КЪДЕ СИ ЧУВАЛА "КРАВАТА ДА СУЧЕ ОТ ТЕЛЕТО"

  • 57 346
  • 1 082
# 840
момичета, семейството ми не е патриархално, мм е отгледан в такова. и смята за напълно нормално с детето да се занимава майката - къпане, хранене, разходки, пазаруване за нуждите на детето, и т.н. аз съм ок с това, не ми тежи.

Браво, ама на детето му тежи. Или ако не му тежи, ще израсне с мисълта че баща му е на второспепенно място в живота му.

Моите най-хубави спомени от детството са когато сме правели нещо заедно с баща ми, или с майка ми и баща ми.

11 годишно момче, син на братовчедка ми, ми се оплака че много би искал баща му да се е занимавал и да се занимава и сега повече с него. То горкото беше убедено, че майка му го обича повече от баща му, защото само тя се е грижила за него. А той бащата го обича, но е на мнение, че да се занимава с него е женска работа. Аз колкото да му обяснявах, че го обича, не ми повярва. Каза ми: "Ама таткото на дъщеря ти ходи с нея в парка, води я на спорт, играят на игри, храни я, а моят мене -не. Значи не ме обича толкова." Най-много беше потресен, че той я къпе. Това, че баща му не го е изкъпал нито веднъж, беше най-трудно за него. Когато са малки за децата грижи е равно на любов. Ако не се грижиш за мен, значи не ме обичаш. Това е донякъде логиката. Децата наблюдават и сравняват и с други бащи и семейства. И в крайна сметка страдат  и се комплексират, че на бащите им не им пука достатъчно за тях.
Виж целия пост
# 841
въпросът с домакинството за мен не е да прецакаш другия или да не се минеш. правиш това, което е нужно и което можеш в момента. ако другият се включи добре ми дошло, но не бих повела домашни войни за това. Peace

Ако е двупосочно да. Т.е. примерно мъжът ми да види, че няма сготвено и да го направи, а аз да видя, че пералнята е спряла и да ида да простра. Каквото има нужно в момента - прави се, да. Но да е очевадно, че има работа, а да се чакаме да видим дали можем да се прецакаме, т.е. единият да врътне всичко - подигравка си е. Разбира се, че няма да водя война, просто няма да го свърша.

...мм играе с детето, говори с него, не си представяй, че седи като дърво на дивана и не му продумва. това пак е общуване, нали?
Детето не е играчка, че да си поиграе с него. Каква е разликата м/у външен човек, който си играе за малко с детето и баща, който прави същото?
Не намирам никаква логична причина при двама прави, здрави родители, единият да е залепен за детето. Това, което съм виждала е да иде майката до магазина или в банята или просто да спи. И я чакат с дете, което иска да яде или с наакан памперс. Нормално ли е според теб? Защото глезльото не може да сготви, нахрани или преобуе собственото си дете.
Ти това ще позволиш ли да се случва с детето ти? Или винаги се стремиш да си на линия като самотна майка, за да не му липсват елементарни грижи от типа на храна и хигиена...
Само си помисли как се чувства едно дете в подобно положение. kitarista ме изпревари.
Виж целия пост
# 842
Ако и двамата родители работят, не виждам причина, след прибирането вкъщи да се очаква, че жената е тази, която възпитава и се грижи за дете, готви, простира и глади, чисти дома и пазарува. Пък бил той мъжа вземал детето от градина и играел с него нещо от време на време. То и аз бих се забавлявала да поиграя след работа с някого и после да се скъсам от хвалби колко вкусно са ми сготвили, колко хубаво са ми изгладили.
Виж целия пост
# 843
интересни гледни точки, наистина ми е полезно да ви чета. аз мисля, че по-важното е качеството на общуването, че то е определящо за изграждането на хубава емоционална връзка. и че за децата съвсем естествено това общуване е преди всичко играта. тя е и част от грижите, все пак. къпането, храненето, не знам до кога го правите за децата си, но аз се опитвам да ваправя тези дейности самостоятелни занимания колкото е възможно най-рано
Виж целия пост
# 844
Да, и за детето е добре да е самостоятелно от по-малко. Но все пак поне няколко години си е безпомощно.
От друга страна тук редовно чета хвалби колко саостоятелни са децата, а мъжете им чакат да им сготвят, сервират, отсервират, почистят, изперат, изгладят и т.н.
И в това не виждам логика.

Въпреки че не съм против всяко семейство да си вземе решение по тези въпроси. Ако и двамата решат умишлено детето да е лишено от грижи от единият родител и той само да си играе с него, ок. Обаче не всеки е с такива разбирания и му се иска И друго, защото играта е лесна, ама дете не се гледа с игра, нито разбира защо тати не желае да се погрижи за него.

Мъжът от темата даже не ще да излязат тримата на разходка, та при него нещата са съвсем далечни. Затова и ми стана странно, че се писа - помисли за детето. Ами точно за него трябва да помисли...
Виж целия пост
# 845
интересни гледни точки, наистина ми е полезно да ви чета. аз мисля, че по-важното е качеството на общуването, че то е определящо за изграждането на хубава емоционална връзка. и че за децата съвсем естествено това общуване е преди всичко играта. тя е и част от грижите, все пак. къпането, храненето, не знам до кога го правите за децата си, но аз се опитвам да ваправя тези дейности самостоятелни занимания колкото е възможно най-рано

Родителят, който къпе, храни и приспива, осигурява на детето базисните неща - тези, без които детето не може (храна, вода, сън), без значение какво друго дава вторият родител. Toва е родителят, който създава навици у детето - зъбки, душ, как да заспива спокойно - и обяснява тези неща. И отговаря на неудобни въпроси. То ако е само "аз просто го къпя"... Родителят, който полага тези грижи, защото те са постоянни, създава у детето режим (което е форма на самоконтрол) и чувство за сигурност. Все важни неща. Този, които си играе с детето - да полезно е, важно е, важни са игрите, и логически и ролеви. Но детето изгражда граници през общуване и игрите са само част от него. За емоционалната връзка да не отварям.
Виж целия пост
# 846
Не знам как ви звучи това на вас, че строенето на къща е да минеш след работа от там да нагледаш майсторите. Това си е стрес отвсякъде.
То ако бе така, всички щяхме да сме предприемачи. И за трите бона - ако бяха от банка, досага да са им изнесли покъщнината като стой, та гледай.
Виж целия пост
# 847
Моят пример, който написах, за патриархално семейство е до там, че жената си стои вкъщи. (парбаба ми по някое време започва работа). Но жената е разполагала с парите, не знам мъжа колко е помагал в домакинството, но знам, че се е занимавал много с децата си, после с внуците и после с правнучката (мен ме е научил на доста неща). Баба ми и сестра й дават за пример за добри отношения м/у съпрузи майка си и баща си.

sylviana, ти си ОК с отношенията м/у теб и съпруга ти. Щом е така, чуждото мнение не би трябвало да те засяга.

Моите виждания за семейни отношения горе-долу съм си ги постигнала у дома. Аз изкарвам по-голямата част от парите, но другата страна компенсира с други неща. Търкания има, но никога няма обиди и унижаващи думи.
Виж целия пост
# 848
sylviana , честно - не мога да те разбера. Звучиш ми като човек без самочувствие, която е супер благодарна, че някой мъж я е взел. Какво е това идолопоклонничество към мъжа ти. С какво е спечелил това уважение? Ти си издържаш детето финансово, ти го отглеждаш. Ами той за какво ти е тогава. Да не се окаже в един момент, че си му подгъзувала цял живот, пък накрая той те зареже заради някоя друга. И това, че той е от патриархално семейство значи ли, че автоматично трябва да се съобразяваш с порядките на родата му. И какво е това "Не ми пречи". Хич не ти вярвам, че не ти пречи. Надали не си имала моменти, в които си била болна и е трябвало някой да гледа детето от-до. Той какво е правил тогава? И така както на него му е приятно да е огладен, нахранен, изпран и пр. на теб какво ти е приятно. Не е ли нормално да се компенсира с някакви жестове. Или е важно само той да е доволен, пък теб кучета те яли. Ти си обслужващ персонал.
И наистина много мило от негова страна в момент, в който си загубила дете, вместо да те подкрепя, да вихри скандали и панаири. Направо се чудя от къде си го изкопала, а още повече се чудя как може да възприемаш неговото поведение за нормално.
Радвам се, че си щастлива, но в моите очи самоуважението и самочувствието ти доста куца. 
Виж целия пост
# 849
Не знам как ви звучи това на вас, че строенето на къща е да минеш след работа от там да нагледаш майсторите. Това си е стрес отвсякъде.
То ако бе така, всички щяхме да сме предприемачи. И за трите бона - ако бяха от банка, досага да са им изнесли покъщнината като стой, та гледай.

Не си строил само ти къща, наясно сме с нещата.
Майката и бащата на момичето пари щяха да си имат и нямаше да опират до заеми, ако не издържаха тях.
За това колко е предприемач се вижда по 2-те години, в които още няма 1 стая готова за живеене.
Ама интересно как стресът му влияе само като стане дума да общува със семейството си, за тях няма пари и сили, няма желание въобще, поне веднъж ей така да прекарат 1 вечер заедно, ама да гощава приятели в двора на тъста и тъщата си - има.
Виж целия пост
# 850
Силви, аз уважавам твоя избор, щом те прави щастлива  Peace Въпреки, че не го разбирам и не го приветствам,честно казано, което не би трябвало да има значение за теб, де  Grinning
Естествено, всеки иска да достави удоволствие на половинката си, но това трябва да е двупосочно (Човече-то много добре го  е казала, аз съм на нейното мнение 100%).
И според мен детето във вашата ситуация има дефицит на грижи от страна на бащата, но това си е ваша работа.
В случая на авторката обаче никъде не прочетох да е радостна от живота, който води  Rolling Eyes За съжаление, не виждам и желание и борба за промяна  на съществуващото положение Tired
Виж целия пост
# 851
.... Да не се окаже в един момент, че си му подгъзувала цял живот, пък накрая той те зареже заради някоя друга.

Със същия успех един ден може да я зареже дори нищо да не пипва вкъщи. Това не е критерий.

Имам не една и две познати, които живеят по същия начин, с разликата че финансов принос почти нямат. Промрънкват отвреме навреме, но като цяло са щастливи. За мен разделянето на задълженията е въпрос на уважение към партньора, но много жени не го приемат по този начин. Аз бих възприела като унижение ММ да се опита да ме заточи пред печката, но ако не го възприемаш така, а като нещо нормално, аз не виждам проблем. Като ти е кеф само ти да домакинстваш, трябва ли да ти начукват канчето, че си слабохарактерна.
Виж целия пост
# 852
.... Да не се окаже в един момент, че си му подгъзувала цял живот, пък накрая той те зареже заради някоя друга.

Със същия успех един ден може да я зареже дори нищо да не пипва вкъщи. Това не е критерий.

Имам не една и две познати, които живеят по същия начин, с разликата че финансов принос почти нямат. Промрънкват отвреме навреме, но като цяло са щастливи. За мен разделянето на задълженията е въпрос на уважение към партньора, но много жени не го приемат по този начин. Аз бих възприела като унижение ММ да се опита да ме заточи пред печката, но ако не го възприемаш така, а като нещо нормално, аз не виждам проблем. Като ти е кеф само ти да домакинстваш, трябва ли да ти начукват канчето, че си слабохарактерна.

Аз не съм казала, че е критерий. Казвам, че няма да го оцени. Най-вероятно го счита като за нещо нормално и дори не си дава сметка какво й коства на нея цялото това обслужване.
Не знам що за мазохизъм ще е това да опъваш всичко сама /дете, къща, че и финанси/ и да ти харесва.  Дори и да не ти пречи, малко не ти ли светва червената лампичка защо на мъжа ти не му пука особено дали и колко ти тежи. А и дори да не ти тежи защо да трябва да правиш всичко сам. Все едно къщата и семейните финанси са само твоя грижа. Каква е ролята на мъжа? Очевидно не помага физически с детето и домакинството и не печели парите. Тогава каква е неговата функция в семейството  newsm78 И на мен не ми тежи да изчистя сама къщата, ама да не губи тренинг, го карам моя мъж да мине една стирка или да събере прането. Не става въпрос за тежест, а за елементарно уважение и съпричастност към другия.
Както вече попитах - какво прави като се тръшне с грип за една седмица например? Кой чисти, готви, гледа детето, пере, простира и пр.?
Виж целия пост
# 853
Не знам що за мазохизъм ще е това да опъваш всичко сама /дете, къща, че и финанси/ и да ти харесва.  Дори и да не ти пречи, малко не ти ли светва червената лампичка защо на мъжа ти не му пука особено дали и колко ти тежи. А и дори да не ти тежи защо да трябва да правиш всичко сам. Все едно къщата и семейните финанси са само твоя грижа. Каква е ролята на мъжа?

На мен ми светна още след като се роди детето и видях тотална липса на участие. Naughty

Не знам sylviana не си ли задава въпроса "защо?".

Виж целия пост
# 854
Още ли спорите кой да готви и кой да гледа тв вечер Laughing Защо не приемете, че има различни семейни модели и подходящи хора за всеки модел.
Ако и двамата са ок с разпределението на задълженията у дома, значи всичко при тях е наред. Ако има непрекъснати  спорове кой какво прави, е направил или да направи, недоволство и мерене на свършеното от мъжа/жената,  значи нещо куца, има разминаване в очакванията на двамата и нещата трябва да се преразгледат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия