На море с гаджето

Не. Затова му обясняваме - 18 години и толкоз.

Аз говоря от позицията на майка на 16-годишна дъщеря.
Истината е, че те тези неща ги правят от скука. А в тийнейджърските среди има много скучаещи деца. Нормално е в тази възраст човек да се опитва да "някой" в обкръжението си - това може да се постигне по два начина - или като покажеш някакво по-особено умение, или като се покажеш по-пораснал. Поради липса на първото, много деца показват второто.
Вместо да ги учим да пият, по-добре да развием някакви умения у тях, за да им е интересно при попадане в различни среди - спорт, музика, разни игри, да са прочели едно-друго, танци, рисуване, пътувания до интересни места. Колкото по-разширен е кръгозорът им в тази възраст, толкова по-малка е потребността им от вписване в неподходяща среда по неподходящ начин.

Да, доста често мама знае най-добре! В това нещо лошо ли има? Ти не знаеш ли най-добре за твоите деца, че и за внучката си? Така като те чета, си доста властна, та не вярвам да си хрисимата наблюдаваща и ненамесваща се. За някои неща няма съмнение, че мама знае най-добре.

Напиване, дори и за пълнолетен на нашата възраст, го считам като проява на слабост или проблем. Знам че много ще ми скочат, защото масово възрастните поне веднъж в живота си са се наливали и го считат за нещо нормално, част от купона, но за мен е сигнал че има някакъв проблем, ако не можеш да се веселим без да си пиян. Пък и ако е съчетано с повръщане, още по са ми неприятни и дори като възрастен винаги съм избягала подобни събирания. Същото съветвам и сина, въпреки че му позволявам да пие алкохол. И съм го инструктирала да не се притеснява да звъни на бърза помощ, ако някой е препил и става неадекватен, защото алкохолът е отрова и се умира много лесно от него. Ей, така обучавам детето как се пие. Не като мълча и забранявам  
Съвсем спокойно и непълнолетна жена може да спретне такъв капан на мъж. Да си легне с него по желание и после да тича и да обявява, че е изнасилена. Затова и делата за изнасилване са толкова комплексни и трудно доказуеми и често изнасилвачите остават ненаказани.
Обикновено мама знае най-добре, защото има повече опит. Но се вслушвам и комуникирам с моите деца, дори и малката. Защото от скромния ми опит като майка, дори и да не се случвало често децата са имали право, а аз съм грешала. Не ме е срам или страх да призная пред децата, че греша и да се извиня, да променя позицията си. Това е част от начина ми на възпитание на децата ми. Някои хора считат това за грешно и че така губиш уважението на децата, особено тиновете. Според мен не само не губиш, но печелиш повече уважение и доверие от тях. Но светът е шарен.

Затова те питах напред в темата дали твоите разбирания и позицията ти са били еднакви по този въпрос, когато децата ти са били на 10 и на 14+. Промениха ли се?

не, не са се променили, защото следя процесите на тийн-културата. А и тези възгледи са от времето, когато азсамата съм станала възрастен човек, така да се каже, поне откакто съм се омъжила, а от момента, в който станах майка пък, съвсем. Това не е като да му дадеш да яде сладолед преди вечеря. Аз мога да разбера гледните точки на тийновете, но съм родител и моятт начин на мислене трябва да е родителски, а не тийнеджърски. Ако съм с акъла на пубер, значи така и не съм наддраснала пубертета.

А моите разбирания много се промениха повлияни от времето, средата и децата. В началото на тази дискусия споменах, че така процедирам със сина, но не съм сигурна дали бих имала същия подход и към дъщерята. Не само ние сме различни и имаме различни разбирания и очаквания за живота, но и децата са различни. С някои се работи по-лесно, по-отговорни и разумни са, вслушват се в думите ни без да ги подлагат под въпрос, други са по-енергични, експериментатори, обичащи да рискуват и съответно са по-голямо предизвикателство за родителите си. Не мисля че има универсална формула и като го казах това се сетих за песента на Пинк Флойд Another brick in the wall 

Експериментиращи ли! Инатести и незрели им казвам аз!  Пък родителите както щат да ги наричат оправдаващо! Който си търси белята рано или късно си я намира. И вечв не е ожулено коляно или скрита оценка.

Не те ли слушат децата?  Може би трябва да поохлабиш каишката.

Защо да не ме слушат?  Защото написах, че експериментиращите са просто инатести и си търсят белята ли? Трябва ли винаги и всичко да е свързано със собствените деца? Не знам откъде дойде тази глупост с експериментиранетоо, търсенето и пр., но това са думи, описващи инатести деца, които не слушат никого, съпротивляват се на всяко нещо  и направо са си с труден побертет или характер. и родителите се чувстват безсилни да се справят, но не върви да кажат, че имат невъзможни деца.

Всичко зависи от родителя, дали ще намери правилния подход. За моите - един, за твоите - друг.

Ами, виж сега, то за такива "експериментатори" понякога си има и име на състоянието, например опозиционно разстройство, както и други типове поведенчески разстройства. То в един момент не е просто тайно виждане с гаджето или пушене на някоя пейка. Започне ли се с трупането на лъжи, тропането с крак, бягането от училите и пр., нещата не отиват на добре, колкото и родителите да го наричат експериментиране и обичайни глупости.

За трайното бягане, пушене, пиене и престъпване на правилата е виновен И родителя.
Не става само със забрани.

А как става? Дайте точен сценарий, ама без ала-бала като "трябва да сте приятели, да си имате доверие..."! Нещо конкретно предложете - първо, второ, трето... Ако направим Х, то ще постигнем Х1. И без "всяко дете е различно". Да, различно е, ама нали не ставало със забрани и родители-консерви!

Много щеше да е лесно, ако имаше точен сценарий.  Да, според мен не става със забрани.   И, да, всяко дете е различно.  Твоите 2 еднакви ли са?
На моята внучка много малко неща са забранени, като й се обяснява надълго и широко.