Православието като начин на живот 4

 автор Надя Христова

"Ваше Светейшество,

С болка научихме, че сте благословили извършването на заупокойна молитва в храма „Св. Александър Невски”, както и в други храмове, за душите на загиналите карикатуристи от френското списание „Шарли Ебдо”. Макар да разбираме всеобщата тревога, която буди тероризма днес, както и чисто човешкото съчувствие към неговите жертви, не можем да подминем факта, че Вие, като глава на БПЦ, следва да се придържате към каноните на Православната Църква, които не допускат църковни молитви и служби за неправославни. За голямо съжаление, освен че са неправославни, те са и богохулници, те хулят по най-непристоен и грозен начин Светата Троица, Господ Иисус Христос и апостолите, както и света Богородица, в което можете да се уверите от приложените към това писмо техни карикатури.

Желаем да вярваме, че към момента на извършването на заупокойната служба Вие само сте нарушили канона, а не сте съучавствали съзнателно в хулата срещу Светия Дух, знаейки, че се молите за лица, гаврили се с Бог Отец, Син и Свети Дух. Като християнин Вие отлично знаете какво означава този грях. Въпреки това, ние Ви призоваваме да се покаете публично, така както публично извършихте тези две неща: неспазване на канона и молитва за богохулници.

Ваше Светейшество,

По Божий промисъл Вие в момента сте Патриарх на Българската Православна Църква и като такъв носите огромна отговорност пред Бога и народа. Пред Бога ще отговаряте за състоянието на Църквата, която ръководите, а пред народа носите отговорност да му показвате правия път на християнската вяра и да пазите неопетнено Православието. Вие имате длъжност пред Бога да призовавате този народ към покаяние от греховете му чрез думи и дело, защото кризата в България е преди всичко морална и криза на доверието. А Вие можете да бъдете както лек за тази криза, така и средство за нейното задълбочаване. Изборът е Ваш.

Ако Вашият избор е да не се покаете, то ние ще бъдем принудени да напуснем БПЦ поне, докато Вие сте патриарх, защото не можем да съучавстваме в хула срещу Светия Дух."

За да има стойност това писмо, трябва да е подкрепено от подписи на подържници, а не да е само авторско.
Да се внесе в Митрополията с входящ номер.

Авторът на писмото е модератор във форум "Православие бг"  с ник Аурелиа Феликс. Всеки, който иска да изрази подкрепата  си може да и пише на лични двете си имена. Писмото ще бъде изпратено другата седмица.

Аз лично няма да се подпиша под това писмо - не защото подкрепям решението на висшата църковна власт (и Патриарха) за извършването на тази заупокойна молитва.

Просто бих избрала друга форма и тон, за да поискам обяснение от Патриарха и Св. Синод защо са взели това решение и как ще го обосноват, предвид църковните канони, които е посочила и авторката на писмото. Не казвам, че тя няма право. В случая наистина има нарушение на църковните канони, а и напоследък все по-често се забелязва грубо пренебрежение към тях и то все в услуга на определени съвсем не църковни цели. Мисля, че вярващият народ има право да иска подобно обяснение, но и е редно да го поиска със синовна почит, а не с арогантност.

Мисля, че след събитията в Париж беше напълно достатъчно БПЦ да излезе с ясна позиция относно този акт на тероризъм, като използва случая, за да посочи на обществото дълбоките корени на това зло. Дори не е нужно да заклеймява терористите - тяхната постъпка ги осъжда достатъчно. Най-ценното в подобна ситуация би било да се покаже истинското лице на злото, това което го поражда, а не да се постъпва популистки. Заупокойна служба е оправдана от канонична гледна точка, само ако те са членове на Православната църква. Съмнявам се, че Католическата църква ще ги остави без молитва (ако са кръстени). Църквата допуска молитва за друговерци, за некръстени, за самоубийци дори, но само в лична молитва. Това всеки свещеник, а още повече епископ, го знае. И не е нужно миряните да ги учат на това. Въпросът в случаят е повече морален - защо пренебрегват правилата на Църквата заради някакъв евтин популизъм? И аз бих искала да ги попитам това, но не с този тон и не с това писмо. Да не говорим, че и на ум няма да ми дойде да напусна Църквата само защото Патриархът е допуснал някаква грешка ...

Колкото до писмото, мисля, че е доста крайно във всяко едно отношение. Освен, че демонстрира лошо възпитание, от него лъха доста голяма надменност и най-вече духовна незрялост. Няма да коментирам пълното отсъствие на любов към ближния или на някакво състрадание към загиналите, пък били те и волнодумци и хулители - нека оставим Бог да ги съди. В посоченото писмо не забелязвам и елементарна проява на почит и уважение към духовната власт, без значение колко сме несъгласни с позицията им. А декларираната готовност да се напусне БПЦ, ако не се изпълнят "препоръките" на авторката, съвсем ми напомня похватите на тероризма. Интересно е коя ще е следващата крачка на авторката, ако не се изпълнят исканията й - ще застане с автомат пред Синодалната палата може би?

Добро утро!
От както този текст се постна тук мисля за него.
И си мисля за основите на фундаментализма. И за други неща.

Аз не подкрепям текста.

Сатирата е често неразбрана. Сатирата не е насочена към Бог или изобщо това, което изобразява. Целта й е доста по-дълбока. Рядко идеята й може да бъде видяна на първи "прочит". Работата на сатирицитие и карикатуристите е да изкарват на яве онези черти от НАС (ХОРАТА), които ни вадят от човешката природа и реално ни отдалечават от Бог.
Карикатурите на Шарли са резки, крайни, но и не разбрани. Те "рисуват" образи, видени през очите на фундаменталистите, през очите на неверниците, на наивниците. Те рисуват НАС, нашите изживявания и мисли.

Може и да не съм права, не знам. Толкова съм потресена от случилото се, че дори не повдигам въпроса в разговор. Трябва ми още време да осмисля.

ПП Да се допълня. Убедена съм, че ежедневно в БПЦ всички се молим за неправославни. Аз произхождам от такива. Моите предци, за които се моля за упокой не са православни. Онези, които са се родили преди 1800 години, от които аз задължително произхождам, защото такъв е биологичният ритъм на нашият живот, са неправославни.
Вие изключвате ли ги от молитвите си?
Или за вас праотци е дума с различен смисъл?

Жени, темата за фундаментализма е много актуална. Факт е, че той намира корени във всички религии. И докато присъствието му в исляма някак успявам да го асимилирам, в Православието никак не мога да го възприема. Мисля си, че когато човек не е научен да обича и да прощава, каквато и религия да приеме, той ще си остане зъл, макар и много религиозен човек. Да ни пази Бог от такава религиозност. За мен тя е по-страшна и от безбожието.

Подкрепям те в разсъжденията ти за сатирата в областта на религията. Тя определено не може да се разбере и приеме от всеки. Отхвърлят я хора, които не са свикнали да са самокритични, да признават грешките си, да се надсмиват на собствените си слабости. Карикатурите на Благо Мегалов в "Двери" правят точно това, но съм убедена, че има православни фунаменталисти, които биха ги изгорили или биха изправили автора пред църковен съд - само да имат власт.  

Много добро обяснение!  

Все пак, аз съм от тези, които не харесват карикатурите на Шарли. Имам усещането за премината граница, което не мога да кажа за Б. Мегалов. Карикатурите, не могат да бъдат причина за случилото се, но това е друга тема.

Подкрепям написаното от simpatikonia, относно писмото на Н.Христова и мисля, че то е написано по скоро емоционално, отколкото премислено. Може би Н.Христова ще преосмисли ситуацията, преди да вземе крайно решение.

Съгласна съм с Mama_Nana, че е добре да се преосмисли ситуацията. Не случайно народът казва "Утрото е по-мъдро от вечерта". Добре е човек да действа, след като е преминала емоционалната буря в сърцето му.

Признавам си, че на пръв прочит и аз възприех писмото твърде емоционално. Малко в повече ми дойде острият тон, категоричното осъждане действията на Патриарха, както и на пострадалите от атентата. Писмото е доста далеч от добрия тон, но в него има и някои напълно оправдани въпроси, които трябва да бъдат чути.

И все пак, най-важното в случая е каква е основната  цел на авторката - да изрази своето отрицателно отношение към случващото се, да поиска обяснение от духовната власт за това тяхно решение, да накара Патриарха да се покае публично или да изяви публично своята голяма православност, която явно е по-голяма от тази на целия Св. Синод взети заедно. Това е въпросът. Аз лично бих подкрепила писмо, което изисква обяснение по случая, но с уважителен тон и от позицията на православен християнин, който обича както истината, така и ближните си  - и Патриарха, и пострадалите журналисти и терористите.

Ако се замислите,  най-голяма нужда от молитви имат тъкмо терористите. Дали някой се е сетил да се моли за тях?

Относно молитвите за неправославни или отпаднали от църквата.
Няма да обяснявам, какво значи отпадане, надявам се всички пишещи тук да са запознати.
Молитви за тях може само у дома в лично моление, но не и в храм от свещеник или епископ.
Духовник, не е допустимо да изрича молитви за починали неправославни.
Ако сте обърнали внимание за всички молитви за покойници, пише, че се молим, за раби Божии, преценете, кои могат да се назоват с тези думи.
Има достатъчно филми, къде отиват душите на православните християни и отстъпилите.
А и в житията на Светите отци, също има примери.

Йоана Vanq 66 , разбира се, че става въпрос само за частна молитва. Никой не спори по този въпрос.

Всички лични молитви, които отправяме за некръстени, отпаднали от Църквата, самоубийци и т.н. са молитви отправени към безкрайното Божие милосъдие, за което няма невъзможни неща. Тези молитви са разрешени и дори препоръчителни, защото ни учат да обичаме и да призоваваме Божията милост над всички, и преди всичко да не се окопаваме в самодоволство от нашата православност.

Ето един текст от св. Силуан Атонски по този повод:

Докато сме живи, по Божия милост, имаме свободна воля за покаяние.
Но когато дойде смъртта , както ни завари Бог, така ще ни съди.
Бог е милостив, но справедлив!
Може само да се молим за облекчаване на страданията на душите на починалите без покаяние и приемане на истинската православна вяра.
Може да прощаваме на личните си врагове, но не и на Божиите врагове, богохулници, без покаяние.
Това издание- ежедневник още от основаването си е антирелигиозен.
А Бог, поругаван, не бива!
,, Хулата против Светия Дух, не се прощава, нито на този, нито на оня свят" - това са думи на Господа.

Йоана Vanq 66 , остава само да кажеш, че чрез терористите е действал Бог...   По какво тогава се различаваме ние от тях?

А какво ще кажеш, когато непокорните по Божие допущение са попадали под робство.
Колко царе, похулили Господа, са умирали в страшни мъки.
Как са завършили живота си Иродиада и майка й., заради делата си.

Примерите, които даваш, са на събития, които е трябвало да послужат за вразумление. В човек наистина има вроден страх от възмездие, но най-често злото в него е толкова силно, че той пренебрегва този страх и продължава да упорства в греха си. Ако Бог трябваше така да вразумява всички грешници, то на земята не би останал жив човек. Би било жалко, ако приемаш случилото се в Париж като някакво удовлетворение на Божията правда. Терористите може и да имат основание да го вярват, предвид примитивността на религията им, но ние, християните, не би трябвало да го правим, защото Христос ни учи нещо съвсем различно.

Бог не наказва с гняв, нито иска смъртта на грешника...
Гневът е присъщ на грешниците, но ние охотно го приписваме на Бога, оправдавайки така нашата омраза и отмъстителност. Карикатуристите били богохулници и заслужавали да бъдат убити за вразумление... Добре. А не сме ли и ние също богохулници, макар и по-рафинирани, когато вместо да обичаме брата си,  го кълнем и призоваваме над него Божието наказание?   "Нека Бог ти/му въздаде!" е май най-тиражираната и "благочестива" християнска клетва. Не изричаме ли всеки ден това със зле прикривана злоба? Май само  до тук стига нашето "благочестие" и "любов" - да виждаме греха на ближния си, а собственият да не виждаме. Евангелието ни изобличава, но ние не сме способни да насочим думите му към самите нас. Все другите са ни пред очите. В Лук. 13:4 Христос е казал, че пострадалите от Пилат и смазаните под Силоамската кула не са били по-грешни от другите. Мисля, че и в нашия случай също би могло да се каже, че убитите от терористите не са по-виновни от всички останали, но се съмнявам някой да мисли така. Във всеки случай не и тези, които ги сочат с пръст.

simpatikonia, това, което дискутираме е след случилото се, което е необратимо, починалите са починали, като богохулници , това е била тяхната воля, да живеят така живота си, без покаяние.
И да се върнем в началото, нека Бог бъде Съдията.
В пред страшният Съд, всеки един, сам ще отговаря за всяка една своя дума, мисъл и дело.
Ние сме родени в грях и сме грешни и не трябва да размисляме, каква е Божията промисъл, но Бог ни е дарил ум, да бъдем разсъдителни.