Православието като начин на живот 4

Нямам близък иноверец, който да не уважава вярата ми и мен достатъчно, за да ме покани да се моля с него.
Това не значи, че аз не се моля за тях. В моят дом, на моята маса са добре дошли всички те. Разбира се ще спазват правилата на религията ни, на дома ми, на живота ни. И никой не си е и позволил да мисли друго.

ПП Куркума, ще се молиш за спасението на детето на нашият Бог. Не вярвам да направиш друго.

Да разсъждаваме какво значи да се молим заедно? Общата молитва предполага най-малкото да се казват едни и същи думи, да са насочени към едно и също лице.

Куркума, ако следваме твоята логика, той пак няма да те помоли. Ще се обърне за помощ към енорийския си свещеник.

Според мен може да те помоли и ти да се помолиш за детето му. И ти няма да откажеш. Сигурна съм. Но има разлика между това да се помолиш за някого, макар и друговерец в личната си молитва и да се молите заедно за някакъв негов проблем.

Симпаникония, това ми дойде малко в повече...Накара ме да се замисля, мислих и пак ми дойде в повече. Звучи малко ...фанатично.... Като цяло напоследък много се замислям над това, че приятелството със света е вражда против Бога.. Единствения начин да не си приятел със света в най - общия смисъл е монашеството, но да си в света и да воюваш със него, доказвайки, че обичаш своя Бог и никой и нищо друго ми е непонятно. Не поставям и думите на светите апостоли под съмнение, но някак си това поведение ми изглежда доста надменно - няма да съм с този на маса, няма с онзи да общувам и т.н. т. н. Къде отива благостта и кротостта, не знам! Когато имам гости и сме седнали на маса , аз се прекръствам, с което показвам, какво е моето отношение и който иска се прекръства, който не иска - негов избор...А за обща молитва с хора от други изповедания и дума не може да става.
Освен това в стана въпрос, че ако общуваме с тях изразяваме съгласие с начина им на живот и не ни интересува дали ще се спасят или не?  Ама коя съм аз, та да изразявам съгласие или несъгласие, а по въпроса на спасението, смятам, че е хубаво да мисля за моето, защото не знаем дали последните няма да са първи!!!
Това са моите размисли и страсти..Прощавайте!

Може би наистина всичко зависи от гледната точка, от начина по който разбираме нещата.

В областта на духовните неща има закони, както и в материалния живот - който не ги спазва се подлага на реална опасност да погине и тази смърт е вечна. Сещам се за една поговорка - "Преди да разрушиш една ограда, помисли какво е наложило тя да бъде издигната". Би било добре да се замислим защо св.отци са създали тези правила и ограничения.

Ще дам пример с нещо, което мисля, че всички разбират и приемат, без никакъв спор. В една операционна зала, ако не се спазват приетите правила за хигиена възниква реална опасност за живота на пациента. Който ги нарушава умишлено върши престъпление и никой не спори по въпроса.   Ако смесиш чисто и нечисто - чистото се замърсява, а мръсното от това не става по-чисто.  Така е и в духовния живот. Не всяко общение е полезно и води до спасение. Мисля,че не случайно св. отци са се стараели всячески да предпазят православните от залитане по чужди учения и от опасността да попаднат под чуждо влияние. Това мисля е била главната им цел. Не можем да ги обвиним за това, че са считали спасението на душата ни за нещо твърде ценно.

Колкото до фанатизма, в Новия Завет има доста текстове, които звучат рязко, строго и крайно, но никой не прави от това генералния извод, че християнството е фанатично учение.

Православието е много далеч от фанатизма. Ако може да се говори за поляризация в духовните учения, то фанатизтичните и православието са коренно противоположни.
Замислих се за приятелството със "света". И мисля, че по-скоро иде реч дори не за компромис, а за пренебрегване на вярата ти, за да си "приятел със света". Един вид крайно погазване на вярата и безпринципност. Заемане на позицията "приемам всичко".

И за друго се замислих. Ако бях следвала твърд курс на поведение поне една душа вероятно щеше да е загубена. Не искам да се лаская, че кой знае какво съм направила, в никакъв случай, най-вероятно и нищо не е. Един от близките ми вече не е между нас. Преди да почине потърси мен, за да му покажа пътя за храма, реда. Помири се с Бога.
Ако не бяхме проявявали любовта си по осезаем за него начин преди това дали щях да му помогна? Щеше ли да потърси сам пътя към храма, щеше ли да се изповяда?
Просто размисли едни среднощни ...

Така казано звучи по различен начин и в този смисъл съм доста нетолерантна и позицията "приемам всичко" не ми е по вкуса. Дори понякога прекалявам със споровете в много области и заявявам позицията си на православен християнин.

Права си, Жени, че е нужно по-често трябва да се замисляме за "приятелството със света", тъй като това ни е слабото място на нас, съвременните християни.

Аз например често се улавям, че стремежът ми да бъда в мир с хората не винаги има съвсем чисти подбуди. Ако трябва да съм напълно откровена, по-често е от желание да постигна някакъв психологически комфорт, а не от стремеж към Христовият мир, който почива преди всичко върху истината и любовта. Т.е. не можеш да запазиш мира, с цената на това да премълчиш истината и да запазиш добрия тон и отношения.  В ежедневието е някак по-лесно да се съгласиш с мнението на другите, да се покажеш "толерантен", отколкото да изявиш твърдо мнението на Православието и да създадеш конфликтна ситуация с евентуален негативен ефект за самия теб. В това отношение търпя голяма критика и не винаги съвестта ми е съвсем чиста. Но какво да се прави, трябва постоянно да бъдем будни и да внимаваме върху себе си. Все пак Христос ни е предупредил, че ще бъдем мразени от света, а в последните времена ще бъдем мразени и предавани и от най-близките си,  разбира се ако имаме смелостта да изповядваме Христос пред света открито и без страх.

Разбира се не трябва да спираме да обичаме ближните си и особено тези, които са ни приятели, но друговерци. Но нека да ги обичаме така, че нашата обич да се проектира във вечността. Да се молим за тяхното спасение, за да бъдем всички заедно в Царството Небесно, а не да се задоволяваме с това да си бъдем "дружки" тук на земята. Мисля, че това е истинската любов, която Бог изисква от нас. Дали имаме обаче такава любов към тях, че да можем да кажем като ап. Павел: "молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си"(Рим. 9:3).

Ние като християни не принадлежим на себе си, а на Бога. Всичко, което имаме, ни е дадено от Бога, за да Му служим. Имаме две заповеди, както сам Спасителят казва в Евангелието: 1. Да обичаме Бога над всичко; 2. Да обичаме ближните си като себе си. Истинският християнин полага всички усилия за спазването на тези заповеди във всяко едно житейско отношение.

Прегледах писаното откакто не следя темата. Не е по сегашната тема, но смятам, че е важно. Идеята, че Св. Цар Борис е убил цели болярски родове, се дължи на грешен превод. Той е убил болярите с техните синове (деца от мъжки пол), а не целите им родове. Съвестта не му давала мира и писал на Папата, който му казал, че не е било редно да наказва синовете.
http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm
Другото, което е редно да се отчете, е че тук християни е имало далеч преди създаването на България и нейното покръстване. По време на покръстването тук вече е имало християни.

Успешна, благословена и мирна седмица Ви желая  !

Тази седмица Ви предлагам да си поговорим за

Каква цена плащате да се наричате християни?


Темата беше провикирана от този материал на в.к Алтернатива: http://mitropolia-varna.org//images/stories/users/ALTERNATIVA/175_br..pdf и от поста на hjkl; по-горе.


ПП Страхувам се да не остана неразбрана с тази тема, за това се допълвам.
Темата не е да се ожалваме какво ни причинява като неудобство споделянето с познати/непознати, че сме приели Христовата вяра. Това всеки от нас намира начин да го плаща като дан. Едва ли някой го намира като сериозна тежест. Все още не е така.
По-скоро да направим преглед на собственото си отношение по въпроса.

Приемате ли, че правите жертва, за да се обявите за православни християни пред света? Можете ли ясно да обосновете позицията си, да защитите православието?

Ох, Жени, излиза ми много евтино - само лихвите прибирам Или казано по друг начин голям съм паразит.
Имам известни угризения, че другите миряни от нашата енория са като у дома си в храма (все нещо подреждат, чистят, помагат), а аз съм като на гости (само се подмествам от ляво надясно, за да не преча).
Да защитя православието и да обоснова позицията си мечтая. Често си водя наум дискусии какво ще кажа пред този или онзи. За съжаление нямам дар слово и все не ми се получава. В крайна сметка приемам, че така трябва да е и че вероятно в противен случай бих се възгордяла.
Давам си сметка, че не е достатъчна любовта ми към Господ. Крайно недостатъчни са добрите ми постъпки и прекалено много разочароващите такива, но нали на Божията милост се надяваме. Даже ако питаш какво конкретно правим, за да се наричаме християни не мога да кажа нищо смислено  , а и не мисля, че е редно.
Колкото повече се задълбочавам, толкова повече се страхувам че няма да мога да докажа достойно вярата си и единствената ми надежда е, Бог да ми дава изпитания според силите и да ми помага да ги превъзмогвам.
Нали ви казах - паразит съм.
Наистина Иисус никога не е обещавал, че пътят ще е лесен, но пък нали в християнството може да се открие истинската свобода и щастие. В такъв ред на мисли нима някой може да усеща като "цена" това, което раздава от цялото си сърце и душа. Като "цена" може да се приемат напъните да се спазва не духа, а буквата на закона. Това аз приемам като фарисейщина и пак си намерих основание да не "плащам"

Още в първата тема написах, че не смея да се нарека християнин, и затова тази дискусия само ще я чета.

В наше време едва ли е голяма жертва да си християнин. Друго ще е, ако християнството е преследвана религия - тогава и броят на християните ще претърпи корекция за сметка на качеството

M_I_A, ама то това не е паразитничество. Ще дойде времето да станеш онази част, която искаш.


Абсолютно съгласна. И сега има хора, които не се чувстват комфортно, обаче. Тях исках да питам в какво се изразява дискомфорта им и с какво е обвързан - исторически обусловено (през призмата на историческите събития), заради отношението на околните, не срещат разбиране ...

много мислих върху тези обяснения, понеже и на мен ми беше дошло малко в ' повече' .
Мисля, че разбирам смисъла, но е важно как го тълкуваме. За мен тълкуването не означава автоматично, че няма да се моля на една маса с друговерци. Ако те имат същите добри помисли и никави задни криви мисли.
Правилата в една операционна са различни. Според традиции, култура и стандарт на страната. Да допълня и , че има хора, които оперират без нож, т.н. 'безкръвни операции'  и спасяват човешки животи с голи ръце.
Всички тези опериращи спазват свои правила.
Правилата се отличават, но казуса е един и същ: СПАСЕНИЕТО.

мен такова нещо много ме фрустрира. Едва ли не като обреченост ми звучи.

Христос е намерил за полезно да ни го каже предварително, за да бъдем подготвени. А "обречени" в какъв смисъл го казваш? Христос е удържал победа над  света, дявола и смъртта, и поради това ние, християните, сме "обречени" на вечен живот, стига да положим усилия да го придобием .