Мисълта ми беше, че въпросните уж предразсъдъци хич не са предразсъдъци, а произтичат от съвсем реални неща - допреди десетина години татуировки се виждаха по ръцете, гърбовете и коремите на две-три групи хора. Иван от завода или Пепа от общината нямаха татуировки, за да се самоизразяват, защото не им бяха нужни.
В един друг форум имаше следното изказване (по памет) – „Днес няма или-или, а още.” „Или-или” борави с теза и антитеза, изключвайки един аргумент за сметка на друг. Като рационализира, че това е по-добрият аргумент. По-добре обяснява логиката на нещата. В „още” има възможност за много на брой истини, които не се бият една друга.
Отделно когато кажа „харесвам ябълки” това е в моите граници. Ако тръгна да обяснявам „Харесвам ябълки и затова смятам, че ти трябва да…” навлизам в чуждите граници. Същото е и с „не-тата”.
Да си ги ядат на запад. 
