Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 275

  За мен това е филм-притча. И то брилянтно изплетена. Една приятелка го сравни с брюкселска дантела - сложна и изящна. (Съжалявам, но просто ми се наби в очи разликата със сериала .) Моят дълбок поклон пред Керем Дерен. Това е Творец с главно "Т", истински европеец и хуманист. В същото време художник и артист.
   Понеже днес вече се излях на тема "каузи", ми се ще да кажа нещо и за каузата на този филм. Имам усещането, че самият Керем дълго се е чудил коя точно кауза да защити. Съдя по многобройните кадри с Тек, които така и не влязоха в окончателния вариант на филма, но изтекоха в нета и ние ги гледахме. Сякаш той до последно се е чудил чия гледна точка да представи - тази на Ейлюл или тази на Тек. Чия история да разкаже. В крайна сметка Ейлюл е спечелила. Причините си ги знае само той. А ние можем да гадаем.
   Още когато излезе филмът, аз споделих нещо, което тогава мина незабелязано или може би, не бяхте съгласни с него. Но на мен ми се е загнездило в ума и не мога да се отърва от него. В същността си този филм е анти-феминистки. Предполагам, че това е елегантният протест на Керем (а може би и на самия Енгин) срещу политиката на Турция по този въпрос. В стремежа си да покажат колко са напредничави, колко са еманципирани и съвременни, комшиите са поели една линия на пълно обезличаване на мъжа. Истината е, че реалното им общество е твърде далече от показваното в сериалите им. Всеки от вас, който е имал възможност да се докосне до живота там, ще ме подкрепи. Вярно, задействан е принципът на махалото и сега те са се засилили в обратната посока. Но крайната точка на тази посока е нещо, което аз лично не харесвам. Това може да не съвпада с позицията на някои от вас, за което предварително моля за извинение. Но аз съм твърдо ЗА запазване на "мъжкото" и "женското" начало у човека. Всяко омесване, разместване и заменки в тази посока са не просто гадни, ами направо опасни за човешкия род. И никой не може да ме убеди в противното. Аз съм безнадеждно старомодна - мъжете трябва да бъдат мъже, а жените - жени. И всеки трябва да се стреми да развие най-хубавите качества на своя пол, а не да копира тези на другия.
   В този смисъл турците са едно свежо (и дори забавно за нас) изключение. Или поне бяха. С тази политика не ги знам докъде ще стигнат. Но забележете повечето им сериали - жените са подтиснатите, невинните страдащите, благородните, прощаващите, напредничавите, а мъжете са насилниците, старомодните, отмъстителните и прочие. Естествено, има изключения. Говоря по принцип. То не че в живота не се получава така на практика... Но все пак, има една тенденциозно защитавана идея.
   Та затова някак ми се наби в очи, че Керем внушава точно обратното - мъжът не е само насилник и носител на грубата сила; той може да бъде и жертва, и невинен, и крехък, и да има нужда от закрила. А жената в своята изящност и крехкост може да бъде фактически насилник, да злоупотребява и да наранява. Голямото послание? Това носи страдание на всички.
   Изобщо, ако отворя една скоба, Енгин мре да се превъплъщава в такива образи. Дори мъжкарят Булут беше жертва до голяма степен - жертва на баща си, на порядките и нравите, на болестта си, на нещастната си любов. Да не говорим за Керим, който всички тук дружно ожалихме и обявихме за най-големия страдалец на хилядолетието. Тек не прави изключение в тази редичка. Със своята ангелска невинност и напълно обезоръжено, изложено на куршумите сърце той просто прекършва всяко желание за феминизъм в грубия му вид.
   Ако изляза от философските дебри и кажа нещо чисто реално за филма, искам да отбележа любимата си сцена - тази, в която Енгин и Фара просто се сляха като екип и сякаш излъчваха едно общо стерео послание. Това е сцената с появата на Тек на масата на тримата в бара след бягството на Ейлюл. Изгледах я поне 20 пъти. Всяка реплика, всеки поглед и на двамата допълва другия. Сякаш всеки довършва изречението на другия. Още когато Тек каза: "Сега може да идва по-често заради мен", вижте погледа на Ейлюл - срам, неудобство... но не от приятелите й, а срам от него - че не е на висотата на неговата чистота. Сякаш го гледа и му казва: "Прости ми. Прости ми, че не съм такава, за каквато ме мислиш. Аз не те заслужавам." Това изражение се засилва още повече с всяка изминала реплика, докато той надгражда: "Заедно готвихме, правихме вино, гледахме се без да говорим..."
   И съответно обратната реакция. В момента, в който Ейлюл казва: "Тек е най-големият майтапчия на острова", само погледнете неверието и болката в очите на Тек. Той просто не може да повярва, че тя го предава така, не може да го приеме. И тази болка също се засилва с всяка следваща реплика. И въпреки всичко, в него няма никаква злоба, никакъв гняв. Когато той се оттегля и започва своя смешен танц със затворени очи, за да избяга от действителността, а Ейлюл злобно му прошепва: "Излагаш се", какви са единствените му думи? "Ела си в къщи. Какъвто поискаш, такъв ще бъда".
   Сигурно тепърва ще коментираме играта на Енгин, защото всеки поглед тук и всяка реплика са шедьовър, но просто не мога да се сдържа да не го кажа още сега - как е възможно зрял мъж (какъвто е Енгин) да придаде такова момчешко звучене на личността си? Само две реплики: първата отново в култовата сцена на масата, когато той разказва в градация тяхната история с Ейлюл и стига до кулминацията - "Любихме се". Ако искате, върнете се да изгледате тези 4-5 секунди, за да разберете какво имам предвид. В изражението му, в сведените му очи, в свиването на устните и движението на пръстите има толкова свян, толкова гордост едновременно, толкова неверие, че точно на него му се е случило, толкова очакване на болка (вече е усетил накъде е поела Ейлюл и какво ще отговори, но въпреки това го казва). Това е момче, а не мъж - невинно, объркано момче. Някоя от рускините беше казала, че Енгин е майстор на детайла. Какъв ти майстор! Той е Господарят на детайла!
   Втора сцена - на купона, когато Ейлюл кара Тек да танцува. След като го е направила за смях и той се кълчи като малоумен сред хората, след като се връща на масата - отново това незлобие, което ме поразява - никакъв укор - Защо ме остави? Защо ме правиш за смях?. И след всички стрели, които тя е изстреляла към него, накрая изпраща отровната - "Да имаш свободно легло?" Ето, това е моментът - шедьовър. Накланянето на Тек, озъртането му с невярващи очи и срамежливо-гордото "вар". Е, не е възможно! Ако щете вярвайте, опитах се да го произнеса така, представях си, че изпитвам същото... Смехория. Направо пародия и карикатура. Единственото, за което се сещам, е шопската мъдрост: "Те такова животно нема!" Е па нема!
   Не случайно същата вечер, когато той я сложи да спи в неговото легло, а самият той заспа щастлив на пода, тя каза: "Отговарям на въпроси от раздел, който не съм учила". В нейния свят такива мъже няма. Тек го няма.
   Но и такива актьори като Енгин няма. Е ПА НЕМА!