КЪДЕ СИ ЧУВАЛА "КРАВАТА ДА СУЧЕ ОТ ТЕЛЕТО"

  • 57 346
  • 1 082
# 885
Ceca, не те мятам и свидетели по кварталните градинки имам  Laughing
ох, не мога да ви разбера, ейййй. чак за възпитанието ми стана дума... не съм възпитавана целенасочено, просто нямам семейство от баща и майка, родителите ми починаха твърде рано. всичко в живота научих и постигнах сама и с помощ от хора като вас и мен (сестра ми, баба ми, съседи, преподаватели, приятелките ми и техните родители, колеги на майка ми). имах късмета да получа помощ, кураж и доверие от тези хора, за което ще съм им благодарна цял живот. за мизерия, глад, недоимък и т.н. мога да ви говоря от първо лице единствено число, ама какво от това, минало вече.
сигурно ако тогава имаше бг мама и бях писала в нея на какъв хал съм щях да получа някой безценен съвет да се самоубия, че да не се мъча, защото животът е гаден, светът пълен с използвачи, а аз съм слабохарактерна и с ниско самоуважение  Laughing не, бе, хора, щастлива съм! имам човек до себе си, най-прекрасното дете на света, приятели, дом, нормални доходи, здрави сме, какво, какво да му искам повече на тоя живот?  Laughing
Виж целия пост
# 886

Тази:

не ви ли е кеф напр. като сложите една хубава трапеза, половинката да се прибере ухилена до уши и да си омете чиниите с поглед? или да му изгладите ризите и той като стане сутринта да си вземе любимата риза и да каже "ейй, ама страшна си, благодаря!". да го изпратите на работа след като сте закусили двамата и сте си побъбрили за дребни неща преди детето да се събуди? на мен ми е хубаво да се грижа за него и детето, радвам се когато са доволни, обгрижени...

Този въпрос съм го пропуснала - разбира се, че ми е кеф. Както ми е кеф и на мен да ми направят вкусна вечеря, да ми изгладят ризата и т.н. На всеки човек му е кеф, разбира се, що за въпрос Simple Smile sylviana, на теб няма ли да ти е кеф?

И още:

Човече, а с какво не ти хареса отношението на татко ти? аз и по-напред казах, мм играе с детето, говори с него, не си представяй, че седи като дърво на дивана и не му продумва. това пак е общуване, нали? при това мисля доста пълноценно, защото са много привързани един към друг. но той не участва в грижите, извън игрите.
въпросът с домакинството за мен не е да прецакаш другия или да не се минеш. правиш това, което е нужно и което можеш в момента. ако другият се включи добре ми дошло, но не бих повела домашни войни за това. Peace

И още:
не разбирам как така заживяваш с един човек и започваш да му стоварваш искания и очаквания...

И т.н.

Обаче тя само пита. Не отговаря на това, което ние питаме, за да задоволи нашето любопитство Simple Smile
Тя гледа нещата само едностранно - не разбира как така заживяваш с един човек и започваш да му стоварваш искания и очаквания, обаче напълно разбира мъжът й да заживее с нея и да й стовари всичко. Не я карам да си променя възгледите, само искам отговор, защото наистина ми е интересно защо не е нормално нещата да се стоварят на двамата, а е нормално да е само на единия - задължително жената  Peace
Виж целия пост
# 887
Ceca, не те мятам и свидетели по кварталните градинки имам  Laughing
ох, не мога да ви разбера, ейййй. чак за възпитанието ми стана дума... не съм възпитавана целенасочено, просто нямам семейство от баща и майка, родителите ми починаха твърде рано. всичко в живота научих и постигнах сама и с помощ от хора като вас и мен (сестра ми, баба ми, съседи, преподаватели, приятелките ми и техните родители, колеги на майка ми). имах късмета да получа помощ, кураж и доверие от тези хора, за което ще съм им благодарна цял живот. за мизерия, глад, недоимък и т.н. мога да ви говоря от първо лице единствено число, ама какво от това, минало вече.
сигурно ако тогава имаше бг мама и бях писала в нея на какъв хал съм щях да получа някой безценен съвет да се самоубия, че да не се мъча, защото животът е гаден, светът пълен с използвачи, а аз съм слабохарактерна и с ниско самоуважение  Laughing не, бе, хора, щастлива съм! имам човек до себе си, най-прекрасното дете на света, приятели, дом, нормални доходи, здрави сме, какво, какво да му искам повече на тоя живот?  Laughing

Разбирам те донякъде.
Бъди щастлива винаги.

Какво стана с бунгабанга  newsm78
Виж целия пост
# 888
Силви, най-искрено ти пожелавам да си жива и здрава, да вършиш всичко, което те прави щастлива.
Но никак не съм оптимист, че ако нещо ти се случи, този мъж ще остане до теб. ooooh!
Виж целия пост
# 889
Че има различни модели на семейства - има, че някой може да е изключително щастлив в ситуация, в която друг ще е дълбоко нещастен - и това е така. Хората сме различни, партньорствата ни - също.

Но когато някой повтори десет пъти колко е щастлив, доволен, и как всичко му е наред, някак една червена лампичка започва да свети  Bulb
ОК, като си щастлив - бъди си, кому е нужно да убеждаваш толкова пространствено другите?

Имаше една потребителка, която зачезна нанякъде. Та тя имаше перфектният мъж, перфектните отношения, правеше пространна ежеседмична сводка на прекрасния си живот - безкрайните пътувания, излизанията с приятелки, управлението на десетките им недвижими имоти, изумителните им отношения с родители, роднини, кумове... Едва ли някой изобщо четеше километричните ѝ постове, но тя ги пишеше, пишеше... Накрая се разведе. Разбира се - с перфектния развод  4470

Да не излезе накрая, че човек убеждава всъщност сам себе си  Thinking

нямам семейство от баща и майка, родителите ми починаха твърде рано. всичко в живота научих и постигнах сама и с помощ от хора като вас и мен (сестра ми, баба ми, съседи, преподаватели, приятелките ми и техните родители, колеги на майка ми).

Помислих си го, но ми беше неудобно да попитам дали не си израсла без родители.
Защото имам приятелка с абсолютно същите разсъждения, някои от нещата, които разказваш, са направо 1:1 с нейните думи, но тя има 2 деца, и не пише в бг-мамма.

Бъди щастлива, но и се щади малко повече.   bouquet
Виж целия пост
# 890
не, бе, хора, щастлива съм! имам човек до себе си, най-прекрасното дете на света, приятели, дом, нормални доходи, здрави сме, какво, какво да му искам повече на тоя живот?  Laughing
Казах вече по-напред, че щом си щастлива, значи всичко е ОК.

" имам човек до себе си, най-прекрасното дете на света, приятели, дом, нормални доходи, здрави сме, какво, какво да му искам повече на тоя живот?"
Примерно да искаш уважение. /не ми казвай, че те уважава, щом те е оставил със счупен крак да пазаруваш и буташ бебешка количка, нищо че не ти е тежало, значи не те уважава./
Виж целия пост
# 891
BirdsFlu, наложи се да се обяснявам, доуточнявам и то накрая дойде и интерпретацията, че убеждавам себе си  Laughing
happy mama®, miss july, благодаря ви за пожеланията.  bouquet
Ceca, всеки разбира по различен начин уважението. ако твоят мъж е на работа, а ти със счупен крак с бебето у дома какво ще правиш? може и да излезеш с количката, нали? магазините са до блока, няма ли да вземеш две-три неща по път или ще чакаш половинката вечерта, за да го изстреляш от вратата да ходи на пазар? като може да е просто, защо пък да не е сложно...
Виж целия пост
# 892
Аз явно няма да получа отговор. На въпроса, който тя самата зададе. Странно.
Виж целия пост
# 893
Човече, на кой въпрос от всички държиш да имаш моя отговор?  Grinning (виждам, че си се настроила да ме освиркаш яко, чакай аз сега да ти дам и повод  Simple Smile )
Виж целия пост
# 894
ако твоят мъж е на работа, а ти със счупен крак с бебето у дома какво ще правиш? може и да излезеш с количката, нали? магазините са до блока, няма ли да вземеш две-три неща по път или ще чакаш половинката вечерта, за да го изстреляш от вратата да ходи на пазар? като може да е просто, защо пък да не е сложно...

Ако съм със счупен крак, няма да си мръдна пръста. Ако половинката ми е със счупен крак - поемам всичко аз. Била съм в такава ситуация.  Всъщност ти задаваш въпроси, включая в този пост, но не ти допадат отговорите.
Виж целия пост
# 895
Бях написала това....
"Аз пак ще попитам:
Каква е ролята му тогава като мъж в семейството?...Отглеждаш си го като домашен любимец ли?

Ако ти харесва носи го и него на гърба си освен децата си и си го отглеждай и него като дете и му се радвай като на домашен любимец тогава -щом не ти тежи и това ти харесва....

Ама да не стане един ден добре отгледам и отхранен от жена си да си намери друго "забавление" като си го оставила толкова свободен и безгрижен."

Но след последния ти пост си изясних твоята ситуация-ти просто си готова да се раздадеш на макс и каквото можеш на всяка цена,само и само да имаш човек до себе си.От там идва всичко при теб.

Но миличка ,за да не се изтощиш и преумориш и ти имаш нужда от почивка все пак.Нека  твоичкия да ти помага.
Грижи се повече за себе си.
Виж целия пост
# 896
BirdsFlu, наложи се да се обяснявам, доуточнявам и то накрая дойде и интерпретацията, че убеждавам себе си  Laughing

Не виждам кое точно го наложи  Thinking  Това е публичен форум, не си длъжна да се обясняваш никому. На себе си отговори защо ти е толкова важно мнението на непознати във форум за твоето щастие и семеен модел.
На мен начина на живот на съфорумките ми е крайно безразличен - намесвам се със съвет само тогава, когато е изрично поискан. Ти какъв точно съвет даде на авторката?
Виж целия пост
# 897
Човече, на кой въпрос от всички държиш да имаш моя отговор?  Grinning (виждам, че си се настроила да ме освиркаш яко, чакай аз сега да ти дам и повод  Simple Smile )

Нищо не искам да ти правя, просто съм наистина любопитна  Simple Smile

Каква е логиката, когато се съберат двама възрастни хора, които са самостоятелни, здрави и прави, за да градят нещо общо, единият на секундата спира да прави всичко (дори чисто личните си неща по хигиена на дрехите или дома), и то се стоварва в/у другия?

не разбирам как така заживяваш с един човек и започваш да му стоварваш искания и очаквани...

Именно - защо мъжете, и твоят в частност, ги стоварват в/у жените си?


Виж целия пост
# 898
Досега не взимах отношение по темата със Силвана, но коментарът със счупения крак направо ме втрещи.
Аз живея сама с дъщеря си. Преди около 2 години зверски си изкълчих глезена, баща ѝ дойде и я пое, взе я, разхождаха се, дори я води на детска градина веднъж (дойде от центъра до Люлин сутринта, за да я заведе). При положение, че сме разведени от 5 години, е човечецът си има своите трески, но няма път, в който да дойде насам, за да я вземе, или да я види и да не се е обадил, че минава през магазина (който е на около 40 секунди от блока ми) и да не влезе да напазарува, ако имам нужда от нещо.  Говоря, когато съм в здрава и права Simple Smile И тогава влезе в магазина (при положение, че крак ът ми не беше счупен и куцук-куцук можех да си напазарувам и сама), а пкато бяхме заедно и чистеше и готвеше понякога. Никога не е имало - това е мъжка работа, това е женска. Ако аз мога, ще завия крушка, ще боядисвам, и ще лепя тапети, а той, когато може готви, чисти и т.н.
Виж целия пост
# 899
Ceca, всеки разбира по различен начин уважението. ако твоят мъж е на работа, а ти със счупен крак с бебето у дома какво ще правиш? може и да излезеш с количката, нали? магазините са до блока, няма ли да вземеш две-три неща по път или ще чакаш половинката вечерта, за да го изстреляш от вратата да ходи на пазар? като може да е просто, защо пък да не е сложно...
В това положение половинката ми ще си вземе отпуска, ако не може ще намери кой да се грижи за мен и бебето. А пазаруването и в такава ситуация, и в реалния живот не е само моя грижа. Може да ми се обади, за да разбере какво точно да купи, но ще и си пазарува.
Аз самата няма да се правя на героиня и да обикалям из квартала със счупен крак, ако не е силно наложително. Wink
Когато половинката ми е болна, аз се грижа за нея и очаквам същото в замяна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия