седмица преди рождения ми ден малката (тогава на 2 г. 10 мес.) ме посреща ухилено на вратата след работа и казва "мамо, имаш една тайна...", навеждам се да я целуна, а тя ми шепне на ухото "кошница е и вътре е тайната, едно такова подаръкче, много е хубаво". баща ѝ гузно дотърча и се спогледаха, а тя цяла седмица не спря да повтаря, че мама има тайна. ясно беше, че са купили подарък заедно, но тя устоя и не издаде тайната - страхотно бижу в малка кошничка, беше толкова горда със себе си като ми я връчи сутринта на празника.
Ох, децата и тайните
Една не моя история, но много любима. Моя позната преди години ще се мести с цялото си семейство в друг град. Съпругът и вече работи там през седмицата, подготвя квартирата, събота и неделя се връща при тях, а тя напуснала работа и стяга покъщнината за местенето. На профилактичен гинекологичен разбира, че е бременна. Ясно е, че момента е супер неподходящ, но бебето със сигурност ще го роди и понеже с гинекологката са приятелки обсъдили положението и решили, че засега по-добре да не казват на мъжа и да не се стресира допълнително. Обаче не сложили в сметката малкият и син, които поради липса на гледачи е с нея на прегледа и чува целия разговор. В петък вечерта съпругът и се прибира, малкият отваря вратата и изтърсва "Тате, тате ще си имам братче!" Съпругът както бил с по една чанта във всяка ръка изпуска и двете и зяпва до земята в момента 'братчето' е вече 16 годишен младеж.