Лили, и аз като Терп съм фен на Драганов. 
Ортопедията в Горна Баня не ща да я видя и на снимка до края на живота ми.
Лъки, добре сирешила за свекърите. На твое място щях да сторя същото. Силно се надявам да се вразумят и да си оправите отношенията.
Близначе, леко раждане желая на зълва ти. И дано да е Георги
Бемол, с Бранка ми изтекоха водите в 8:00ч, в болницата бяхме в 8:45ч., премериха ми тоновете, след което последва окситоцин, туширане и т.н. Родих в 15:40ч, като през това време тонове не ми бяха мерени повторно.
Аз не съм детишняр /не умея да се занимавам с деца/, но те ме умиляват. Разбира се, не всички.
Ани, какво взе на Кирето?
Виж целия пост
Ортопедията в Горна Баня не ща да я видя и на снимка до края на живота ми.
Лъки, добре сирешила за свекърите. На твое място щях да сторя същото. Силно се надявам да се вразумят и да си оправите отношенията.
Близначе, леко раждане желая на зълва ти. И дано да е Георги
Бемол, с Бранка ми изтекоха водите в 8:00ч, в болницата бяхме в 8:45ч., премериха ми тоновете, след което последва окситоцин, туширане и т.н. Родих в 15:40ч, като през това време тонове не ми бяха мерени повторно.
Аз не съм детишняр /не умея да се занимавам с деца/, но те ме умиляват. Разбира се, не всички.
Ани, какво взе на Кирето?
Форумът е навсякъде 
Цялата бременност и я следяха....нямам думи. Може да е всичко, но в БГ следят жените много по-добре. Ето, Танчето сега ми казва, че ги държат по един ден и ги изписват. 
Седя и си разсъждавам...как аз не можах да родя децата си нормално 
Да, при мен наистина причините за секцио бяха изключително сериозни а риска при нормално раждане огромен. Да, дъщеря ми беше заклещена седалищно а с Бобето имах куп сериозни проблеми ....Но ми е мъчно. Още повече от разни подмятания как не съм била раждала, щото съм била секцио. Та се чудя, начина на родоразрешение прави ли ме по-малко майка? Като съм оперирана а не раждала "отдолу", по-малко ли ще си обичам децата? Ей такива неща.... 
Не знаех, много ги бъркам. 
Даже по едно време си мислех, че е с изтекъл срок на годност. Не може и водите да ми изтекат и това чудо да не подейства. Иначе на мен ми бяха казали, че максимум чакат 12 часа след като са изтекли водите.
))) та така, ще се радвам да чета 
Взех си багажа и го отсвирих 
За съжаление той беше в отпуска и ме пое дежурната лекарка.Не повече от 35 годишна ,150 см висока 
Била ми паднала тапата. Да бе, да! После ходихме на още няколко прегледи да ми слушат тоновете, тя искаше пак да ме проверява за разкритие - познайте дали й дадох. И така до заветния 23ти юли. (междувременно си пазех чинно дивана в къщи, стисках крака и гледах да не се натоварвам излишно). Записаха тонове - всичко нормално, бебето е добре. Седим и чакаме. Аз вече реших като е дошъл заветния ден, да я оставя да ме провери за разкритие и да види какво става. Уж пак само малко, внимателно, нямало да боли - да бе, да. Гадост от всякъде. Тръгвам да ставам от стола и се почва цирка: "Ах, ама каква е тази вода?!?" Се едно не знае, че току що ми е спукала мехура без да ме пита. Проверява с реактиви - първия опит неуспешно, нещо се мъчи там, струва, взе че се оцвети. Ами сега - ще раждаш. Да ходя да си събирам багажа. Да ама аз предвидливо си го носех. (нещо не остана доволна от което, не разбрах защо, ама нейсе). Замъкнаха ме в една стая, настаниха ме на леглото, овърза ме едно хубаво с коланите за машината за тонове и ми пуснаха окситоцин. Първите два часа контракциите ги регистрирах само на парата - нищо не усещах. (от време на време ме пускаха права за почивка, ама аз се притеснявах, че ми текът водите по пода и стоях на едно място, та на бърза ръка пак ме привързаха към апарата като не ща да се разхождам). После се почнаха мъките - то ме боли от контракциите, гъската му с гъска решава, че трябва да провери за разкритие и положението се влошава в пъти. И така на няколко пъти. Не знам какво правеше тази жена, но след всяка нейна проверка за разкритие, ме болеше все повече. Аз упойка категорично отказах, защото не исках да ми забиват игли в гръбнака, та си търпях стоически. (Стисках ръката на ММ, който така и не можа да се измъкне, макар много да му се искаше да не е там. Бедният, до последно беше с мен. Чак като ме заведоха в стаята, го пуснах да си ходи.) Та след още около час - час и нещо мъки, достигнахме до желаното разкритие - насилствено от окситоцина и "проверките" на докторката. От там в родилна зала и не знам колко време борба в напъни, дето хич не ги правех като хората и съответно нищо не ставаше.( Междувременно "любимата ми докторка" реши, че трябва и да ме среже, макар че й бях казала, че не искам епизотомия, ама мен кой ме слуша. Аз й бях казала и че окситоцин не искам, но това не помогна...а уж отидох в частна болница, дето се бият в гърдите, че родилката решава какво иска и я оставят да си роди спокойно, да се разхожда докато чакат и т.н. глупости, дето ги има само в рекламните брошури, но не и на практика...)
Има още след изписването, ама ще ви го спестя.