Месец юли е към края, кое е моето книжно другарче скоро ще узная!

Айде стига бре! Какво е това чудо?  Аз уж на море ще идвам!!!
При нас пък тия дни е адска жега,,,, вчера беше 33 градуса,, в колата с вкл. климатроник на 15 градуса, пак не се дишаше!
Днеска пак горещо, ама аз съм отворила шивашкото ателие у дома,,, и съм на сенчица и си пийвам разхлаждащи напитчици! Кво кроя и шия не казвамммм


Нели, стискаме палци, всичко да се размине и да няма големи бури!

Зори, и ние викаме "Стига!", ама файда няма   
Аз такова гадно лято не помня да сме имали, честно ви казвам 

Хайде, днес и утре да минава и в петък към морето за уикенда      

Ах, благодаря, благодаря,  прекрасни мои
Знам си аз, че тази любов и радост, които си даряваме тук, и не само по време на игрите, са безценни и незабравими. Как да се откажа от вас? Ами не става.

Ааа, аз само се чувствам на 23 иначе сме наборчета с Точица. Сега се чувствам гузна, че един вид ви подведох

Мариетка, Авлига със съвет не мога да помогна, но стискам палци нещата да се наредят по-най добрия начин за съпрузите ви

Зори така ти се радвам на тея екскурзийки! Голяма мечта ми е да пътувам и да опознавам нови места.
ТМ ако не иска торта, метни я на тук, аз няма да откажа

Нели как успяваш винаги да ме просълзиш Винаги намираш точните думи и успяваш да ме трогнеш! А сигурна съм, не само мен.
Дано се проясни времето и да не се стига до стихии

Венка   Казваш влече те гръцкото, а

 Няма случайни неща в този живот, наистина се уверих в това неколкократно. И тези думи на Кали всеки ден ми показват, че се случват неща, които не са случайни.

 Случайно ли е, че и тази игра мое другарче е ВЕНИ?! Не знам. Аз лично бях много изненадана като теглех другарче за мен и  изтеглих нейното име. Ще призная и пред вас, казах го и на нея, с гузна съвест щях да пристъпя правилата си и щях да тегля ново другарче за себе си. Не искам някой да си мисли, че правя нещата нагласени и че втори път моят късмет е да е тя, но си казах, че тук има пръст съдбата, Вени е моята, и оставих нещата така.  

 Започвам с предисловие, пак ще пиша много, но искам всичко да си кажа. Вълнението ми и идва и от нещата, написани по-нагоре. Това изживяване при мен има и друг оттенък, не мога да ви го опиша с думите си. Вълнението някак се наслагва отгоре ми  и после ескалира в един момент. Та, не ми се чудете на плача, това е от щастие и прекалено силни положителни емоции.  

 Вчера след раздялата с новите ми приятелчета, отидох в пощата. Нямаше нищо за мен. Но днес заведох сина си на плуване в 9 ч. и веднага поех към пощата. Очаквах, че не са разпределени пратките още до гише и се оказа точно така. Да, ама аз настоявам, че си искам пакета сега, защото после в горещината нямам възможност /представяте ли си  / да отида отново. И жените любезни с мен, бодигарда ми е вечен фен, врати ми отваря, спъва се като ме види и той взе участие в драмата ми днес. Пратиха ме да ходя на рампата, където в момента разпределят пратките от деня. Поех към рампата, защото и нея я знам къде е, и там съм имала мисии, а бодигарда чак отвори един прозорец да види правилно ли се насочвам.   Шушляк смешен.  
Обаче ме посреща един чичко, който държи да ме ориентира, че изглеждах явно на зор. Пък аз си вървя усмихната и любезна. Заведе ме при една дама, която тъкмо говореше с дъщеря си по телефона и ми каза какво е времето в София, че щерката била там.   Дамата ме заведе в друга стая, където са всички пакети, попаднах на нови за мен места. И моят пакет най-отгоре, познах го, тя се смее, че съм го разпознала от разстояние. Е?! Така, получих си дара, той издут, нещо твърдо. Викам си "аха, няма сладко , но има бурканче с мед"  , мед лииии, Вениии, ти направо в целта целиш, душицо. Не го отворих, викам си "Ще стискам!". Ходих до училище, навън охраната и домакинът ни, който ми е луд фен. Ама е пред пенсия, мен такива ме харесват. И тоз домакин ми вика "Ако бях на мъжа ти, нямаше да те пускам да ходиш на работа. Тъй те оглеждат много мъже".   Лелеее, че то баш така си беше при мен преди доста години. Не трябвало да работя, но свекърът победи и започнах работа. Ама това е друга тема. Че и в у-ще влязох, получих важна за мен информация и като тръгнах вече да прибирам Тони от плуването, взех че отворих плика. Лелееее, видях само парфюма и онемях, забравих за книгата. Ама се и разтреперих, а и трябваше да пресичам. Викам си да опазя живота си първо, пък после с радостите, че като пресякох се почна радостта.

 Спрях пред една необитаема сграда, под една табела `Дава се под наем за 1500евро` и вече видях съдържанието. Вени, Вени, няма случайни неща. Оня ден коментирахме парфюми, споменах Мери ми на Ланвин и това намерих в плика. Не е цял, не го споменавам това като критика, но има наличност, която ме радва. И книгата е "Алексис Зорбас", знаете че я хваля от години. Чела съм я, но я исках много. Онзи ден пак я пипах в библиотеката, защото има прекрасна за пипане корица, като кадифе е. И ето че книгата е вече моя. Сега и двете ми книги от Вени са от Казандзакис. Ценни са ми! Имам картичка, нежна, в малък плик, защипан с калинка, разбира се. И голям плик с напечатано писмо, защото, представете си, Вени пишела грозно ръкописно. Е, ако сте виждали как пише, това няма да го повярвате, но тя нека да си вярва, щом иска.
 Като си гледах на това място подаръка, ми стана едно такова сантиментално, като сама сред пустошта се почувствах и като се обърнах назад, какво да видя - една черна котка с бяло на гушката стои и ме гледа. Извиках  й нещо, тя изви гръб.   Обичам и котки. И така с подсмърчане и със сълзи в очите отидох пред басеина. А там една жена, бивша библиотекарка, чака внука си да излезе. Тя ме позна когато се видяхме за първи път там и вече си говорим. И ми вика "ЕЙ, как си го прегърнала този плик". Казвам й "Сега го получих. Една приятелка ми праща "Алекси Зорбас", толкова я исках тази книга, бях я чела, но я нямах". И знаете ли какво отговори жената, абсолютно ненагласено "Е, случайности няма на този свят".   Исках всичко да й споделя, за нас, за играта, за думите, които тук са толкова актуални. Кажете сега и вие дали има случайни неща. И с нея доста говорихме, те децата добре че се забавиха, че ми е много приятна тази жена. Тя се пенсионира  и вече не я виждам в библиотеката, но поне имам шанс да я виждам три пъти седмично.

 Говорих с нея за "Нестинарка", за други неща, може да ги споделя, но не сега, че и без това досаждам вече.

 В нов пост ще покажа снимки на подаръка си, на Мижжж да й е по-удобно да ги види.

Нели    !

Абе Нелко, как пишеш само! Залепих се пред монитора и не мога да се отделя от емоциите, които струят от теб! Страхотно емоционално същество си! Много харесвам такива хора, аз за съжаление трудно изразявам чувствата си  Прекрасно е всичко, което споделяш, но най- вече начина 
Честито ти подаръче!

Здравейте,

Чета ви набързо по диагонала, че много работа ме е налегнала тези дни.  

Нели, случайни неща няма. В това съм се убедила не веднъж. Дори и да нямаш обяснение за случващото се то не е случайно.  

Кости, честит рожден ден.

 Гледай, Вени, какво прати  и чети какво предизвика с това:


 Тази снимка е на шезлонга, където мислех да чета, но стана тъмна. Слагам я , ей така само.

 
 Старах се да направя хубави снимки, но то с моя фотоапарат `пиян англичанин` толкова стават. Вчера чак се притесних да го ползвам на срещата.  

 Мижжж, еднотипни са снимките, ти избери за албума която прецениш.  

Нелчо, бе, тръгнах да пиша нещо сериозно и те прочетох в съседната тема. Сега ще ме караш да съжалявам, че не поставих началото на колекцията ти от 50 нюанса  !

 Е, Алексис Зорбас отпада вече. Кое заглавие да добавя до "Време разделно" и "Зимата на нашето недоволство" освен Нюансите?!  

Кросфайър!!!!!! 

Ох Нели! Каква душа си ти !? Сякаш си от друго време дошла...
Радвай се на този и още хиляди заслужени и мечтани подаръци   

Нюанситееее 
Вени, Нели, Миж с глас се смея бе!!!

Точно така! Кросфайър! Миж е хванала и посланието, което ме навежда на идея за изненада - диск на Азис  

Пууу дано ти се падна тогава аз на следващата игра   

 Тук сме едно от друго по-големи диванета. 

 Не се сърдете, не ви обиждам, дръжте се достойно  и бъдете над нещата.