Православието като начин на живот 4

Аз едно си знам та пак да попитам.
По време на рождественските пости ще променяте ли молитвеното си правило и как?

Ама мен вечният живот не ме блазни. Аз се фрустрирам от плащещи предопределености,  а именно : че ще бъдем мразени и предавани дори от най - близките си. Защо???,  аз не искам да е така. След като е удържал победата над света,  дявола и смъртта, за което съм много благодарна,
 искам само мир, любов и разбирателство - това ме 'блазни '....

П.П.а какво означава победа над света?   
Над кой свят? 

take a smile, вечният живот е нашата цел и няма как да не ни блазни, освен ако по някаква причина имаме погрешна представа за него.

Вечният живот  - от това, което съм чела по този въпрос от Свещ. Писание и творенията на св. Отци -  не е някаква нирвана, безметежност, липса на движение или летаргия, ако щеш... Вечният живот е живот без смърт, живот в постоянното Божие присъствие, в пълноценно общуване с другите. Т.е. с две думи истински живот - свободен, живот с тези, които са избрали да следват доброто, живот изпълнен с любов към и от другите, с пълно удовлетворение на най-висшите стремежи на нашия дух.
Прочети книга Откровение (Апокалипсис) - мисля, че тя ще даде най-точен отговор на всичките ти въпроси. Ще разбереш каква е битката, която се води със света, че Христос е победител в нея, а заедно с него победители са и тези, които следват Неговия път (на себеотречение и саможертва).

По въпроса с мира - не може да има истински мир там, където царува неправдата (може да има само примирение). Християнството говори не толкова за политически мир, а за духовен мир, породен от победата над дявола - в нас и около нас. Ако победим дявола на арената на нашето сърце, то ще имаме вътрешен мир. Дяволът обаче е "князът на тоя свят" и няма да ни остави на мира - напротив, ще въоръжава срещу нас близки, дори приятели и всички, които не са Христови в душите си... Затова християнинът се бори не само за личното си спасение, но и затова да се спасят и всички около него. За какво ни раят, ако тези които обичаме най-много няма да бъдат в него?

Каква цена плащам за това, че съм християнка?
За момента не плащам никаква цена, защото съм свободна да изразявам гласно убежденията си, когато се налага! Времето, когато ни четяха заповеди на Директора в училище да не ходим в църква на големи празници, Слава Богу, отмина!!!! Надявам се, ако дойде отново такъв момент - на гонения и бедствия - да намеря сили да не отстъпя!!!По - важно за мен е каква цена ще платя за това, че не съм добър християнин - за слабата си вяра, за разсеяната си и недостатъчна  молитва, за нетърпението и т.н. и т. н.
Абсолютно съгласна съм с това

По отношение на молитвата съм под всякаква критика, що се отнася до спазване на правило.

По-скоро имам намерение през настъпващите Коледни пости да променя мен самата - да бъда малко по-вглъбена, не толкова разсеяна и разпиляна в ежедневието. Иска ми се да отделям повече време за четене на Свещеното Писание и главно текстовете с пророчествата за Месия от Стария Завет и разбира се - Новия Завет.

Имам едно предложение, което може би ще оживи малко темата ни.
Ако Жени не възразява, можем с началото на Коледните пости да обявим началото на обща дискусия, свързана с поста. Като целта е да се стремим да споделяме всеки ден какво ни вълнува, тревожи, с какво се борим, какво искаме да постигнем и т.н.

Напоследък пишем много рядко и ми се струва, че сме останали много малко. Някак се отчуждаваме и все по-малко споделяме. Та ми се иска, ако е възможно да се сближим малко повече . Нали някой от отците беше писал, че колкото сме по-близко до Бога, толкова по-близки ставаме и един на друг. Не сме монаси, та да се доближим до Бога с много молитви. Ние сме живеещи в света (да не казвам "светски", че има друг смисъл) и нашият път към Бога минава през ближния.

Разбира се, общата дискусия вървя много добре във Великият пост. Даже щях да предлагам и аз.

За молитвите - голям съм мързел. Ама голям. За срамотиите детето ми напомня да се молим  .
Ще е от полза за всички (и четящи, не само пишещи) да си поговорим за правилата, на тези които са ги установили. Предният път какви хубави молитви се споделиха.

Следващата седмица късно ли ще е? Тъкмо да влезем в поста с ясна идея за собствено правило. Какво ще кажете?

simpatikonia, вярно е че сме пооредели. Повечето хора само четат обаче. Виж колко е четена и посещавана темата. Дано да е от полза и на четящите.
Времето е такова, че човек малко трудно се доверява да споделя. Какво остава пък в нета.

благодаря много за насоките.    Намерих това в нета. Него(това е един вариант/разработка) ли имаш предвид?

Предполагам , че доста хора получават полза от темата. На мен ми е била полезна много, но аз също предимно я чета. Високо оценявам това, което всички споделят, но по-рядко пиша, защото или чувствам, че няма какво да допринеса или усещам някаква преграда да говоря за толкова съкровени неща, най-вече поради безсилието си да се изразя правилно и ясно. Фактор е и виртуалното общуване, на живо съм по-освободена.

Мора, трябва да се стараем да бъдем естествени. Когато искаш да кажеш нещо от сърце, вярвам все ще съумееш да намериш простичките и верни думи .


Ако добре разбираш руски език, това е един добър вариант да се запознаеш с текста.
Има качен в интернет и текста на български език в Синодален превод, а дали го има в аудио вариант - не знам. Ако го откриеш - пиши .

Имай предвид, че книга Откровение (Апокалипсис) е пророческа книга, с много алегории, видения и т.н. Тя е трудна за тълкуване, но е много въздействаща. В Евангелията и апостолските послания също има пророчества за свършека на света, но Книга Откровение е изцяло насочена към бъдещето на Христовата Църква и към последните времена. Дори да не разбираш всичко в нея (даже св. отци не са могли да разкрият напълно тайните написани в нея), е полезно да я прочетеш. Най-малкото ще погледнеш света с други очи и в светлината на вечността.

Тази книга погрешно се счита за книга описваща ужаса на последните времена. По-скоро тя е книга на надеждата, защото завършва с очакваното идване на Господ Иисус Христос, с Неговата окончателна победа над антихриста, дявола и смъртта, и с откриването на "ново небе и нова земя".  

Отдавна не съм идвала при вас, здравейте    .

Започна поста и идвам да ви попитам за съвет преди да се видя с отеца ми.
Да ви споделя, че наближава рождения ми ден и съм в чуденка как да почерпя на работното ми място, тъй като няма други постещи и дали е удачно в такъв случай да налагам и на другите да постят. Има си определена традиция, която е възприета, и ако с храната бих могла да ги изненадам с домашно приготвени постни неща, то с алкохола нещата стоят другояче, ще се сметне за опит да се правя на интересна , ако няма такъв. Как смятате, че е удачно?

За молитвеното правило не съм сигурна как ще го изменя, но ще напиша и аз по-късно.
Другото, което искам да опитам да правя, е да ходя на сутрешните служби, тъй като повечето сутрини съм свободна от работа и ангажименти. Успях да си взема и малко отпуск сега, за да прекарам и малко време в усамотение, от което имах голяма нужда. Станала съм много нетърпелива  , покрай повечето хора в работата ми. То вината не е в тях, ами в мен, че допускам да ми влияят техните думи и дела, но не знам как да се отдалечавам без да се засегнат и все се получава, че или се отцепвам, или пък правя неща, които не харесвам никак  .

take a smile,

http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=a … -47&Itemid=75

Преди време имаше една поредица - Тайните на Библията, в която се разказваше как и кога Йоан е написал Откровението. Това е нещо подобно.

http://www.vbox7.com/play:mb74d70b34

Здравейте на всички!
Спасителен пост Ви желая и спорна, благословена и мирна седмица  !

По предложение на дядо хяджия, нека тази седмица да си поговорим за молитвените си правила по време на пост.


Как се променя правилото Ви? Увеличавате ли времето за молитва? Успявате ли да се усамотите достатъчно дълго време, да размислите?

И аз желая хубава и благословена седмица на всички.
По време на пост гледам да съм по последователна и съсредоточена по време на молитва. Обикновено препрочитам целия псалтир и всеки ден прочитам някой акатист или канон. Към вечерните си молитви добавям някои нови. Не е достатъчно, но гледам поне да не се разсейвам докато ги чета. Понякога ми върви, друг път не...Бог да ми прощава и помага!

Значи аз точно отделна тема нямах намерение да отваряме, само попитах, ама така и така сме я почнали.

Аз си имам едно кратно покайно последование (аз съм си го съставил), което чета вечер в понеделник и сряда и едно по-длъжко, което чета в петък. Особеното е че в него има един интересен момент, в който просто седя на стола и „преглеждам“ изминалите два дни (или пък по-назад, понякога и месеци). Ако преценя, че имам някакъв грах си го записва на един лист. След това вече прочитам молитва за опрощение на греховете (и в нея споменавам и тези грехове).

Сега ако съм пък някъде на гости в понеделник, сряда или петък па не е болка за умиране - прескачам или пък прехвърлям на следващия ден.

 liese, за алкохола- нали е позволено винце  Според мен, не бива да бъдем крайни в тези отношения към колегите. За тези, които са избрали да не постят, бих занесла и нещо непостно. Това е въпрос на техен избор, не твой. Пък може да харесат повече постничкото, да видят,че и то може да бъде вкусно  Разбира се, попитай твоя отец, той ще ти каже най- правилно. Ще ми бъде интересно какво е отговорил, ще се радвам да споделиш (може и на "лични"). 

 Ще следя темата за молитвеното правило. Моето непрекъснато се променя и по време на поста, и извън него. А изпитанията вече започнаха и молитва си трябва. Нали сте забелязали как в началото на поста се струпват повече проблеми, срещаш такива въпроси, с които не си се сблъсквал преди. Вчера, например, имах разговор с един колега, който постеше и си мислех, че е православен не само на думи. А сега ходи на йога, докато си говорехме, беше на ръба да богохулства. С такъв плам говореше срещу Православието, че чак се стреснах. Как може да стане тази промяна, след като един човек е усетил Божията благодат, участвал е в Тайнствата и всичко останало... Та, изпитанието за мен беше да не се разпаля и да споря и аз, а да го изслушам и да му отговоря така, че да не го отблъсна още повече.