Обичам свекърва си!

Мимченце все така да продължават нещата ти пожелавам от сърце.
Моята свекърва също е много добра и разбрана жена,не мога да кажа,че я обичам,по скоро я уважавам,но по-важното е ,че се разбираме. (поне засега     )

Благодаря ви, наистина много си паснахме

А това дето MagMagic се чуди - дали само в БГ го има, честно казано според мен добри и кофти хора има навсякъде, просто въпрос на характер. Моята свекърва има общо 5 деца - 4 сина и 1 дъщеря. Към нито един от синовете си не е собственически настроена, държи се еднакво добре с всичките си снахи, а синовете си ги наставлява и хока ако не са прави в някои ситуации. Зълва ми, обаче, има разногласия с нейната свекърва. Те също временно живеят под един покрив. Тя и мъжа й имат 4 микробуса, с които водят и прибират деца от един голям колеж в града, та през нощта микробусите ги паркират пред блока. Мъжа й иска да може да чуе ако се включи аларма през нощта и пожелал със зълвата да вземат спалнята, която гледа към входа на блока, обаче тази спалня била на свекървата преди да дойдат при нея и тя категорично отказала да се премести в другата. И сега зълвата спи сама отатък, а мъжа й спи с майка си Това довежда до караници и напрежение между тях, много е изтормозена горката, ама така ще е, докато не се преместят от там...
Та и тука ги има инати и рогати

И аз се включвам в темата - много ОБИЧАМ свекърва си!!! Много е точна, готина, разбрана и човечна. От нея получавам, това което винаги ми е липсвало в отношенията ми с моята майка - комуникация, разбиране и подкрепа. Чувствам я като моя втора мама. През тези 6 години, в които се познаваме ми стана много близка. Тъй като е на 300км. от нас се чуваме по няколко пъти на ден и говорим по много, поне до скоро, защото имах скандал с майка ми, та беше засегнато и говоренето ми със свекървата - много съм била приказвала с Тетевен (свекървата е от там), пък с нея (родната ми майка) не съм била говорела въобще. Е, да де, ама тя (майка ми) никога не ме е предразположила да говоря с нея и да и споделям. Когато се опитам да и кажа нещо и веднага почва да мрънка. Та сега от известно време звъня на свекърва си, когато сме навън, за да не чува майка ми, че приказваме, защото пък живеем в една къща с нашите в съседни апартаменти и когато е тихо всичко си се чува.    
Днес трябва да и съобщя (на майка ми), че утре ще ходим в Тетевен и си представям какво ще ми чуят ушите пак и какво викане ще си извикаме за пореден път!   Не знам защо не може да си каже, че ще и е мъчно за внучката и че ревнува от отношенията ми със свекърва ми?!? От своя страна аз никога не съм и навирала в лицето това, че в Тетевен съм по-щастлива, че ми е хубаво там, че се разбираме със свекърите и че приказваме много по телефона (и не само), дори гледах да го крия, за да не и е гадно. Но в крайна сметка тя сама се досети и го усети в един момент и сега аз съм ЛОШАТА дъщеря!!   Но не само заради това, по принцип винаги намира някакви кусури в мен, но тя си обича повече брат ми, та за това е така, той е перфектния син....
Охх, то темата за свекървите, а аз се оплаках от майка си. Ще ме извините, но имах нужда да го споделя с някой безпристрастен, за да изкаже мнението си - аз ли съм кривата или просто с майка ми не можем да се напаснем, защото сме много различни.    Винаги ми е било много криво от този факт, но сега поне си имам добра свекърва и отношенията ни са такива, каквото винаги съм искала да имам с майка си.  

И аз да се включа... Моята свекърва ме приема като дъщеря, много се обичаме и уважаваме.Знае,че от 10 години моите родители ги няма при мен (в чужбина са) и прави всичко,за да не усещам липсата им. Свекърът ми също, много ме уважава и много си угаждаме на щуротията, еднакво луди сме 
Общо взето не дават на мъжа ми дори да ме подразни на шега, свекито скача веднага срещу него...
Благодарна съм им за това,че ни подкрепят и ни помагат. Разбира се получават същото и от нас.

направо като чета и не мога да повярвам  браво на вас
А това за майка ти Jylturche не е ли много жалко   Какъв живот само. С огромно желание да очакваш новината, че си заченал, да отгледаш детето си, да се бориш за него и накрая да липсват всякакви отношения...

Отношения има, но .... не такива каквито на мен би ми се искало. За нея е важно да сме материално осигурени, за мен е важно да има комуникация между нас, да усещам нейната подкрепа, да ми дава съвети за житейските неща, а не само наставления кое как да стане и ако не е на нейното да се сърди. Никога не е седнала да поговори с мен за приятелките и приятелите, за половия живот, за промените, които настъпват в организма по време на пубертета и т.н. неща, които съм имала нужда да чуя, когато съм била на тази възраст.
Когато и казах, че съм бременна ми каза - "не те ли е срам......аз не съм готова да стана баба" (на 60 години беше тогава).  Е, не това исках да чуя в този момент. Подкрепа получих от свекърва си, зарадва се за нас и ми каза, че това, което се случва  и тепърва ще се случва с мен е нещо невероятно и вълшебно. Детенцето си го гледам аз, не съм го хвърлила на майка ми да го гледа, както тя си мислеше, защото едно време баба ми ме е гледала мен, докато нашите и брат ми са насам- натам. Но както и да е.
Много е гадно, защото все гледам да се държа добре с нея, да не я наранявам и огорчавам, да съм търпелива, да говоря с нея, въпреки всичко, да и помагам в домакинството и в работата, обаче накрая все аз излизам лошата.    Не знам как стоят нещата от нейната гледна точка, но смятам, че и аз имам право на щастие. Ето сега с отиването при свекърите - отново  ме накара да се почувствам, че сякаш ще върша нещо лошо, някакво престъпление. Все пак и те са баба и дядо на детенцето, и те имат право да я видят, да видят и нас, едно дете си имат, а аз го "замъкнах" на 300км. от тях. Въпреки това никога не са ме обвинили за това, просто аз си чувствам някаква тайна вина, но не съм го карала на сила, така го решихме тогава.
Пак се отплеснах с писане.  

Според мен, твоята майка има сериозни комлпекси-проблеми, които избива върху теб.
Зависи какъв й е бил живота, какви отношения е имала тя с родителите си, какво детство е имала, това прави и с теб. Може би те чувства по слаба от брат ти и това, че си търпелива спрямо нея е кара още повече да те наранява и да властва над теб. Докъто на брат ти, тези номерца, явно, не може да си ги предава.
За да си щастлива и да не ти се натрупва тази отрицателна енергия, просто се махнете от там, отидете някъде надалече и колкото и да ти е мъчно е посещавай рядко. В един момент ще се окаже че тя до такава стемен е успяла да събуди чувството за вина в теб, че каквото и да направиш ще се замисляш дали си виновна и дали правилно си постъпила. Това  е ужасно, и несъзнателно тази вина ще я предадеш и в твоето семейство.

И за обичам свекърва си. Когато отидох в Сирия за първи път ми каза:"Ти си далеч от майка си, сега аз ще ти бъда майка." Прие ме без предрасъдъци, без задни мисли, въпреки че съм чужденка, отдалеч и от друга вяра. Живяхме под един покрив около 4 месеца, преди да заживеем отделно, и до днес това са ми едни от най-хубавите спомени.
Сега ние сме в БГ заради войната, а тя е там. Не е виждала дъщеря ми, дано не си отиде от тоя свят, преди да я види. Свекър ми почина, не бях там за погребението. И той беше душа човек, лека му пръст.
Случих на рода, 1-2 зълви се наложида превъзпитавам , ама с времето и те се кротнаха. Много ми липсват всички, но свекърва ми и голямата зълва най-много. Дано сме живи и здрави да се съберем отново някои ден...

jasmin, пожелавам ти го от сърце Човек е най-щастлив, когато има в живота си хора, които обича и го обичат безрезервно

Jylturche, много съжалявам за неприятните отношения, които имаш с майка си Съчувствам ти, майката би трябвало да е най-добрият приятел на децата си, особено пък ако има дъщеря. И аз като Hawaiian Islands мисля, че най-вероятно на теб си изкарва нещо, което е вътре в нея, което е преживяла или.. незнам и аз, някакъв комплекс може би Хубав съвет ти е дала, ако можете се отделете от там, и ти ще си по-спокойна и щастлива, и тя, може би, ще усеща повече липсата ви и може да си промени отношението. Радвам се, че поне на свекъри си случила!

mimochi

Майка ми е израснала по времето на соц-а и е върла комунистка, тя, както и баща ми, смятат, че децата трябва да слушат и изпълняват, това, което родителите им кажат, дори и да не им харесва. Иначе от разказите, които съм чувала за детството й - ми добре си е било, не са и насадени комплекси. Дядо ми не го помня, но баба ми беше (лека им пръст и на двамата) изключително добра жена и ме съмнява да е била лоша майка. Вижте, обаче другата ми баба (и тя да почива в мир) - свекървата на майка ми, е тя вече беше много  . Предпочитам да не я споменавам с лошо и за това няма да кажа нищо, но според мен ако майка ми е така заради комплекси, то те са и насадени от свекърва и. Не зная защо се държи лошо с мен, при положение, че знае колко е гадно. Ето, свекърва ми има кофти свекърва и знае какво е и въобще не е такава. Дори няколко пъти съм казвала, че майка ми се държи с мен сякаш ми е свекърва, а свекърва ми се държи с мен сякаш ми е майка....
Охх, не зная какво съм написала, дано да се разбира, че малката ми е до главата и постоянно ми бърбори нещо, та и мислите не си чувам вече.
А по въпроса с местенето - ще се местим, няма как, но трябват още няколко месеца да си организираме нещата.

Жълтурче, успех, дано ви се наредят нещата!

Аз нямам точно свекърва в пълния смисъл, но с майката на моят партньор също се разбираме отлично.  И двамата му родители са много различни от моите, много сплотено семейство са и се чувствам много комфортно в компанията им. С майка му ходим на шопинг, на плуване, правя й маникюр, поне два пъти седмично вечерта сме у тях. Приемат ме като дъщерята, която не са имали. Знам, че снахата никога не може да бъде дъщеря, както и зетят син, но се радвам, че имаме топли отношения.

И аз да се включа в темата,много съм благодарна на свекърва ми ,за всичко което прави за нас.Прекрасни хора са и двамата със свекъра.Раздават се във всяко отношение,много ми помагат и се чувствам чудесно при тях.И към родителите си нямам забележки

Аз също имам добра свекърва която обичам и уважавам.За съжаление се виждаме един път годишно (мъжът ми е сърбин и живееме в Гърция),когато им отидиме на гости.Винаги ме посреща мн добре,тя е единственият човек от  роднините на мъжът ми която никога не пропуска да ми се обади за празниците.Абе с две думи нямам никакви оплаквания от нея,изключително добър човек е!

И аз гордо заявявам ОБИЧАМ МНОГО СВЕКЪРВА СИ като МАЙЧиЦА. Много голяма душица , 6 месеца сме при тях. Нямам думи, с майка ми не се разбираме толкова много.           страхотна тема благодаря