Нещо много мило... -?

Понякога посред нощите докато спя, усещам как мъжа ми ме завива ако съм отвита и ме целува по главата. Освен това всяка сутрин ми прави закуска, като от предната вечер пита какво ми се яде, за да ми го приготви сутринта.

Миналата година бяхме на почивка в Бодрум. Разхождахме се по крайбрежната и търсихме онези открити павилиони, където може да резервираш корабче за разходка. Само, че в павилионите нямаше никой. Стоим си ние с карта в ръце и се обясняваме нещо. По едно време една туркиня на около 50г. пристига към нас ухилена и умилена, че чула българска реч (дъщеря й живеела във Варна). Пита накъде сме тръгнали и й разказахме, че не намерихме човек на павилиона и не сме успели да си запазим корабче. Тя тръгна да звъни на някаква жена, тя на друга и в крайна сметка човекът, който обслужва павилиона дойде. Тя започна да се пазари с него и накрая платихме наполовина по-малко от редовната цена. Жената си загуби около час, за да ни помогне. Разказа ни за себе си, че живее в Истанбул и даже ни даде телефона си, когато минаваме през града да й се обадим, за да й отидем на гости.

JACKLIN*, затъркаляха ми се сълзите, докато ти четях поста. Представих си мъжа ти, милия.

Джули Понякога се чудя, какво добро съм свършила, та Бог ме дари с такъв съпруг, да ми е жив и здрав и винаги да ме обича, както досега. Толкова жестове прави за мен ежедневно, че книга мога да издам под заглавие Как да глезя жена си:) Моля се само дъщерите ни да имат моя късмет, няма по ценно от любовта и спокойствието в къщи, от това човекът до теб да те кара да се смееш! Само това искам за тях, дали са бедни или богати,българи или чужденци, само да ги обичат, както татко им мен:)
Още имам за разказване, ама стига съм го хвалила, по нататък пак:))

Момичета, невероятни неща пишете!! Буквално поглъщам разказите ви!!

Да похваля пак ММ. През май бях четири седмици с гипсов ботуш и патерици - бях счупила кост на стъпалото. ММ не само че трогателно се грижеше за домакинството и за мен, ами ме и глезеше: ту хубав филм ще ми донесе (да не би на коконата да й е скучно с телевизор, интернет и богата библиотека!), ту букет, ту любимата ми пица, ту ново плюшено мече (обожавам ги  !), ту просто ще ме прегърне и ще ми повдига духа, когато аз ревна, че мразя гипса и не издържам повече... А когато нескопосно се опитах да му благодаря, ми се скара: "За какво ми благодариш, та това се подразбира от само себе си!"

Много сладка тема

В моя живот сигурно има много неща предизвикали положителна емоция в мен,но ми трябва време да си събера мислите...но за да не е гол запис...онзи ден с децата сме спали, а мъжът ми се  прибрал, ставам аз и отивам в кухнята и гледам огромен слънчоглед,истински. Влиза мъжа ми и аз-какво е това, а той-ами нали всеки път когато пътуваме за морето искаш да спрем при слънчогледите  и да се снимаш с тях -ето ти един, днес го видях,откъснах и го донесох за теб.

Каква хубава тема. Отдавна не бях виждала такава във форума 

Имам щастието да съм заобиколена от хора, които ме обичат и всеки ден си правим мили жестове, независимо колко малки или големи са.

Едно нещо няма как да забравя обаче. Преди две години баща ми отиде на море, говорехме по телефона и му казах ""Тате, донеси ми малко мидички", след това той се върна в града ни само за ден и замина на гости на леля. За съжаление, никога повече не можах да го видя, да го прегърна или да му кажа колко го обичам, защото внезапно ни напусна.

Когато отидох в апартамента му, на секцията, в една купичка беше оставил една купчинка с най-различни миди...

Бурмет, много тъжно ми стана за татко ти

И на мен ми стана много мъчно за баща ти, мила Burmette! .... Царство му небесно! А на теб много сила!!

JACKLIN*, да не сме омъжени за един и същ прекрасен съпруг ? Моят е идентичен с твоя... 

Налиа, не е един и същ със сигурност, с моя сме почти 24 часа заедно, за 11 години щях да се светна, ако има и друга съпруга:)))
Дано да има повече добри мъже, да си гледат жените:)))

И аз нося в портмонето си писма и рисунки на детето.

Ама че мила тема!
Чакай и аз да се похваля-в момента сме "на педал" откъм работа. В сезон сме.
Хем съм свикнала на разните "изблици" на милото, но напоследък често ми прилага сграбчване и нацункване по лицето, баш докато сме луди от работа! След секунди продължаваме със задълженията си.
Ако някой направи първи кафето сутрин-получава благословия. Редуваме се.

Момичета, това е една от най-трогателните теми, на които съм попадала!
С интерес ще чета, защото ме накарахте да се усмихна, разчуствам, натъжа дори и после пак да погледна с усмивка.

Прекрасна тема!

Аз мога да споделя тук няколко случки.
Едната е с най-близкият ми приятел. Познаваме се от вече 17  години. Едно лято, прибрала съм се от лагер със страшен зъбобол. Нашите са си вкъщи, но мен ме е страх да ги събудя и си седя и си ме боли, не съм яла, в нас само някакви неща, които не мога да здъвча без да умра от болка. Чатим си с господина. Оплаквам му се. Той дойде до нас посред нощ, в 3 сутринта, да ми носи меко сирене, да не умра от глад.

Имам и една приятелка, с която за жалост през последните години не се виждаме и не се чуваме толкова често, но имаме много дълбока връзка. Идвала е от Варна до София само за ден, за да може да се видим. Правели сме си срещи на средата на България. Винаги ме изненадва с най-трогателните подаръци, след този за сватбата съм плакала от вълнение.

Другото нещо, което остави най-силен отпечатък в живота ми досега, е времето, в което бях със счупен крак и дооооста кофти травма на лицето. Изглеждах ужасно. С ММ бяхме прясни гаджета и аз направо се готвех, за момента, в който той няма да издържи и ще ме зареже. Бях в страхотна депресия, а той непрекъснато ми повтаряше колко съм красива - въпреки гипса и патериците и другите неща. Отказа пътуване заради мен, непрекъснато ме глезеше, организира ми дори рожден ден, който се правех, че не искам да празнувам. Той, заедно с приятелите ми, ме накараха да осъзная за пореден път, че имам най-страхотните хора около себе си.
После дори на няколко купона ме носи, пренасяше ме по стълбите, вдигайки ме на рамене (а аз с една ръка се държа за него, с другата държа патериците). Даже веднъж след един такъв купон си скъсах полата, опитвайки се да го яхна.

А за това, че си боледуваме заедно, не знам какво да кажа. Трогателно ли е или кофти. От лек грип до лежане в болница.... Не знам как го хвана последния път, но влезе в болницата два дни след мен. Цял ден се криехме ту в неговата, ту в моята стая и накрая на сестрите им писна и само ни бъзикаха, че толкова се обичаме, че дори в болница не ходим един без друг.

Разплакахте ме, прекрасни истории. 

И на мен, съжалявам. 

JACKLIN*, умирам от смях, благодаря ти!!!!!!!!!!

И да - дано!!

Най-обичам моя като ме пита за нещо: Искаш ли да направим това/еди какво си-филм, разходка и т.н./ или от две неща да избера едното. И аз му казвам: Ти как искаш?.
Той ми отговаря: Ти каквото искаш, аз избирам другото  Много обичам като ми каже така....

Мило е ,когато не е на работа и  се събуди преди мен , остава в леглото и не спира да ме гушка докато не се събудя и аз,а после стаава и прави ароматно кафе.Всяка сутрин,когато пък е на работа,става в последните 10-15мин,оправя се светкавично и се връща в леглото,да си ме догушка,цунка и шепти колко много ме обича и как вече му липсвам