Мнения относно татуировките? Харесват ли ви, или не?

е тя и бирата подобрява настроението...

Мхммм, точно тези 2 вида алкохол са най-коварни и с издайнически мирис за консумиращите ги редовно и/или в големи количества.
От вино не се получава така примерно.

Иначе друг е въпроса за алкохола по принцип, ама айде няма да обяснявам, сещат се някои до къде води алкохола, на каква вълна настройва човек. Не винаги е лошо, но зависи къде си, с кого си и да не се превърнеш в битов алкохолик - един грандиозен проблем в България, който удобно се неглижира. Цигарите са все на топа на устата, но не съм чула някой да е сгазил, пребил, убил, изнасилил, да се е наранил от несвяст, оповръщал или просто спънал в килима и си счупил главата, защото е пушил, докато обратното е редовно срещано при алкохола.

Да, просто двете потребности са развити в различна степен у различните хора.

Може да се поразсъждава в тази посока - колкото по-малко се различаваш от доминантната група, толкова по-малък е рискът от отхвърляне. Отдалечавайки се от определени обществени представи - човек поема риск. И е по-малко склонен да поема риск, когато страхът от отхвърляне е по-силен, отколкото необходимостта да разграничиш себе си от групата. Всеки има различни потребности и важни опорни точки и намира баланс между двете - група и себе си - по различен начин.  

Видимата татуировка е видима за всички. Всеки е вложил поне малко мисъл в нея, освен ако не се е напил безпаметно. Ако си облечен в джинси, син пуловер и маратонки, друг човек по-трудно ще "прочете" нещо за теб по това как изглеждаш. Дори и да си с лилава коса и набиващи се на очи аксесоари, не че не казваш "аз съм различен", но го казваш по различен начин. Утре ще смениш аксесоарите и ще сложиш джинсите и синия пуловер, ако решиш. Успокояващо е да знаеш, че можеш хем да си различен, хем когато решиш (когато срещнеш неодобрение и то ти дойде в повече) просто да се преоблечеш. По-трудно ще си "преоблечеш" татуировката. Можеш да я скриеш, разбира се, но не и от партньор (което пък ограничава изборът на партньор до тези, които приемат татуировки).

Което не значи, че не може да покажеш индивидуалността си по друг начин. Някои хора подкрепят непопулярни каузи, заради които си "печелят" обществено неодобрение, примерно. И искрено да вярват в тях, те поемат риск да са на страната на "различните". Но да кажем, че татуировките са един от начините. Отделно хората си правят татуировки по много причини - като спомен за важно събитие, в повратен момент в живота им и прочие.

Девора, естествено, физическото ниво е най-елементарното ниво, на което се изявяваш. Следват ментално, духовно и тн.  

Понякога поемането на риска да си различен е просто демонстрация. Човек, съвсем ординарен на вид може да е най-неординарният мислител, а татуираният пънкар да е смешник и позьори различното да е само по тялото му,а в ума му--клише и шаблон.

Според мене татуировката е много по-грозна от белега. Освен по естетически, и по здравословни причини не бих наранила с татуировка, вече наранена кожа.

Аз имам доста белези по ръцете специално,и моят татуировчик ми каза,че първо трябва да минат поне 3 години и след това той,а не аз ще прецени дали въобще е възможно да се рисува върху тях.

Аз не харесвам татуировки - намирам го за примитивно. Същото се отнася и за обеци и пиърсинги.
Ако се замислите откъде идва татуирането - от туземните племена, които си мислят, че по този начин ще омилостивят "Боговете".
Татуираните си мислят, че техните телесни рисунки ги правят по-различни - обаче, с какво се различават от другите нарисувани?
Или тези без татуировки нямат спомени, нямат важни за тях събития?
В карая на краищата, всеки сам решава какво ще прави с тялото си, но за мен е безсмислено да вкарваш някакви мастила под кожата си, сигурна съм, че няма такова, което е 100% безопасно, пък и кожата се травмира.
Много се радвам, обаче, че синът ми иска да прави кариера в сигурността, а там татуировки не се допускат.
Но ако човекът срещу мен има тататуировка , не ми пречи, не си правя някакви генерални изводи, просто си мисля, че се е поддал на тази "мода"

Е то тялото се явява платно за израз на нещо, което надхвърля физическото. Дори и когато човек каже "Направих си татуировка с цвете, защото харесвам цветя", то значи, че цветята предизвикват у него определени емоции. Без значение дали се е замислял какви емоции, защо се пораждат, с какво ги асоциира. Цветето не е само цвете - дали е усещане за нещо мило и познато, дали е потребност от красиви неща в живота ни, дали друго... Но, да, естествено, че хора си правят татуировки и като символичен бунт, и като символ на принадлежност към определена група, и по много различни причини.

Аз лично и подписа не съм си променяла от 10 годишна . Което пък не значи, че подписът ми не се е променил, дори без да забележа - неусетно, дори покрай това, че ръката ми е свиквала да пише първо, пък покрай компютрите е вече и поотвикнала. Но експериментирам с моите граници по различни начини до мой праг на риск и толеранс. Татуировките не са един от тях, но за други хора са.

А на мен ми е тъжно да гледам ухо без обеца. Едно такова голо и безлично ми изглежда, но обеците са една от малкото ми мании, та ми е простено ограниченото мислене в тази насока, нали ?

Хайде сега сигурно и хората с обеци са нещо бръм,интересна теза мда.

Е, тя не каза така, каза само, че не и харесва .

Ако Стависки беше пушил само цигари, нямаше да пребие толкова народ.
Но я, пробвай да кажеш на някой, че пие много и прекалено често, да видиш какъв порой от словесни стрели ще се изсипе върху теб.
А как не харесвам майки и семейства, тръгнали с количката по обед и в ръцете и на двамата - студени бири.
После сигурно дружно ще се смеят на майтапи от рода на "донеси на тати ракийката" и ще имат купища весели снимки на децата и първите им глътки бира.

За обеците споделям мнението на ОХ АМАН, че е селско. Моите уши са дупчени като малка, но са напълно зараснали и въобще не си личи.

Значи всички са обеци са селяни?

Включително и кралица Елизабет.