Нещо много мило... -?

И ние сме така.

И на мен моят мъж ми направи тази изненада, но с Майкъл Джексън Защото в началото на връзката ни му бях казала, че една от най-големите ми мечти беше да отида на концерт на Майкъл Джексън, но вече за съжаление е невъзможно ... Но сега искам поне да си събера цялата му дискография. След около 5-6 месеца беше рожденият ми ден и той се появи с нещо височко и квадратно в опаковка, и като го отворих ми се разтрепериха ръцете и ревнах. Вътре всички албуми на M.J., подредени по хронологичен ред, че и диск с най-доброто от Jackson 5, и 2-3 диска с The Best of M.J. Направо щях да падна. Най-милото нещо е, че той естествено е чувал разни негови песни, но никога не му е бил фен, не знае ни имена на албуми, ни на песни, нищо. Проверил той в интернет колко албума са, как се казват, чак си снимал с телефона обложките и тръгнал да ги търси. Тогава още той живееше в чужбина, аз в България и се виждахме на няколко месеца, преди да отида при него. И после ми разказва: "Тоя диск е от Германия, тоя от Холандия, тоя от Франция ..." Мноооооооооооого ме трогна

Моят мъж също е правил и прави много жестове през годините.
Имам неприятен козметичен проблем, който ми скапва настроението, когато се появи. При последния такъв случай, с мъка отидох на работа, защото ме беше срам от вида ми, а в същото време това не е основание да си взема болничен. След малко ММ ми звънна да сляза пред сградата. Беше ми донесъл огромен букет, за да ме зарадва.
След моите оплаквания, че ме боли врата сутрин, една вечер се завърна с анатомична възглавница.
Едно от най-милите неща, които детето ми е казвало е, че си представя бъдещата си съпруга точно като мен, само че руса.
На последния ми рожден ден получавам експресна пратка от куриер. Едната ми приятелка влязла в мола сутринта, видяла една бяла сламена капела и решила, че е само за мен. Другата ми пратила цветя и на картичката написала само: ЧРД! Обичам те!

Още една мила история да разкажа, донякъде с мое участие.
Един път си стоя в колата и чакам нещо, и по едно време спира до мен някакъв бус, едно момче излиза от там и ми казва: "Извинете, може ли да ви помоля нещо? Ей там в банката, на първата каса, работи едно момиче, може ли да й занесете тази торта и тази роза и просто да й кажете "Честит рожден ден" ? Страшно приятно ми стана, много обичам такова работи. И като една истинска Наталия Симеонова естествено казах: "Разбира се", понесох тортата и розата, ухилена до ушите, влизам в банката, само попитах момичето тя ли е еди коя си, тя зяпна и каза "Да", връчих й нещата и казах "Честит рожден ден, а това Ви е изненадата" и излязох. Много хубаво усещане. После момчето само ме пита дали се е зарадвала, казах му "Много" и той след хиляди благодарности тръгна.

Колко хубаво )

Поздравления за авторката...ето това е тема която ме кара да я чета с усмивка на лицето и с много любов в сърцето При първа възможност ще споделя "Нещо мило"     
ано има много, много, много разкази

Ах, адаш, историята ви ми наводни клавиатурата! Толкова сила има в момчешките сълзи!

С брат ми имаме 5 год. и половина разлика. Той е на 5, аз съм на 10. Тръгваме да берем череши с тайфата и, нали трябва да се грижа за брат ми, натриса ни се и той. Влизаме в един двор, качваме се всички на черешите в двора. Брат ми е малък и стои под черешата, аз бера и от време на време хвърлям и на него. Вижда той, че и аз си лапвам череши и почва да крещи, че искал и той, защо не му давам. При което дядото, който живее в къщата чува и излиза с един голям кол. Всички бегом се изпаряват, но на мен ми се заклещва гуменката, не успявам да сляза и само мисълта, че ще спасявам и себе си и брат си ме притеснява още повече. Дядото се засилва с кола да ме напада, но в същия момент хлапето застава на пътя му и с цялата си "мъжка" сила, на която е способен един петгодишен казва:" Да не си посмял да биеш моята кака! Тя е много добра и ме взе, за да мога и аз да ям череши!". Човека се позасмя, напълни ни една торбичка с череши и ни изпрати по живо, по здраво! След това спря да ми тежи да го взимам с мен да играе и доброволно изяждах боя, предназначен за него. 

Дъщеря ми ми нарисува на един лист дъга, под която сме двете с нея, а отстрани беше написала "Мамо обичамте повече от секи друк"/тя е малка още, правописът е именно този/. Нося си тази рисунка в портмонето.

Синът ми ми каза днес "Ти най-хубаво ми топлиш супичката".

Мъжът ми скоро ме изненада, като поръчал любимия ми парфюм, който вече не се внася в България, от чужд сайт. Не е кой знае какво, но той въобще не е романтичен и това много ме изненада

Аз се събуждам трудно. Всяка божа сутрин става на секундата с алармата, за да ме събуди с кафе, на което аз дори не казвам благодаря, защото ми се спи, а сигурно "измучавам мило", ако може да се нарече и така. Всяка сутрин. Обичам го този мъж.
Аз съм (по душа, вече се налага да ям месо) вегетарианка. ММ се отказа от яденето на месо вкъщи, за да ми спести удоволствието да пипам и готвя месо, което няма да ям.
Мил жест, не от семейството, но много мил. Ходим на уроци по танци. Започнахме, за да подготвим първи сватбен танц. Не сме спряли. Междувременно станахме приятели, ние открихме, че не можем да имаме деца, те се ожениха, абе минахме през доста разговори заедно. На всяка практика пускат за завършек песента от сватбения ни танц, а всеки път, когато сме тъжни пускат нашата музика, за да си го излеем в танца. Мисля, че го правят просто защото са готини хора.

Пиша в една друга тема където се правим на мУмУни и така си оправяме настроението, даваме си кураж.....А, това е другата тема която пък те кара да плачеш от милите жестове и постъпки и те кара да гледаш със светнали очи наоколо си. Абе правите ме щастлива, мацуранки

Бях писала, че имам доста мили жестове от Бат' ДелтУФ. Но един винаги ще остане най-ярък и дори като съм адски ядосана, като се сетя за него и ми омекват краката
Чакам аз Бат ви да се прибере от рейс, ама дълъг рейс. За късмет кораба му идва в пристанище Варна/обикновенно  сега се гонят самолети/,  не като едно време корабите да си идват насам. Приготвила съм аз манЖитИ/сякаш това ще го интересува, а не цун-гун /и от нетърпение обикалям Хапартамента. По едно време звъни джиесемЯ и той....ХадИ бе сладурано излез ва балкона да ме посрещнеш, хаДи, че вече виждам блока и искам да ми махаш с белия шал. Аз така Излизам на балкона и зяпам в ляво, от там трябва да идва кораба. И идИ тоя кораб големия тежко, тежко, а моя продължава да нарежда в телефончето....сЯ Red Head/така ми казва обикновенно заради червената ми кратуна / слушай сега специално заради теб ще свирне сирената на кораба....Помислих, че си прави майтам, щото той голям зевзек.....Обаче като свирна оная ми ти сирена....на кака ви и изтръпна цялото същество и и се напълниха очите със сълзи от щастие

Наскоро моя приятелка живееща в чужбина ми казва... Делтеее, влязох в един магазин за красиви неща и първото нещо което видях ми напомни за теб и ти го купих....И кО да кажа....ми просълзих се че е толкова мила и нещо и е напомнило за мен. Благодаря ти Сикрет роз

Синът ми на 3 годинки......Маме, обичам те колкото една голяяяяма торта и показва със ръчички. Това никога няма да го забравя.  Дълго време след това, така ми се обясняваше в лИбоФФ

Със вашите мили моменти момичета, ми правите денят по шарен и слънчев  

Преди няколко години бях много болна, да не кажа че почти душа берях...През деня нищо ми нямаше, бях много уморена само, а вечер вдигах безумна температура, не ядях, не спях. Две седмици не можеха да разберат какво ми има, а аз 20м не можех да извървя. Минах през всякакви изследвания-спин, хепатит, свински грип и не знам още какво. Накрая все пак ме разбраха и ме вкараха в болница. Беше лято, много горещо. Майка ми замина на почивка, аз в болницата сама. Мъжа ми идваше всяка вечер при мен, обаче все носеше нещо на персонала и те го пускаха в стаята при мене, едната вечер даже спа при мене. Обаче аз съм заразна и съм в инфекциозно и не се пускат външни и той затова носеше-пилета, Кола, бонбони и др. Обаче главната беше забранила той да влиза, защото съм заразна. И една вечер той пак при мене, обаче не знаеше че главната беше на смяна и се скри в тоалетната. Мина визитацията вечерната и заминаха докторките. И той излиза от тоалетната, обаче едната се връща и го вижда него. И му вика: Вие къде бяхте досега? И той : Ми в тоалетната.... Айде да си тръгвате, за да си почива момичето. И той: Ми аз как да си тръгна сега? И тя му вика: Ми както сте влезли, айде от мен да мине, ще ви отключа вратата/нали вечер се заключва врататта на отделението/. Аз лежах 20 дена там и вече го познаваха и му правеха компромиси , освен главната
От високата температура косата ми много се омазняваше, а пък в болницата топла вода -йок, не че имах и сили да го правя,  и единия път той ме изкъпа, щото аз нали с абокат и не мога да се мокря много около него.
Това ни е било едно от големите изпитания, които минахме заедно, носеше ми любимите неща, излизаше от работа за да ме види. И друга случка има по-смешна, ама дълго стана.

И ние с мъжа ми сме като скачени съдове, без това да представлява досада за нито един от двама ни. При всеки удобен повод гледаме винаги да сме в комплект  

И да съм по темата сега на момента се сещам как с едно повредено колело-трошка, лъкатушещо по улицата със свистящи коли го накарах по никое време да ходи за тест за бременност, не вярвайки на двете чертички. Върна се с още два теста и картичка, като се е колебаел дали да не ми купи директно една с надпис Yammy mammy, но решил да не ме стресира допълнително

Колко красива тема:) Браво за идеята!      

Имам много мили моменти, които кътам в душата си и с радост се връщам към тях когато ми е сиво.
Тъкмо се бях разделила с бившия ми съпруг (букавално дни) и ми беше едно такова убийствено мъртво, реших да отида да навестя мама и дядо на вилата. Пътят до там минава през гори и никак ама никак не е населено и за зла беда на около 7-8 километра от вилата точно в горската част спуках гума. Звъннах на мама да я предупредя, че ще закъснея и какво се е случило. Опитах сама да я сменя, но се оказа, че болтовете на джантите са затегнати до крайност и колкото и да опитвах не успявах. Чаках да мине някой, най-накрая минаха едни добри хора и спряха да помогнат. Тъкмо приключвахме със смяната (и мъжа се видя в чудо и му отне доста време докато ги развие тези пусти болтове) и изад дърветата видях мама да върви бойно с една голяма тояга в ръка. Видя моята изненада, прегърна ме и каза "И на другия край на света да знам, че имаш проблем, ставам и тръгвам, нищо не може да ме спре".

Преди около месец с ММ отседнахме в малък семеен хотел. Настаниха ни на последния 4-етаж и ни уведомиха, че няма асансьор. Много неприятно, защото аз имах проблеми с краката и с мъка вървях, а нямаше как да ни сменят стаята. На сутринта категорчино отказах на ММ да отида за  кафе до партера и той слезе сам. След малко се върна и с много мил жест ми поднесе кафе в порцеланова чаша (все пак можеше да се улесни и да се катери по етажите с пластамсова чаша:) )

Едно мило момче пропътува 600км, само за да се видим за половин час 

Когато беше в казармата, ми изпрати 20 писма (в един ден), в които по различен начин ми казваше колко ме обича.

Имам брат по малък с 6 години, много сме близки. Беше на мисия в Афганстан. Малко преди Коледа получавам колет от Канада?! нямам никой познат там, в колета детски книжки, готварска книга и няколко сапунчета и шоколад, след няколко дни звъни брат ми дали съм получила пратка, само това имали право да изпращат от базата, даже шоколад не може, но не знам как са му разрешили и досега се чудя защо пощенската марка беше от Канада. Когато си дойде жив и  здрав нямаше по щастлив човек от мен. Беше донесъл на всички подаръци, да речеш, че е бил на екскурзия, за мен сервиз чашки от кост.
Само като пиша и ми се пълнят очите, живеем в различни градове и много ми липсва!
   Постъпвам за операция в болница в друг град, мъжът ми настоява да лежи с мен, но този път не му мина номера, клиниката е гинекологична все пак. Та той си нае хотел и по цял ден се криеше в стаята ми, добре че поне бях сама. Една вечер тъкмо си тръгна, започнах да повръщам, дойде сестра и ми би инжекция, направих някаква реакция и стана страшно! Имах чувството, че умирам коста ми стана мокра за минута, наложило се да ме упоят. Обадили се на мъжа ми, да кажа че беше люта плевенска зима, той хукнал пеш, падал, ставал и му се разлепила едната обувка, когато отворих очи го видях да целува ръката ми и да плаче. Погледнах надолу и зърнах обутите му в мои розови чорапи крака, нямаше сила да го изкара от стаята ми, остана да спи на стола.