Свикнахме, добре сме с детето, аз се успокоих до голяма степен и най-вече дораснах до идеята, че за мен и детето е много по-важно да живеем в атмосфера на спокойствие и радост, отколкото да се силим да се преструваме на нормално семейство, т.е. че една самотна, но свястна майка е много по-добре за детето, отколкото баща-насилник плюс майка-жертва на тормоз.
Време е да започна да работя, за да печеля пари. Искам детето леко и постепенно да свиква с липсата ми през деня. Първоначално мисля по час-два дневно да пробваме да сме отделени, за да имам време да работя от къщи. Нямам пари за детегледачка или занималня, но имам следната идея: да намеря други самотни майки, които също искат подобно плавно свикване на децата с временно отсъствие. Та за да си освободим време една на друга, един ден аз ще гледам двете деца, друг ден другата майка ще гледа своето и моето дете (а може и в рамките на един и същ ден).
Не очаквам бързо и веднага да се харесаме с другата майка, нормално е да сме с резерви като става дума да повериш детето си на чужд човек. Важно е и децата да се харесат помежду си и да им е приятно да са заедно.
За мен и детето ми: на 39 г съм, виждам много плюсове на алтернативните методи на родителство, хранене и лечение, детето ми е весело, любознателно, не е агресивно към други деца и му е време да общува със себеподобни.
Надявам се да съм се изразила разбираемо и да намеря самотна майка, с която да сме си полезни.