Обичам свекърва си!

Аз също обичам свекърва си. Изумително точна, усмихната, весела, добра и най- важното СИЛНА жена. Случвало е да се сдърпаме, но това се случва навсякъде, където хората живеят по- дълго време заедно. Винаги ме е приемала с усмивка и с добра дума. А и ми е много голям пример, за това, как хората трябва да се справят с трудностите. Свекър ми също е един прекрасен човек и аз се чувствам голяма късметлийка с тях.

Може би и аз обичам моята. Не съм мислила в тази посока, защото знам че много я уважавам.
Имали сме трудни моменти, в началото на брака ни с мъжа ми.И тя и аз сме се държали малко не както трябва/в никой случай с караници,пу,пу/, но с размяна на реплики, както и действия...Имаше период, когато не си говорихме около година и малко, със сина си се скараха..
Но, понеже с ръка на сърцето мога да кажа, че тя е умна и интелигентна жена всички надмогнахме тези работи и от доста години всичко е наред.
Сякаш отношенията ни тъпяха развитие през тези години, точно както е в брака
Вече знам, че тя е един много близък във всяко отношение за мен човек. Доверени сме, имаме какво да си говорим много повече от първата година-две-три от брака ми.
Имам много неща, за които съм й благодарна, все неща които няма да забравя.

Много хубава тема!
С удоволствие прочетох всички постове.
Може да се каже, че това е темата на щастливките, на късметлийките.
Но искам да кажа, че не е само късмет, а си е и ваша заслуга, защото такива отношения не могат да се изградят само с желание от едната страна. И другата страна, т.е. вие, има принос. Защото оценявате доброто отношение, добронамереността на свекървите си. Защото и вие се държите добре с тях.

Едно и също нещо може да бъде погледнато и с добри, и с лоши очи. От човека зависи.
Ето например, в темата за "лошите" свекърви, момичетата се дразнят, ако свекървата им е казала, че с тяхното появяване в семейството е получила дъщеря. Не дай боже пък да е казала "аз ще ти бъда майка". Веднага скачат възмутени - "че тя за каква си мисли, аз си имам майка" и т.н.

Така че, момичета с добри свекърви, вие сте си ги заслужили. Радвайте се на късмета си, но знайте, че и вие му помагате.

И аз се нареждам в отбора на доволните от свекърва си. За двайсет години нито веднъж не сме се скарали. Това се дължи по-скоро но нейната дипломатичност, съобразителност и тактичност. Често съм намирала повече теми за разговор с нея, отколкото със собствената си майка. Доколкото ми е казвала, самата тя не се е радвала на добро отношение от страна на своята свекърва  и затова прави всичко възможно да не е като нея.
Истината е, че понякога ме е било яд на нея, но никога не съм си позволявала под влиянието на моментни настроения да вляза в конфликт. После съм отчитала това като много добро решение. В края на краищата никой не е съвършен и затова толерантността е важна в тези отношения.

Много си права! Моята свекърва колкото е добра с мен и се разбираме и се обичаме, например все има проблеми с другите две снахи. Просто те са чешити и тя наистина прави всичко възможно, за да са наред нещата между тях, обаче не винаги се получава И наистина страда и й е мъчно когато има някакъв проблем.
Тя самата е много изстрадала, свекър ми е бил пияница, бил е безотговорен баща, биел е нея и децата си и какво ли още не. Моят мъж е най-големият от петте деца и от 13 годишен се принуждава да работи, за да помага на майка си, а когато става на 16 изхвърля баща си от вкъщи. Та предполагам цялата тази горчилка в живота й я е направила добър човек, вечно търсещ добрите отношения в семейството, щастието на децата й винаги е на първо място за нея. Наскоро беше готова да се раздели с настоящата си половинка, само защото той беше се сдърпал с дъщеря й...

Радвам се за всички, които писаха, че са щастливи със свекървите си!

Много готина тема, поздравления

Аз също обичам моята свекърва и свекър ми... прекрасни хора, разбрани, интелигенти, с чувство за хумор... една дума Хармонично семейство! ММ е самичък и те толкова ми се радват.. даже аз съм чужденка, следвах университет тук и след време се запознахме с ММ и се залюбихме Хората си ме приеха като тяхна дъщеря.. пак бабчето, за нея да не говорим... все едно си е моята баба... тя скоро почина и ужасно ми липсва научи ме да меся хляб, да правя кекс, да шия да бъда по-дипломатична... сега вече е моята звезда небесна и съм и много Благодарна за всичко! Та за сега сме в прекрасни отношения... ние не живеем заедно, но сега мислим да се местим на село при тях, те си имат техен си етаж, ние ще сме над тях... живи и здрави   само в очакване сме на сладка бебка, а за тях е радост голяма.. слава му на Бог, че попаднах в едно прекрасно семейство и съм щастлива! Пожелавам на всеки това щастие и хармония  

Мимченце, адашче   

Айде и аз при вас 
Имам най-готината свекърва и свекър .....да са живи и здрави 
Когато дойдох във кипър преди 16 години бях много предубедена и несигурна какво ще намеря, за моя голяма радост ме обикнаха още от самото начало и чак до сега, може би защото винаги е искала да има дъщеря, незнам но си паснахме и се виждаме всеки ден .............
Пожелавам на всички в темата да продължаваме да бъдем обичани и особено на тези които сме в чужбина е огроооооооомно удовлетворение, радост и безгранично щастие че далеч от родината има жена - втора майка и ни обича, помага и е до нас когато имаме нужда.   

И аз май съм за тая тема...Жената която в момента ми се води свекърва е трета съпруга на свекъра(след две починали преди това)и е страхотна като човек-уважавам я много.Много добра,разбрана,помагаща,с богата душевност,голям човек е,мога да споделям с нея ...и още в тоя дух...обичам я.Страхотна е.Вече повече от 10г някъде са заедно със свекъра-тя и него облагороди ,това се вижда.Помагала ми е за децата ,когато бяха малки-оставяла съм им ги понякога, помагаше на сина ми,когато беше в началните класове....А когато се наложи да заминем за чужбина оставихме щерката,която беше много малка и те със свекъра я гледаха близо година.Много съм доволна от нея-спокойна ,с подход към децата и към хората,уважаваща решенията ми, желанията ми,пазеща достойнството ми и никога за нищо не ми е правила мизерии,не ми е създавала проблеми или интриги от битов характер-хем не е родна майка на мъжа ми.Не се е дистанцирала от нас ,когато сме имали нужда.Мъжа ми я уважава също много.Даже майка ми е казвала-брей тая баба Х много я обичате.Ами така е като е готина жената-заслужава си....Казвала съм и ,че може да разчита един ден на нас ако и се наложи-няма да я оставим в нужда(въпреки ,че има свое дете от предния си брак).

Иначе сме живяли отделно винаги и за мен това си е принцип.Когато си ходим в БГ отсядаме при тях,но пак гледаме да сме си отделно в някои отношения-хранене,телевизия и други....Така е по-спокойно за всички.И уважението върви.

Повече любов е нужен на тоя свят  ..... и да не издребнява човек-да е над нещата някак си и да не служи толкова на егото си.....Защото всички сме само гости на тоя свят.

И аз мога да кажа, че обичам и уважавам моята свекърва, от нейна страна получавам много топлина и подкрепа. Не веднъж ми е казвала,че ме обича като дъщеря.Като човек е много весела, позитивна,винаги търси решение за всичко. Вече 5 години съм със сина и, като първата живеехме заедно със свекърите.  Със сигурност е имало битовизми,но една дума не сме си казали накриво, винаги сме обсъждали спокойно нещата. Може би ме е дразнила с изказвания, а сигурно и аз нея, но пак сме съумяли да спазим добрия тон. Сега, когато очакваме дете, тя е много щастлива, шие му дрешки, след всеки преглед се интересува как е. Освен всичко това е успяла да възпита прекрасен човек, който ме обича и подкрепя,за което съм и много благодарна. Е, според нея аз съм го направила такъв Свекъра също е добър човек, грижовен към семейството си.  Надявам се да запазим отношенията си такива

Да добавя,че все още не мога да се пречупя да и казвам "майко",не вярвам и да стане някога. Сигурна съм,че би се зарадвала,ако го правех,но това не означава,че я обичам или уважавам по малко.

П.С....Ето ,че дойде време и аз станах свекърва -само от месец/два.Ще се радвам ако бъда обичана и уважавана ,така както аз  моята свекърва.

Имам опита и ще приложа всичко каквото съм научила в живота за едни добри и хармонични отношения.

zhani, честита снаха Желая ви чудесни хармонични отношения!


Ох, колко много си права за това! Незнам какво щях да правя ако бях попаднала на кофти свекърва.. съвсем щях да откача без подкрепата на майка ми и приятелките. Сега тя ми е втора майка И приятелка

Радвам се за всички, които писаха!

И аз обичам свекърва си, толкова много години,
и нищо лошо не мога да кажа за нея, никога не ме е подразнила с нещо.
Желая й здраве и дълги години живот.
ММ също е единствено дете и тя ме приема и малко и като дъщеря.

Моята свекърва е малко тесногръда, дребнава, мрънкаща и лесно отказваща се, непохватна е с внуците, малко повече споделя с комшиите това, което се случва в семейството, ноооооо се старае, старае се много да се учи да възприема чуждата гледна точка, да се допитва, да играе с децата, проявявайки въображение и емоционалност, винаги са налице със свекъра, ако имаме нужда от помощ. Свекърът е малко невъздържан, с пиперливо чувство за хумор, което преди време намирах за дебелашко, не търпи критика, много обича да изземва вниманието и всички да слушат него, нооооо много помага за домакинството на свекървата и такъв пример е дал на ММ, много добре играе с децата, щото са на един акъл май  Боли го кракът, понеже има става за смяна, а като се разболее от грип, примерно, започва да се отчайва и да преекспонира страданията си и въпреки това не се спира, не го сдържа на едно място, много е общителен!
В началото на връзката ни с ММ подходиха към мен малко резервирано, но много бързо ме обикнаха и ми го казваха всеки път. Когато родих, тази обич се измести към дъщеря ми, много искаха да я вземат те да я гледат, а живеят в друг град и никак не можеха да възприемат, че не е добре за детето да е отделено от майка си на тази възраст. Тогава се чувствах като инкубатор, който си е свършил предназначението, но пък същевременно ми казваха колко добра майка съм, а стечение на година-две видяха, че тяхната няма да я бъде, възприеха нашата гледна точка и спряха да натякват, започнаха да идват и да гледат детето при нас, помагаха с домакинството, докато ние сме на работа. Наместиха ни се нещата. Така че, когато забременях за втори път, бяхме готови за новото бебе със спокойствие и много радост. Тогава навършвах 30 години, свекърите бяха взели едни пари от рента и въпреки че все се оплакват, че парите не им стигат, ми купиха златно синджирче за "юбилея" 
Когато родих, мм каза, че за тях аз съм едва ли не Дева Мария-смела майка на две деца, на която те са благодарни, че ги е дарила с внуци.
Та така, отношенията ни претърпяха голяма динамика, но аз се научих да си премълчавам някои неща, те се научиха да ни зачитат като големи хора, радват се много на внучките си. Със свекърва ми си споделяме много и с нея ми е много по-спокойно, отколкото с майка ми, защото свеки е по-спокойна, ненатрапваща се, сдържана и много стареща се.....всъщност, съвсем опроверга схващането, че човек на стари години не се променя.
Та, мисълта ми е, че когато има старание и от двете страни, нещата могат да се наредят. Ние сме семейство вече 10 години, очертали сме си границите между "млади и стари" и си ги спазваме Естествено, не бихме живели заедно, но не е и редно, не защото не се обичаме, а защото семействата ни вече са две отделни ядра, много различни и е добре всеки да има своята територия, в която да се чувства домакин!

Чудесна тема! Поздравления за всички участници в нея, за това че са постигнали такива прекрасни отношения със семействата на мъжете си!

Включвам се в темата, защото и аз съм от тези, които имат чудесни отношения със свекървата. Тя е страхотна жена, никога не сме се карали или разменяли остри реплики. Обича ме като дъщеря /мъжът ми е единствено дете/ и ми го е казвала не веднъж. Когато ме посрещна в дома си за първи път, го направи с прегръдка Беше много мило и неочаквано за мен. До ден днешен, вече 10 години, имаме чудесни отношения и аз много я ценя, уважавам и обичам. Пожелавам й да е жива и здрава още дъъълги години, тази година стана на 60!

Свекърът е малко по-различен.... И той се държи по принцип много добре с мен, отначалото ме прие като дъщеря и си го каза, но... той е много особен характер. Готов е на всичко за нас, помага винаги с каквото може, но е ужасно властен и с остарели разбирания. Очаква всички да му се подчиняват и да го слушат, да се съгласяват с мнението му. И ако някой има неблагоразумието да не е съгласен с него, става страшно - скандали, циркове, чудеса. Има някакво личностно разстройство този човек, способен е да реве от умиление и в същото време да се държи жестоко със семейството си. Това прави комуникацията с него ужасно трудна, да не кажа невъзможна. Всичко го отнася свекървата за съжаление, колкото и да се опитваме с мъжа ми да я предпазваме. Той се държи с нея ужасно, а тя е толкова добър човек, изобщо не го заслужава.Заради всички тези неща, и още много други, които ще спестя, не мога да кажа, че уважавам свекър си, още по-малко пък да го обичам. Търпим се, това е всичко. Но свекървата - свекървата я обожавам!