Кой и какво може да ви подразни, когато сте на почивка?

Нищо не може да ме подразни на почивка.  Стараем се да ходим на такива места, които не позволяват ние да сме дразнители или околните за нас /за съжаление стават все по-малко /. Децата да могат спокойно да тичат и да ги виждаме, дори и да се отдалечат.
Ако искат и цели домати да ядат. Аз дори насърчавам лятото да хапват цели, необработени и ненарязани плодове и зеленчуци без прибори. Струва ми се най-естествено и полезно.
п.п сега видях картинката, която онагледява темата- такъв плаж сам по себе си би ме подразнил и бих си тръгнала на петатат минута от това място.

Понеже аз написах за препълнените чинии да си кажа  

Нямам навик да гледам хората какво правят, докато съм на почивка, това ми впечатление е по-скоро от дните, в които работех в тази сфера (туризъм и то по морето). Сипваха се едни количества, които никой не може да изяде, съответно една тава свършва за няколко човека, а другите чакат, за да се изнесе допълнителна. Докато предните просто си зарязват пълните чинии. Например взимат една чиния от ядене А, една от Б, една от В и така доколкото успеят. Изяждат почти всичко от А, хапват малко от Б и всичко останало е просто оставено   И сигурно бих се подразнила, ако трябва да изчакам, само защото някой не си преценява количеството и не иска да стане втори път, ако не му е стигнало. Ми егаси му.

Гледам да ходя на по-спокойни плажове, за да избягвам някои дразнители. Но вече не отивам в хотел, без да съм проучила предварително ще има ли детски или юношески групи там. Най-ужасната ми почивка беше в хотел с група руски тийнеджъри.

Почти нищо не може да ме подразни, когато съм на почивка. Отишла съм да почивам, с положителна нагласа съм - ако нещо не ми харесва, просто го отбягвам.
Дразнят ме хора, които гледат лошо децата, най-вече на плажа - остава и там да ги сложим под чадъра и да им бутнем смартфона в ръцете, за да не пречат на околните 

Накара ме да се изсмея на глас и от сърце 

Няма, как да не забележиш трупащите чиниите си дори и да не искаш. Не умея да си слагам капаци, в един ресторант сме и са ми пред очите, а ако си сложа капаци ще трябва да си сложи и тапи за уши. Давам примери.
Мъж, пред него покорна съпруга. Явно свикнал да му се сервира, върви след жената и нарежда, какво да му сложи в чинията. На въпроса на жената, какво е това /някакво ястие/ отговора - бах ли го, сипи, сипи. И така пред всичко, което му хване окото - сипи, сипи, сипи. Храненето се състои в следното - тъпчене и пуфтене. В един момент спира да се храни, диша, като риба на сухо и продължава. Ами забележим е.
Друг случай. Съпругата си взима чушки бюрек. Недоволния съпруг, на висок тон - Аз тука за чушки ли плащам толкова пари, ма? Връщат се чушките и се слага друга храна. Вероятно с по висока ценова стойност.
Случка с дете. В един момент детето отказва да погълне повече. Реплика - Яж, че като ти опърля един! След няколко заплахи следва рев на детето и ужасен подскок на бащата - Сега ще повърне всичко, ще повърне всичко.
Съвсем не са единици.
Все още в чужбина не съм попадала на такава гледка.
Викащи деца не ме дразнят. Те са там, за да се забавляват.

Обичам ваканции, почивки и пътувания, по време на такова преживяване, малко неща могат да ме подразнят. Не повече от две.

Едното - кисели, криви туристи, които държат да цъкат и да се възмущават на висок глас от всичко, което не съвпада с техните представи "как трябва да стават тези неща".

Другото - опитите на същите тези кисели и криви туристи да натрапват техните идеи за обноски и естетика като универсални.

Признавам си, че ако засека поглед, смаяно забит в чинията ми, вероятно ще се изплезя на зяпащия. Никога не съм си и представяла дори, че чинията ми може да бъде обект на нечие любопитство и преценка. Но ето - човек се учи всеки ден 

  То това не е дразнещо, по-скоро смешно

Умрях от смях....

Дразнят ме хора, които постоянно гледат накриво, коментират хората и се чудят кое най-много ги дразни по време на почивката им.. 

Ако сме решили да почиваме наистина и да се задържим на едно място повече от 3 дни, избираме такова, на което не се изсипва всичко живо - предпочитам да платя повече, но да разбера, че съм на почивка.

Иначе обикаляме доста и понякога се случва да сменяме градовете и съответно плажовете на ден-два. Това, което ме дразни вече сте го споделили:

- Викане и говорене на висок тон. Крещене по децата, мъжа, жената и т.н. Но сигурно е наследство от аграрното минало на някои хора, когато викането е било единственият начин да се чуеш с човека три лехи по-надолу
- Мръсотията - фасове, опаковки, софри, опънати на плажа с изхвърляне на обелки

Като цяло избягвам пренаселени плажове и заведения, затова и през август крачето ми не стъпва на бг море  

Дебелите не ме дразнят, някои са доста смешни обяснявайки за пореден път на висок глас как са умрели от глад преди почивката и пазят линия - е, явно пазят друго - вероятно окръжност, не линия, но важното е че си вярват. Много често дебелите родители са съпровождани от дебели дечица - мила картинка на тюленчета на припек  

На мен са ми ужасно неприятни китайските туристи. Намирам ги нахални и невъзпитани.

Не съм чела цялата тема, но горният пост в цялост/ съкратила съм цитата за удобство/ се припокрива абсолютно с моето мнение.

Принципно съм раздразнителен човек, работата ми е доста натоварваща, ежедневието ми е изпълнено с безброй задачи за кратко време.
Затова не си позволявам да отида на места, предполагащи раздразнение и натоварване.

Ол инклузив- категорично не е за нашето семейство.Не сме от хората, които "мелят" непрекъснато, особено детето яде колкото врабче.
Не ходя на почивки, които предполагат навалица и многолюдие- достатъчно много хора срещам в ежедневието си заради естеството на работата си, затова не ми се общува допълнително.

Почиваме на места, на които не е многолюдно, спокойно и красиво е.

Хигиената- винаги може да се намери предварителна информация.Зная винаги какво да питам и кого да питам.Освен това съм работила за месец като камериерка, когато бях студентка, така че на тема чистота съм непримирима, знаейки къде може да са "пропуските"

Шумът- избирайки мястото за почивка, избираме и такова, което предполага тишина и спокойствие.

Надпреварването за шезлонги край басейна-Почиваме на  такива места във време, в което е достатъчно приятно за почивка, но не особено посещавано. Съответно - никога не се "лакомим" за намаления покрай събиране на почивни дни през празници, защото тогава е "манифестация", която не ми е особено по вкуса.

Вярно, че на море не ходим, защото живеем край морето.
Но и там пак има избор- дали ще отидеш на гъсто населен плаж в най-посещаваното време или ще избереш спокойно време и място.


В последните поне три - четири години наистина и да се замисля, не мога да се сетя нещо, което да ме е подразнило.А иначе на ден по десет пъти се ядосвам заради неразбории в ежедневието.

Включвам се...
Наистина е въпрос на планиране, както и на възможности, обаче.
Доскоро си мислех, че НИКОГА няма да се окажа на място, което не ми харесва и с хора, които инак не срещам. Но не е вярно.
Обикновено ходим на малолюдни места, за да не трябва да опазвам сина ми от настъпване на хавлии и прочие. Докато миналата година не се оказахме в Константин и Елена - най-нетипичното за нас място.
Ето какво излезе като дразнация :
Нетактичните хора. На тема Софиянци-Варненци.
Печалбарите хазаи... лично ние имаме вила в планината и отивам на море, за да видя морето. Не за да ме причакват с вкусните си манджи постоянно. Много са вкусни, но не идвам "на гости" ("А сега какво ще хапнете" - при всяко наше виждане, като перманентен ресторант), а заради плажа.
Намеквах, намеквах... просто няма да повторя.

Шумни плажуващи... И много хора, навалица...

Ама от няколко години се научихме да почиваме в спокойни местенца и не мога да кажа, че имам дразнители (освен едни голеееми пчели, през 2012та).