Мнения относно татуировките? Харесват ли ви, или не?

Ей, да намине само човек - и такива изказвания да му сложат сол в кафетоооо..

По-напред в темата една девойка се изказа, че няма как да знаеш /освен ако не попиташ, де../, каква символика носи татуса за човека.

Аз явно съм неуравновесен човек, който преборвайки рака, иска да заличи и последния спомен от гадината - белега на корема си, с нещо красиво, позитивно, и много по-приятно за гледане. Допълнила съм го с името на дъщеря ми, заради която избрах да мина по този път.

Моя приятел пък има сходна татуировка с негов близък приятел - преживели са заедно нещо, което ги е сплотило, и са решили да увековечат дружбата си с определен символ /пък и е секси:)/

Боядисването на косата е решение за днес, татуса - за цял живот. Че аз всеки ден съм с различни дрехи, то това пак сигур е признак на неуравновесеност по тая логик а

Ще обясня по възможно най-елементарния начин защо не е справедливо да имат хората всякакви права.

Когато думите нараняват и когато въпреки, че човек вижда, че наранява някого с думите си, продължава целенасочено да ги изрича -  това се нарича emotional bullying (най-общо преведено, емоционален тормоз) - термин, който е широко разпространен вече на Запад, след бум от самоубийства на тийнейджъри, обиждани и тормозени от околните за това, че са дебели/гейове/с различен външен вид от конвенционалния.

Ако обидите и нападките към някого го карат да стига до тази страшна крайност, то трябва ли хората да имат право да ги изричат?

Ако едно дете на 17 години утре увисне на въжето, защото в продължение на месеци е слушало че не струва нищо, защото е грозно и отгоре  на всичко е гей, то трябва ли хората, които са го докарали до това състояние, да бъдат защитени от закона, защото "само са си изказвали мнението"?

Ето малко хляб за размисъл. Изборът на човек за личното му тяло си е негов (дали ще са татуси или къси панталонки, облечени върху дебели бедра). Изборът на човек да съди и обижда, да слага етикети и да анализира с възможно най-студения и груб тон, също си е негов.
Но кой от двата избора наранява невинни хора?

Да не си изказваме мнението, защото някой може да се самоубие ли?! 

По коя логика?
Моята логика е, че в един момент решаваш да си с някаква дреха, утре с друга, после с трета - нормално е мисленето на такъв човек, защото дрехте се цапат, но не си купуваме едни и същи за всеки ден, а различни, за да не ни омръзнат, да има разнообразие.
Неуравновесеният обаче все едно е всеки ден с едни и същи дрехи, защото не е помислил за след това, а просто се е щамповал в момента, в който му е хрумнало, че му харесва.

Наистина не е редно да се слагат обидни и унизителни етикети на хората заради изборът им да изглеждат по определен начин.   

Но докато външните черти, здравословното състояние (от което в голяма степен зависи и външността) и интелектуалните дадености по-трудно се поддават на промяна и е добре човек да се приема такъв , какъвто е, това не се отнася по същия начин за други лични неща - облеклото, външния вид, татуировките. Да, добре е човек да е себе си, добре е да е свободен от натиск как да изглежда. Но не е реално хората да не реагират на тези неща у другите. И мисля, че това не е, защото са комплексари, а защото е нормално в някакви граници да е така.

В другите теми съм срещала момичета, които тук споделят, че имат татуировка - ами естествено, че в никакъв случай няма да спра да ги уважавам и харесвам, както вече съм изградила мнение за тях.    То това и оставаше. 

Но по отношение на факта "татуировка" съм негативно настроена и имам своите основания, така както имат техните тези, които го приемат.

Мисля, че проблемът идва от там, че понякога имаме нужда всички да ни харесат и одобрят за изборите ни. Но това не се случва в реалността. Хората имат различно мнение. И човек трябва да се опита да бъде в мир с това, когато то се случи, или да приеме, че има и друга гледна точка, и че в нея може да има истина. По отношение на татуировките това е много трудно обаче, защото те са с претенцията да са доста вечни и махането им е свързано с много трудности и средства. Така че наистина не трябва да се пристъпва с лека ръка към тях. Да, част са от много култури, така е. И все пак са нещо доста драстично и като такова носят и негативи. Косата лесно расте, лакът на ноктите всеки ден може да се сменя, дрехите също. Не е като да се нарисуваш завинаги.

По горепосочената логика в изречението "Аз съм си бояд0исвала косата в различни цветове, точно когато не съм на себе си. За щастие, минава бързо. " . Аз пък като не съм на себе си обличам ултра къса пола, или излизам по анцунг.

Разнообразие в дрехите е едно, ежедневно разнообразие в мирогледа ти, и в ценностите - друго. Това вече може да се нарече неуравновесеност. Защо си решила, че хората с татуси ей така им хрумва, и се щамповат? И такива сигур има, както и носещи едни и същи дрехи, но обобщаването няма как да не дразни.

Добре де, всички сте големи хора и знаете, че думите нараняват супер много. Ако знаеш, че ще нараниш някой, изказвайки мнението си, толкова ли не ти дреме? Пак ли ще държиш да го изкажеш, знаейки това?

Точно за тая липса на емпатия говорех по-рано...

Ама, тя е само във форума. Да не мислиш, че някой ще дойде лично да ти каже, че не го кефи татуираното ти дупе? Да, бе, да. Хората очеизвадни неща не искат си споделят един на друг с риск да не се обидят и да не попаднат в сконфузна ситуация.

Sway, аз съм напълно съгласна с това, което сподели по-напред.    Но с думите си може да рани всеки, и противник на татуировките, и този за. Това е до култура на общуване , а не до имаш или нямаш татуировка.

Но пък вярвам, че когато считам нещо за недобро и неправилно, имам право да изкажа мнението си по коректен начин. Да се съгласявам с неща, които не харесвам, също е форма на насилие, но против мен, а не навън.

И още нещо да допълня, по-назад не помня чие мнение прочетох   , как напредъкът се дължи на различните. Не свързвам различността вътре със шарен външен вид. Понякога съвпадат, но не винаги. Има необикновени хора с външен вид както всички. Някак си може би прекалено лично го приех това, но на мен не ми допада твърдението, че "различните" със стойност трябва непременно да са различни и от вън, в смисъл екстравагантни и с агресивна външност.

Макар че всъщност всеки си има стойност, независимо от това как изглежда.

Колко много хора са невъзпитани, просташки груби и безчуствени. 

Абсолютно си права за всичко казано.   

Абсолютно, винаги има начин човек да изкаже мнение, без това да прозвучи обидно. То и "ти си безмозъчна патка" е лично мнение, дори човек най-искрено да си го мисли, но е обидно. Масово се пише "ама нямам ли право на лично мнение, не съм длъжен да харесвам всички." Ми те и чужденците, които ни наричат аборигени и изостанали, си имат лично мнение. Някои ще махнат с ръка и ще кажат "ба мани ги тея англичани/германци, те па да знаеш колко са прости." Обаче ако няколко пъти в такси, на работа и прочие други ситуации ти дават примери, които показват що за втора ръка човек си, само защото си българин... А пък те просто си изразяват личното мнение хората или не?  И като говорим за правото човек да си каже всичко, дето му е на акъла, пък ако ще да е "фоб-ско", ето откъс от една статия - "незрящ" може да се замести с друга маргинална група, ако това улеснява примера:

"Ако общуваш с група незрящи и ти се струва, че не са особено добре настроени към теб, не бързай да твърдиш, че си жертва на дискриминация. Да, може би тези конкретни хора проявяват предразсъдъци към теб, но това не е системна дискриминация. Извън тяхната компания съществува един цял огромен свят, предназначен за зрящи, където ти си – и винаги ще бъдеш в по-силната позиция.

Ако не успееш да се впишеш в тяхната група или да спечелиш доверието им, ти практически не губиш нищо. Репутацията ти няма да пострада, зрящите ти приятели няма да те отхвърлят, за по-сериозни последствия да не говорим. Единствено егото ти може да бъде леко одраскано.

Затова пък, ако незрящ човек редовно предизвиква гнева и антипатията на зрящите хора, това ще се отрази много съществено на битието му.

При това, ако незрящите хора са подозрителни или негативно настроени към теб, най-вероятно имат пълното основание да бъдат: тези, които са им се подигравали, отхвърляли са ги, физически са ги нападали и по всякакъв начин са правили живота им по-труден и неприятен, са хора от твоята група. Техните предразсъдъци са до някаква степен резултат от предишен опит. Тяхната подозрителност има контекст и предистория, която не може да бъде пренебрегвана.

Докато предразсъдък от страна на зрящ към незрящ е напълно неоснователен. Нима незрящите някога са затваряли зрящите в гета, затруднявайки неимоверно достъпа им до участие в общественият живот?

Затова, преди да започнете да се оплаквате от дискриминация, запитайте се: в резултат от тази дискриминация…

    затруднено ли е придвижването ми от едно място на друго?
    имам ли трудности при намирането на работа?
    имам ли трудности при намирането на жилище?
    затруднен ли е достъпът ми до образование?
    затруднен е достъпът ми до медицинска грижа?
    намаляват ли шансовете ми за помощ от институции: съдействие от полицията, съда, държавните учреждения?

Ако отговорите на всички тези въпроси са „не“ и установите, че това, от което всъщност се оплаквате е, че в отговор на определени думи или определен тип изявления околните ви критикуват, или че някакви хора не ви посрещат с червен килим в групата си – честито, жертва сте на толкова незначителна дискриминация, че не си струва да се споменава."

http://www.marginalia.bg/analizi/presechnost-intersectionality/

Но има и друг момент - обиждаме се тогава, когато в нас се засегне слабо място.    Мисля, че в тази тема също се получи така.

И това е вярно, но не оправдава квалификациите и обидите, без значение колко искрено са изречени и колко дълбоко е убеден човек в тях. На шефа си никой няма да каже "прост дебелак", пък ако ще да си вярва дълбоко и това да е слабо място на шефа му

Не си изказвайте мненията толкова крайно.
Не знаете колко не/зрели хора четат и как възприемат написаното.

Примера с незрящите  е много добър. На два пъти през стъклото рейса виждам такъв. Всички се отдръпват от пътя му, но никой не отива да го попита дали има нужда от помощ за да стигне до някъде. Сякаш е заразно.