Окръжна Болница Варна - тема 7

  • 172 825
  • 1 595
# 915
Джуми,благодарим ти за хубавия разказ  Hug , как се справяте с кърменето?
Виж целия пост
# 916
Ако искате да кърмите успешно по-добре забравете залъгалките, поне през първия месец...
И с първия съм ползвала залъгалка и кърмила. И сега е така. Не мисля, че има мн общо. По-скоро е индивидуално. Първият наистина се залъгваше, докато малкият супер рядко я "одобрява".

Джуми, честито щастие! Simple Smile
Виж целия пост
# 917
   Благодаря ви, момичета! С кърменето се справяме доста добре. Първите дни в болницата от стреса и умората имах малко кърма и затова мъникът плачеше доста. Щом се прибрах и се успокоих като текна тая ми ти кърма, че се не спря! Simple Smile Той хапва с кеф, никога не отказва цицка. Бях решила да кърмя на поискване. Обаче той доста спинка и се буди сам на около 2 и половина - 3 часа. Понякога се налага аз да го будя като минат три часа, за да не гладува. И аз мисля, че това със залъгалките няма общо с кърменето. Бебчето се успокоява с тоя си инстинкт да суче. Ако нямате залъгалка - ще използва вас като такава и ще стоите с изкарани цицки по 24 часа, а все пак, макар и майки, и ние сме хора и имаме нужда от почивка. За мен бибката беше и Е спасение. Разбира се, всеки сам си преценява Simple Smile
 
   
Виж целия пост
# 918
Въпросът е, че за да тръгне кърмата бебето трябва да се слага на гърда колкото може по-често, а не да се залъгва със залъгалки, затова и в началото трябва да се избягват. А не да се чудим защо нямаме кърма и защо плаче бебето. Просто съвет, а да, всеки си преценява.
Виж целия пост
# 919
Въпреки че съм учила, чела и посетила безброй лекции за кърменето, аз също имах проблеми в началото. Стреса от операцията, болничния престой и факта, че съм първескиня със всичките неизвестни, оказаха своя ефект. Аз също си мислех, че нямам достатъчно кърма, което се подкрепяше от някои акушерки (питаха колко изцеждам и ми предлагаха добавка). Факта, че постоянно трябва да се съобразяваш с болничния режим (чакаш визитация, чакаш храна, чакаш всеки момент да вземат бебето за изследвания, за консултации и т.н.) също пречи на пълното отдаване на бебето и кърменето. Най-важното в началото е честото слагане на бебето на гърда. Дали бебето ще плаче или не, е индивидуално. Моето в болницата беше много кротко. Залъгалки и до сега (3 месеца) не иска. Аз не го разбирам това "Ползва ме за залъгалка"  Crossing Arms Освен храна, кърменето предоставя физически и емоционален контакт с майката, което е много важно за правилното нервно - психическо развитие на бебето. Освен това в началото бебето има много малки нужди от мляко и гоненето на някакви определени милилитри също е стресиращо за майката. Дали бебето ще се слага през точно определен интервал от време и да трябва да изсуква точно определено количество или ще се слага по-често и ще изсуква по-малко, няма никакво значение. Щом пълни памперса и наддава, всичко е наред. Когато се прибрах от болницата, бебето плачеше почти постоянно и аз, подведена от някои акушерки, че нямам достатъчно кърма (изцеждах малко и според тях недостатъчно, което е било абсолютно грешно, защото изцеждането не е показател колко мляко има), дохранвах с АМ, обвинявах се, че съм лоша майка, защото не мога да дам най-доброто на детето си, ревях с него. Всичко това не беше в моя полза. Освен това бях останала с впечатлението, че като слезе кърмата, постоянно трябва да изтича мляко от гърдите, бях се заредила с подплънки и торбички за съхранение (които после продадох неотворени) и това, че нищо не течеше от мен допълнително утежняваше положението. Въпреки всичко, аз не се отказах! Факт е, че въпреки липсата на течове, на препълнени и болезнени гърди, втория месец бебето беше надало 1200 гр, а третия - 800 гр САМО НА КЪРМА (минималното наддаване на бебета само на кърма е 500 гр според д-р Панчева)! Така че моят съвет е - не се поддавайте на приказките на акушерките в отделението, слагайте бебето колкото се може по-често на гърда от първия възможен момент (късното даване на бебето на майката след раждане в болницата е огромен минус в нашата държава, но не е нещо фатално), в първия месец бебетата са по-сънливи по различни причини (най-често жълтеницата) и трябва да се будят на 2-2,5 часа, 3 НАЙ-МНОГО, не гонете режими, милилитри или определени минути сукане, предлагайте и двете гърди, за да се стимулират и изобщо отдайте се изцяло на бебето и кърменето! Има време за режими  Peace
Виж целия пост
# 920
Напълно покрепям твоето мнение!  newsm10
Виж целия пост
# 921
Напълно покрепям твоето мнение!  newsm10
И аз Wink А относно режим - нашият педиатър казва ПОНЕ след първия месец. Не и по-рано! По изброените причини.
Виж целия пост
# 922
Да разкажа и аз за моето раждане в ОБ. На 21.02 отидохме с ММ към 14, 15часа, тъй като тапата стабилно си падна, имах кървене и се притесних, от предната нощ си имах и контракцийки, които не бяха мн болезнени, не бяха и регулярни.. През 10, 5, 15 мин. Прегледа ме д-р Димитрова май беше и вика имаш време, като станат на 5 мин. ела и ние си заминахме. От 17 18ч започнаха да стават регулярни, към 20ч  и нещо станаха на 5-6мин и тръгнахме. В 21ч ме прие една акушерка, вика 5,6 см разкритие имаш, д-ра на смяна бил в секцио, до няколко часа ще родиш, аз ще те приема. Прие ме сложи ме на тонове и чакаме разкритието, в 22 ми спукаха водите и ме накараха да се разхождам малко:) А в 22 и 30 на магарето..напъвам не става, бебка не излиза, д-р Георгиев накрая ми скокна на корема и бебка излезе в 23 и 30. После последва едно шиене, дето не съм и вярвала, че има такава болка.. с тази епизиотомия големи проблеми, не ме е зашил както трябва доктора и още си имам проблеми.. Престоят ми беше ужасен..поне за мен, не искам дори да разказвам. 6 дена стояхме, още не мога да се възстановя и физически и психически. Не искам да ви плаша, но не бих отишла пак там.. Раждането ок..не е страшно, но след това..отношение и чудо да искаш, точно когато една първескиня има нужда от съвет или разбиране и на всичкото отгоре на д-то не можеш да си седнеш.. Само дето не се побърках. Д-р Георгиев не го препоръчвам, сега трябваше пак да ме режат и шият, тъй като не ме е зашил добре ( събрал ме е на една страна и буквално там където е шито стърчи), но ме оставиха така, все пак трябва да се грижа за бебка, с времето щяло да мине и да се прибере. Естествено ходих на друг лекар, а не при него..като ме видя човека се хвана за главата, това което ме утеши е думите му вчера "положението не е трагично, ще мине с времето".
Виж целия пост
# 923
Хора,кажете ми точно в коя сграда преглежда Д-р Славчев?
Виж целия пост
# 924
Ниската , тази на кръстовището с Ген. Колев.
Виж целия пост
# 925
Г. Славова, блгодарим ти че сподели своя опит и преживяване. Със сигурност ще е от полза за всички нас. Дано по-бързо да ти мине, че да можеш спокойно да се грижиш за бебчето.  Hug
Виж целия пост
# 926
Открих го,благодаря!А да попитам за нормално раждане екип ли да избирам или само доктор.Аз исках секцио,но доктора ме увери да раждам нормално.....Само че аз нали съм малко инат все още си мисля за секцио.Тези контракций,които преживях при първото си раждане не искам да ги преживявам пак!
Виж целия пост
# 927
Само жена, раждала и по двата начина, може да каже кой предпочита. Защо си мислиш, че секциото е по-лекия вариант? Знаеш ли как боли след операцията, колко време е възстановителния период и колко дълго трябва да се пазиш от физически усилия? Знаеш ли как боли, когато си вдигаш бебето, кърмиш го или трябва да станеш, заедно с него, за да го сложиш в кошарата? Ако знаеш и си ок с това, то секциото е правилния избор за теб. За съжаление аз нямах възможност за избор (е, можеше да се напъна да родя нормално седалищно бебе и не искам да си представям какви щяха да са последиците за мен и малкото човече), но бих избрала естественото раждане. Контракциите минават и заминават, според мен по-важен и периода след това, да бъдеш в относително добра форма, за да се отдадеш напълно на грижите за малкото човече.
Виж целия пост
# 928
Да,права си.Но мисля,че всеки си има право на избор.Предполагам,знаеш колко са болезнени контракцийте,след това не можеш да седнеш също нормално.А недай си боже да те сцепят,после те шият и не се знае как ще те зашият....Чета в една друга тема,че шият едно към колкото им падне.....Всяко раждане си има и плюсове и минуси.Има някой жени при които не боли толкова много операцията,при други пък боли много.....Някой раждат за 2 минути-други се мъчат много....
Виж целия пост
# 929
Съгласна съм, че човек има право на избор. Имаш право да платиш на лекар, който да извърши родоразрешение по твое желание и ако нещо се обърка, да го обвиниш в небрежност, например. Друг е въпроса, че той може да ти изкара 100 причини от къде и какво се е объркало. Всеки организъм е различен и може да реагира по най-неочакван начин. Аз не знам как болят истинските родови контракции, защото отидох сравнително рано в болницата, понеже знаех, че бебето е седалищно, а то реши да излиза 3 дни преди датата за секциото ми. Ако се беше обърнало, може би щях да родя нормално. Не съм избирала лекари или екип, защото съм медицинско лице и вярвам, че лекарите на смяна ще си свършат работата. Както и стана и съм доволна. Разбира се ако бремеността ми беше рискова или аз самата имах някакви здравословни проблеми, вероятно щях да се доверя на определен лекар.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия