Православието като начин на живот 4

Простено да ви е от Бог, простено да ви е и от мен, простете и Вие на мен !

хаджи Тошко Поптолев

Ще изповядвам този спор преди Възкресение Христово !
Бог да Ви благослови ! Амин !

Дядо хаджия, простено простете! Наистина не е лесно за нас християните. Вече съвсем ми мина и ви простих.
Бог да ни прости за тези дрязги!

Много ми е полезна тази страница:
http://www.pravoslavieto.com/docs/duhovni_biseri.htm

А тук е за християнското смирение и скромността   
http://www.pravoslavieto.com/docs/duhovni_biseri.htm#%D1%81%D0%B … D0%BD%D0%B8%D0%B5

Недей да напускаш  Не е хубаво темата да се монополизира прекалено от едни и същи хора!Аз с интерес ви чета,но почти нямам с какво да се включа.
Ако мога да изкажа своето скромно мнение,считам че прекалено многото битови правила затрудняват вярата.Струва ми се,че най-важно е това,което е в сърцето.

Мисля, че все пак е хубаво да има и такива неща в темата, това само ни напомня, че всички сме хора и грешим.

Колкото до паленето на разни неща, с риск и мен да ме изгонят от темата бих коментирала, че някои от ритуалите доста се доближават до магъоснически такива. Да не говорим, че суеверието властва навсякъде, дори и в църквата и българинът от векове и преплитал езически обичаи с църковни. Много ми допадна нещо от статиите, които Симпа беше предложила, че ако по време на пост ви поканят на гости, може да хапнете малко непостна храна, стига да не обидите домакинята. Аз лично съм имала доста притеснения, когато ме поканят на рожден ден по време на пости или в сряда и петък, трудно ми е да обяснявам, а не искам да обиждам никого, та това са доста деликатни въпроси.

Напълно подкрепям!

Забелязала съм, че винаги когато стане по-интересно в темата - т.е. когато всеки се престраши свободно да сподели какво мисли по дадена тема и съвсем естествено се получи сблъсък на различни мнения,  и току някой почва да си служи с обвинения и присъди над другите. Откъде според вас идва тази убеденост, че единствено ние сме прави, а другите са ... еди какви си?

Истински духовен живот има там където има свобода, смирение, търпение и където никой не налага своето мнение на другите, а ги оставя свободно да го възприемат (ако искат). Това е християнско поведение - всичко друго е лошо възпитание, фарисейщина, себелюбие, гордост .. а гордостта си е чиста бесовщина. Там ли искаме да стигнем? Мисля, че не.

Изобщо не трябва да допускаме такива неща между нас. Всички знаем, колко е лесно да сгрешим - с мисъл, дума или на дело. Всеки ден се каем за това. Все пак сме във време на усилена духовна борба - по-добре е да се подкрепяме, отколкото да се разбягаме всеки в своя си ъгъл и да не си говорим.

Дядо хаджия е прав, когато настоява да се цитира определен канон, когато се твърди дадено нещо. Канонът е съборно изразено мнение на цялата Църква по определен въпрос. Книгата изразява мнението на един автор по темата и много пъти доводите в подкрепа на мнението му са тенденциозно подбирани. Няма какво да се лъжем, малцина са тези, които с чисто сърце търсят истината. Повечето православни "поборници" търсят не истината, а търсят себе си да изявят, като много много не подбират средствата. Болни и спорни теми има много в днешно време, но не защото ние, православните, имаме кой знае какви проблеми да решаваме, а защото не сме се очистили духовно и омърсяваме всичко, до което се докоснем. Как беше казал св.ап. Павел - "За чисти всичко е чисто" (Тит. 1:15).

Рядко пиша и сега няма да напиша нещо оригинално, но и аз така смятам:
simpatikonia

Много ми хареса и това:" За да е твърда като скала вярата ти, сърцето трябва да е меко като перце"
Lunno momi4e

И дядо хаджия, пиши.

Мора, 
Това какви сме християни е видно от делата ни. Затова и Бог ни предоставя толкова много случаи да го доказваме.

По повод изповедник, от няколко месеца живеем във Варна и още не мога да се ориентирам, ако някой може да помогне със съвет и да препоръча добър изповедник, ще съм благодарна. 

дядо хаджия,
Моля те, не напускай темата и продължавай да споделяш това, което правиш. Написаното от теб е не само полезно, но и много практично. 

Най-добре е да поразпиташ за това християните от храма, който посещаваш в неделя, и които са горе долу на твоя възраст. Те ще те ориентират най-добре, а ти сама ще избереш при кого да отидеш на изповед. Може да се наложи да смениш 2-3, докато откриеш подходящия. Обикновено така става, но може и да имаш късмет и да попаднеш при подходящия още от първия път.

Доста отдавна не съм била във Варна, но си спомням, че бях доста впечатлена от активността на християните в църковния живот. Късметлийка си, Lunno momi4e, че живееш там!

Благодаря, Симпа.За сега сме тук. Няма много млади хора в църквата за съжаление, но вярно е, че са доста активни.

дядо хаджия, не знам дали ще влезеш вече в темата, но се надявам да не се откажеш напълно от форума. Ще ни липсваш и в тази тема и в другите.   

Лунно момиче, досегашният ти изповедник не може ли да те насочи? Спомням си, че Жени беше споделила, че нейният изповедник (а тя беше много доволна от него) преди няколко месеца се е преместил в Катедралния храм във Варна.

 mama Barba, благодаря! Ще търся варианти, за съжаление сега не винаги остава време дори до службата да се стигне, но и това е период, ще отмине.

Според мен в тази тема не е имало спор за кандилата, всеки споделяше какво прави. Не са налагани правила. Канони за тях е ясно, че няма, но как стигнахме въобще до въпроса за каноните за кандилата? Тъй като за кандилото писахме няколко души, едва ли някой от нас би могъл да посочи канон. За йеромонах Висарион, убедена ли си, че такъв е случаят? Тук в София хората общуваме с него, той се появява, изнася тук-таме лекции. Разменяла съм някоя и друга дума с него. Ако смятате, че не е бил прав, добре е да се дадат доводи и обяснения. Само така можем да се научим кое е правилно, ако сме заблудени. За себе си ще кажа, че нямам претенции да съм специалист. Просто чета неща и ги приемам. Ако някой смята, че се заблуждавам, най-добре е да обясни. Въпросът с умрелите ме вълнува едва от 3 години, признавам си, когато загубих най-близкия си човек безвъзвратно.

Що се отнася до взаимоотношенията между православните жени - свидетел съм на голям брой приятелства. Възрастните жени не ми пречат, смятам, че е редно да се проявява разбиране и да се съобразяваме с възрастните хора и въобще с всеки. Ние също ще остареем. Като се замисля, случвало се е да ми направят забележка в храм (мъже и жени). Всеки от нас прави грешки - застава на пътя на свещеника в непознат храм или друго. Нормално е да му укажат какво е неправилно.

Общуването в интернет води до някои недоразумения, например заблуда за възрастта на човека, намеренията му. Не съм била свидетел на подобни пререкания между православни извън интернет пространството. На живо не ми се случва. Според мен, когато човек пише в интернет, то е редно да го прави със съзнанието, че ще бъде прочетено от много незнайни хора в продължение на дълги години. Мисля, че между мен и дядо хаджия се случи недоразумение.

Мислех да се въздържам от писане, но според мен е важно тези неща да се кажат.