Като я изкараха от операционната се запознахме на асансьора с нея 
После прекарахме дните си в болницата в една стая и аз никога няма да забравя тези прекрасни мигове 
От сутринта не е яла почти нищо,а каквото хапне повръща.Имаше и разтройство,но само два пъти ака.Водих и педиатъра и той каза,че може да се е обезводнила,но най-вероятно е вирус,защото цялото отделение било пълно с деца със същите симптоми.
Това никога не се е случвало!Тя винаги беснее.Вкъщи изобщо не се спира.Ама ИЗОБЩО!От скоро се опитвам да я накарам да гледа тв,докато се храни за да отваря уста,но не се получаваше.А сега седяща и гледаща телевизия.Не можах да повярвам на очите си!Постоянно протяга ръчички да я взема или ме дърпа да ходим в спалнята.
Дано бързичко да оздравява, много е неприятно така Не я насилвай да яде. Сега лятото има подобни вируси, дай Боже бързо да мине 
В 12 на обяд, ми изтекоха водите, в началото мислеха, че съм се изпуснала, обаче после като видяха зелените води по чаршафите и се разтърчаха. А цяла сутрин, тоновете на бебето извън нормата, но те си го обясняваха с това, че щото се е усукало около пъпната връв и било нормално, въртяха ме наляво - надясно и ми казаха, че няма страшно. След това проверяват разкритие няма. След един час, пак няма, след два часа пак няма. Звъннаха няколко телефона, на шефа на отделението какво да правят, и към 15ч идва той пак на преглед, пак няма разкритие, гледа записа на тоновете , и каза бебето страда достатъчно, секцио, ако искаш може още да чакаме, но не виждам смисъл. И така аз като ревна, дето толкова се бях настроила за нормално раждане, и като казаха, че бебето страдало, на бременна толкова й трябва. Обадих се на ММ да идва, че днес ще е, че така и така. Изчакаха да се освободи операционната от една родилка секцио по желание, и хайде към 16:20-16:30 след един куп бързи процедури, тест за алергии, смяна на системата и т.н. ме вкараха и мен, не знаех как да застана, та вдигнах кръвното на анестезиолога, че при опита му да ме боцне и трепвах, та третият път, реши в легнало положение и номера мина. И тъкмо да ме режат, чуваме в родилна зала, жената крещи като че я колят, отварят вратата, и гледам аз доктора вади бебето, направо ми се насълзиха очите, викам си след малко и аз ще съм на нейното място, ще плаче, но моето, дано боже всичко е наред, а тя после разбрах, не знаела как да напъне, та доктора и скочил на корема и тя се била много стреснала от това Извадиха Вики в 16:40, 3,550кг 51см, показаха ми я точно за 2 мин и я отнесоха, ако бяха ми пробутали друго бебе на другият ден, пак щях да мисля, че е моето. Много ми се видя бяла, това помня. Мен пък после много ме боля операцията следващите 24 часа, не можех да мръдна от кревата, имах чувството, че ще пукна. А другата мама към 19ч дойде да ме види, изкъпала се, нямала шевове, тайно и завидях, че си гушка бебето, а на мен ми казаха, че ще го видя, след раздвижването. Сега година по-късно, помня, че като я видях за пръв път отблизо, ми се видя, че не е толкова малка, и че ушето й е клепнало. Милата си го е изкривила в корема ми. 
това не е нормално.
.Беше много болезнено за мен,а в последствие се оказа,че всичко това е било заради стегнатата мускулатура от гимнастиката.По късно ще ви разкажа,че малкия се събуди. 
Флайче,каза ми банан,сирене,препечена филия,но аз не мога дам,защотото тя не може да сдъвче.Ако не мине ще й купувам лечебна хумана 
Препоръчани теми
