Една кифла в дъжда

Още, ощее...искам още такива истории

Много весели истории ,момичета!Искрено ме разсмяхте   
А историята на авторката е чудесна,отдава ти се да пишеш и преразказваш!Браво!

 

Силвиана, мен ме хвана срам    Страхотна история

Помните ли средата на май месец? Първият от поройните дъждове...Чакам си аз детето да свърши часове, естествено в колата. Спокойно и заблеяно състояние, в пред бурен момент, защото ще трябва да взема още 3 деца в рамките на 30 минути...и мигам лежерно...мигам и релаксирам ...В този момент идва буря, клони и градушка...силен силен дъжд. Аз все още съм спокойна имам 10 минути, но тези 10 минути вали все по-силно, все по-хубави вади. Звъня на моето дете- нямам обхват, пускам СМС...не е прието съобщението...Шаш. Паника. Няма жив човек по улиците. Само по някой мокър родител излиза на прибежки с детето...Пак паника...детето е във фоайето ...аз съм навън. Слизам от колата...правя една крачка- вече съм достатъчно мокра да не пука на чорапогащника, на хубавите нови бляскави сини обувки с камъчета ( е пука ми, че са ми най-новите, мамка му късмет)...Отивам в училището на 10 метра и ооо спокойствие, класната ни ръководителка е прибрала децата и строго следи всяко до едно.  Спокойно...

О неее, другото училище е на 500 метра, звъня- няма обхват...чао спокойствие...

Тръгваме с дъщерята в дъжда и локвите, отваряме колата трудно и влизаме като две мокри патки...ОК...спокойно, дишам . Тръгвам. Другите деца чакат... Първи светофар, абе защо тези  *********,******,***** и тези ******* не завиват! ОООО видях, горките не тези *********,******,***** и тези *******. Те просто не могат да минат през локва над 50 см...както и да е. Минах, въпреки,че съм тъмно руса! От този момент все по-дълбока любов изпитах към милата ми кола.
Спирам  в дъжда и започвам да бягам към училището на децата, свързва се майка им с мен (която СЛАВА на БОГА е клиент на БТК) ...вземам децата, давам си чадъра и се оказва, че последното дете не е там, а някъде на проклетата си майна- още 1 км...Ново преплуване, с увеличаваща се любов към моята кола... И сега как аджеба да изляза от града...как...е преплувах като мишка още няколко локви и след 1 час и 30 мин се тропясах ...Много си обичам колата...недипломирана подводница е

  не мога да спра да се хиля
на историята на Силвиана - кърти отвсякъде

Ха хааааааа, сещам се за мои познати-семейство, които носят еднакъв калибър дънки и си купуват еднакви. дамата обаче има прекрасния навик вечер да събува дънките заедно с чорапогащника. Сутринта, бързайки за работа мъжът и грабва нейните дънки. Качва се в автобуса и само чука тихичък гласец. "Господине, извинете, чорапогащникът ви се влачи и ще го настъпите  Е няма да разказвам вечерта какво се случва вкъщи 

Край, това беше върхът 

И на другите истории се смях с глас и сълзи, но това ме разби 

 

Уникални сте!

страшни скици сте ей

Падам под бюрото от смях  И съчувствам, разбира се. Припознах се в някои истории, аз самата миналата седмица газих боса през Аксаков при Руското училище... Просто там беше брода.

 

Аз така една вечер (преди години, още луда тийнейджърка) страшно много ми се спеше. Събличам се събувам чорапи дънки и всичко хвърлям върху фотьойла (не бях от особено подредените момичета), лягам в кревата и труп! Будя се на следващата сутрин, телефонът звъни. Разбирам се с приятелка и гаджето й да ходим на кафе, обличам дрехите и тръгвам. Сядаме в кварталното кафе (където разбира се всички те познават и всеки твой гаф е записан завинаги в историята на квартала) и поръчваме. По едно време поглеждам до мен нещо ми чернее на пода... Мръсното ми смачкано чорапче е останало някъде по дрехите ми и е изпаднало в кафенето  Почервенях, позеленях, посинях, тактично си прибрах чорапчето и така и не разбрах дали някой го видя (поне никой нищо не каза)   

  Ще умра от смях просто вече, досега четох стари муньовски теми и това вече ми е капак 

Аз винаги съм носила сутиени с подплънки, но май не съм ги губила до сега   А на сватбата си бях със "сутиен" като втория. Бюстието ми беше твърдо и издутините на бюста стояха кухи (кухините бяха доста големи   ), та си купих такова чудо, понеже се притеснявах да не би без да искам да ги натисна и да хлътнат. Силикона беше добре залепнал и не съм имала проблеми, но после кожата на гърдите ми беше сбръчкана, както се сбръчкват дланите и ходилата, когато седиш дълго време във вода.

Аз си мисля,че се лъзна силиконовия,щото съм много потлива.Ей направо лятото все едно си ме мокрил с кофи с вода.Като тичам на тренажора и после чак чорапите ми са мокри.Една дружка с голям бюст ползва такъв силиконов лепящ и казва,че няма никакъв проблем с него.