сме в пост. Ако сме добри, радостни, търпеливи, снизходителни към другите през този период, то най-вероятно те ще възприемат поста като нещо положително, променящо човека към добро. Защото непостещият и прагматично настроен човек винаги си задава въпроса - защо е нужно да се пости, ако няма някаква конкретна и полезна цел. И са прави.

Аз лично съм позитивен човек - не се предавам лесно на лошо настроение, не ставам раздразнителна когато съм гладна  , но все пак преди години чух от моя началник един коментар, който ме накара да съм по-бдителна над себе си. По онова време работех в малка фирма и възприемах колегите си почти като второ семейство. Те знаеха, че постя от години и бях решила, че това едва ли вече прави впечатление на някого. Да, ама не .

Един ден шефът ми заяви деликатно, но все пак достатъчно критично, че постът не ми се отразява много добре и че съм станала разсеяна и вяла в работата. Дадох си сметка, че наистина е така. Разбира се, между нас казано, не само постът беше виновен - по онова време, както винаги, шефът безмилостно ни изцеждаше от работа (понякога и над 10 часа, само с една 10-15 минути почивка), но все пак той е шеф и винаги е прав и справедлив .

От този момент нататък никога и пред никого не съм си позволявала да покажа някакво неразположение или разсеяност, лошо настроение и особено досада от храната по време на пост... Знам, че винаги има кой да ме следи много зорко и да преценява поведението ми. А аз се чувствам отговорна да съм изрядна - не заради моя  имидж, а за да не се каже лоша дума за християните. А хората са винаги много наблюдателни, що се отнася до живота на другите хора .

Например днес на обяд колегите, които вече се бяха нахранили, нарочно останаха в стаята, за да видят аз какво ще ям. Ние не се храним заедно, а кой когато може. Въпреки това рядко можеш да хапнеш насаме и необезпокояван. Забелязала съм, че отношението на всеки към моя режим е различно - едни ме съжаляват искрено и ме окайват, други заявяват, че никога не биха си дали труда да си приготвят като мен нещо по-различно за ядене, трети са просто любопитни, а някои съвсем откровено си признават, че много им харесва, че постя толкова често, защото моята порция остава за тях . Да си призная - колкото те се забавляват смет, толкова и аз се забавлявам от техните реакции. Много ясно личи кой какъв човек е. И да не забравя, че има и такива, които винаги се грижат за мен да има отделено нещо постничко. Случвало е да ми го предлагат дори и след Великден . Много е трогателно. Добре, че има и такива хора.

Днес например съвсем сериозно ме убеждаваха, че суровоядството е вече официално отречено и признато за вредно за здравето ... Изслушах "лекцията" внимателно и търпеливо ... Всъщност нямаше как да опонирам качествено, след като утата ми беше пълна с ... моркови  .
То и не беше нужно. Само успях да вметна, че без значение какво и колко ядем, рано или късно всички ще умрем - и месоядни, и "тревопасни". В крайна сметка постът не е за удължаване на живота, а за промяна на качеството му към по-добро. И все пак тази "лекция" е доста по-приятна от една друга - как обикновените християни постят, а духовните им водачи - не. Интересно какво ли ще ми се "сервира" утре .

Симпа, явно е трудно-моите колеги не знаят, че постя, не се храним заедно, но пък знаят, че ям странни неща, но никой не е коментирал. В семейството някак свикнаха, почти нищо не коментират, знаят, че аз си хрупам някакви неща отделно.
Vanq 66 интересни неща, но някак ме подтиска това постоянно акцентиране повече върху греха, върху осъждането, а не върху радостта и стремежа към любов-божествена и човешка.Нека не забравяме  какъв е  коренът на думата прелюбодеяние

Нима, не очаквах такъв коментар 
Та ние сме родени в грях 
А какво са писанията на Светите Отци, те са съсъди Божии и всички техни писания са чрез Дух Светии. 
Св. Йоан Златоуст е един от тримата велики Богослови   

Вчера попаднах на още едно душеспасително писание:
http://pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Efrem_Sirin/Slovo_za_Krusta.htm

Просто се поставих на мястото на човек, който никога не е постил, който сега започва и ако се зарови във всичко това-не знам.Може би някои неща се четат добре от хора по-запознати с писанията, макар че съм се убедила, че такива тълкувания могат да измислят понякога, дето не би ми хрумнало.
Не ме разбирай грешно, моля те-чудесни са писанията, наистина полезни, но има един много тънък момент, поне за мен-вярата е чувство, не мисъл и съзнание.А чувството минава през сърцето, не през ума. Аз също като теб обичам да се ровя и да чета,така че нищо против, само коментирам.

Йоана Vanq 66
Благодаря за душеспасителните писания, който пускаш. И свещеника в нашата църква каза да четем и да се учим от Светите Отци, з-то те са "живяли вярата", изпитали са всичко опитно, докато т.нар. захаросано христянство звучи много приятно, въодушевяващо, но доколко е истинно..... и дали води до там, където искаме да стигнем! Но всеки според своята мяра и сили.

Мила, а къде искаме да стигнем всъщност? Захаросано християнство-това не го бях чувала, какво се има предвид?

    Lunno momi4e, позволи ми да ти отговоря с един линк /трудно се изразявам писмено, а има по-вещи от мен/:
http://le-mousquetaire.blogspot.com/2011/04/blog-post_22.html

mila333, добре е препоръчал свещеникът ви да се четат св. отци, но имай предвид, че дори и техните думи понякога се нуждаят от тълкувание, за да бъдат разбрани от средностатистическия християнин. Не мисля, че съвременният човек е в състояние да разбира правилно написаното от св. отци. Както Свещ. Писание понякога се тълкува погрешно, така и св. отци не всякога се разбират и тълкуват правилно.

Сега се печата огромно количество православна духовна литература и се чете много - друг е въпросът кой как разбира прочетеното. В разговори с християни съм се натъквала на безумни тълкувания върху прочетеното от иначе добри книги. Да не говорим, че има и много духовно опасни книги. Няма да цитирам заглавия, за да не събуждам вредно любопитство, но една подобна книга беше довела доста хора до дълбока депресия и отчаяние. И това беше една иначе много интелигентно написана книга с увлекателно начало и коварен край. Бях я зачела и аз на свой ред, но съм достатъчно критична, за да не вярвам на всяка "духовно" написана книга от съмнителни "богослови".

Ролята на свещениците и епископите е преди всичко тази да представят в достъпна форма на християните Христовото учение. Истинско изкуство си е това да представиш Христовото учение в достъпен и разбираем вид, така че всеки да бъде съблазнен да го последва и изпълни. Не мисля, че християнството има нужда от допълнително "захаросване", за да бъде сладко за ушите на хората, но пък и няма нужда от всичката тази строга злъч, с която много често ревностни проповедници обилно го подправят. Мисля, че по-полезно е да се говори на хората не колко са лоши и как ще отидат в ада, а как да станат по-добри.  

Относно писанията на Светите отци, има наистина много на висок стил и е са за хора, които са чели повече.
Пак ще напиша, писанията на Светите Отци са от Господа, Благия, Животворящ, Свети Дух.

Като начинаещ, е добре да започнеш с житията на Светиите.
Много зависи, какви книги четете, трябва много да се внимава.
Св. Йоан Кронщадски, има много полезни поучения, също и книга за ,,молитвата",  доброто е, че са преведени на български.
Беседите на Св. Симеон Нови Богослов също са достъпни, за начинаещи.

Който търси намира, точно по темата 
http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Ignatij_Brjanchanin … kak_da_chetem.htm

С риск да се повторя, четенето е вторично, умът, съзнанието е трябва да е на второ място, ако духовността е над любовта -това са най-жестоките моменти от историята на религиите, фанатизмът, за това е много важно първо да се чувства, а после може да се чете, може и да не се чете.
Захаросаното както му казваш, Мила, е следствие именно на крайностите. Прекаленото осъждане на себе си е залог за това, че ще осъждаш и другите.Жестокостта към себе си или към другите си е жестокост. За мен основният проблем идва, когато човек започне да се стреми не към любовта, а към съвършенството. Дори и в статията, която си посочила-защо е тоя осъдителен тон, защо е това разделение посетещи и непостещи, на комерсиални и не.Та нали именно от там започват проблемите, от неспособността да се усетиш едно с другите, с всички други.

Не знам Лунно момиче доколко успя да се ориентираш, но да, светите отци са основополагащи в православието и ни служат за пътепоказател. Православието опазва учението им от древността до днес, в този смисъл Йоана Ваня и Мила имат право.
Но също така, би могло да се каже, че вярата е един път, който трябва да се измине, всеки има своя път на духовно съзряване и сме в различни точки от този път. Не само това, животът има своите етапи, всяка възраст има своя истина и всеки човек пречупва нещата през собствената си действителност.
Отделно от това, наистина, днес разполагаме с много монашеска литература, но живеем в света и не сме монаси, оттам възникват въпроси.

В тази връзка искам да ви кажа, че преди време прочетох книга за изповедта на СВ Йоан Кронщадски. Не си спомням точното заглавие. Е, след нея изпаднах в доста голяма дупка и казах на свещеника си, че няма смисъл да се изповядвам, причестявам и т.н. Обхвана ме чувство на безнадежност и, когато той разбра за книгата ми каза, че е не е подходящо четиво /или поне не на този етап/ за миряни. Тогава си казах, че ако сега прохождам в християнството и прочета точно тази книга, може би ще спра до там
Аз имам някои натрупани от детството страхове, защото майка ми /може би и тя не е знаела как да постъпи/ ми е представила Бог не като баща, а по - скоро само като съдия. Много време му трябваше на моя изповедник да ме накара да мисля за Бог не само като съдия, който ще ме накаже за нещо, което не съм или съм направила, а като за Баща, когото обичам и точно затова не трябва да пристъпвам Волята му. Малко объркано стана...

Всъщност в православието няма калъпи, мисля, че това всички тук го знаем, нещата се пригодяват към духовното и житейско състояние на човека, защото мъдро се взимат предвид разликите. Нещо, което е душеспасително за едного може да прекърши другиго. Мярка, която е подходяща за млад човек, може да е много неподходяща в старостта и т.н. Едно е, например, многодетна майка, друго е сама жена, и т.н. Затова и има хора, определени да наставляват, свещениците имат благодат и са обучени, но, дори и в това отношение, на всеки християнин е даден избор сам да си избере наставник и да преценява за себе си. Имаме свободна воля и право на избор и преценка.