Нещо много мило... -?

  • 44 301
  • 332
# 30
много мили истории, така приятно ми стана да ви чета.   bouquet
седмица преди рождения ми ден малката (тогава на 2 г. 10 мес.) ме посреща ухилено на вратата след работа и казва "мамо, имаш една тайна...", навеждам се да я целуна, а тя ми шепне на ухото "кошница е и вътре е тайната, едно такова подаръкче, много е хубаво". баща ѝ гузно дотърча и се спогледаха, а тя цяла седмица не спря да повтаря, че мама има тайна. ясно беше, че са купили подарък заедно, но тя устоя и не издаде тайната - страхотно бижу в малка кошничка, беше толкова горда със себе си като ми я връчи сутринта на празника.

Ох, децата и тайните Wink
Една не моя история, но много любима. Моя позната преди години ще се мести с цялото си семейство в друг град. Съпругът и вече работи там през седмицата, подготвя квартирата, събота и неделя се връща при тях, а тя напуснала работа и стяга покъщнината за местенето. На профилактичен гинекологичен разбира, че е бременна. Ясно е, че момента е супер неподходящ, но бебето със сигурност ще го роди и понеже с гинекологката са приятелки обсъдили положението и решили, че засега по-добре да не казват на мъжа и да не се стресира допълнително. Обаче не сложили в сметката малкият и син, които поради липса на гледачи е с нея на прегледа и чува целия разговор. В петък вечерта съпругът и се прибира, малкият отваря вратата и изтърсва "Тате, тате ще си имам братче!"  Joy Съпругът както бил с по една чанта във всяка ръка изпуска и двете и зяпва до земята  Joy в момента 'братчето' е вече 16 годишен младеж.
Виж целия пост
# 31
...Обаче не сложили в сметката малкият и син, които поради липса на гледачи е с нея на прегледа и чува целия разговор. В петък вечерта съпругът и се прибира, малкият отваря вратата и изтърсва "Тате, тате ще си имам братче!"  Joy Съпругът както бил с по една чанта във всяка ръка изпуска и двете и зяпва до земята  Joy в момента 'братчето' е вече 16 годишен младеж.

 Joy

Супер! Аз се сетих, че майка ми разправяше, че като е ходела на консултация докато е била в начална бременност със сестра ми (имаме 5 години и половина разлика, аз съм по-голямата) ме е взимала със себе си. Един ден като сме се върнали вкъщи и тя се съблякла съм я изгледала супер възмутено и съм й казала: "Голяма жена, пък лъже! Къде ти е коремът, като си бременна?"

 Grinning
Виж целия пост
# 32
...Обаче не сложили в сметката малкият и син, ..., малкият отваря вратата и изтърсва "Тате, тате ще си имам братче!"  Joy Съпругът както бил с по една чанта във всяка ръка изпуска и двете и зяпва до земята  Joy

Супер! Аз се сетих, че майка ми разправяше, че като е ходела на консултация докато е била в начална бременност със сестра ми .... Един ден като сме се върнали вкъщи и тя се съблякла съм я изгледала супер възмутено и съм й казала: "Голяма жена, пък лъже! Къде ти е коремът, като си бременна?"
[/quote]

леле, тези мъници ме разбиха, сладките те!!! Да са живи и здрави и все така остроумни!
Виж целия пост
# 33
Олеле, май ще оспамя темата, ама моля ви да ми простите!

За мен мило е, че родителите ни (на брат ми и мен) са ни давали винаги цялата си обич, време, търпение, знание и подкрепа за всичко, че ни дадоха прекрасно възпитание и образование, че винаги са били с отворено ухо за това, което ни вълнува, че винаги са ни обичали еднакво силно и че всичко са делили поравно между брат ми и мен. Така ни и научиха да се отнасяме един към друг. И най-вече, че ни изградиха увереността, че семействата ни ("родителското" и тези на брат ми и мен) сме един организъм, едно същество. Че затова всеки помага на другия и винаги се поддържаме. Много често са ни казвали: "когато ние си отидем от тоя свят, ще трябва да се уповавате един на друг"... И вие ли имате такъв прекрасен, такъв мил тил?

Виж целия пост
# 34
Страхотна тема!
Аз имам много мили случки с мъжа ми, но ще разкажа една. Приеха ме в болница с тежък бъбречен проблем, той каза че остава с мен на всяка цена, беше зимата, посрещнахме Коледа двамата в болницата, през ноща той станал и пренесъл украсата от фоайето на клиниката, за да ме изненада, събудих се в съвсем празнична стая, а той  с коледна шапка ми пее песни:) Престоя ми беше две седмици, не се отдели от леглото ми, нито за миг!
Когато голямата ни дъщеря ходеше на градина, той ставаше всяка сутрин, правеше и закуска, за мен кафе и сок и я водеше. Аз си спях до девет, работим заедно, ходим чак към десет, та не беше нужно той да става рано, но все казваше знам колко обичаш да си поспиваш.
Е, аз пък му готвя винаги любимите неща и ако каже, че иска баница, мога и в един през ноща да му напарвя, защото заслужава Heart Eyes
Виж целия пост
# 35
Съжалявам за спама:  поплаках си за чорапките и ластика. Имаме една баба съседка на село.Приведена до земята..с рак живее вече 40 години. Всеки път ни дава по една чушка, доматче... много мило
Виж целия пост
# 36
Края на юни месец беше , адска жега .
Бяхме в болницата със най-малкия .
Към пет след обяд , санитарката ми казва , че имаме посещение .
Нашия батко приклекнал до външната врата милия .
Качи малкото си три годишно братче на раменете си
и тръгнахме на долу по склона до едно кафе .
Попитах го , защо идва по това време , а той
ми извади от дънките си два медала и ги сложи
на вратлето на малкия .Бил на републиканско състезание по
лека атлетика в София и хванал влака да се прибира , но
дойде първо при нас , да ни изненада , да ни зарадва .
В адската жега , уморен е ходил от гарата до болницата 5
километра пеша .
Спомням си когато се пристигна от Германия първия път
и не беше виждал братчето си една година ...
В 2 часа през ноща .
Влезе при малкия и го гушна , а то в просъница каза
"бате , батенце ти си дойде "
Той мъжкото момче , което никога не се оплака през тази една година ,
че му е трудно в чужбина , отиде в кухнята и заплака .
Видях как се тресяха рамената му , а сълзите капеха
по килима .
Толкова му е липсвало малкото братче , колко ли тежко му е било
на душичката ...
Виж целия пост
# 37
Уф, Василено, разплака ме!
Виж целия пост
# 38
Жаклин  Hug
Виж целия пост
# 39
Това е от тези теми, които събират сълзи в очите и буца в гърлото, но с положителен знак Simple Smile благодаря!
Peace
Виж целия пост
# 40
Когато голямата ни дъщеря ходеше на градина, той ставаше всяка сутрин, правеше и закуска, за мен кафе и сок и я водеше. Аз си спях до девет, работим заедно, ходим чак към десет, та не беше нужно той да става рано, но все казваше знам колко обичаш да си поспиваш.
Е, аз пък му готвя винаги любимите неща и ако каже, че иска баница, мога и в един през ноща да му напарвя, защото заслужава Heart Eyes

+ 1, без баницата, прави я чудесна, не му се бъркам  Laughing
7 г. (4 на градина и 3 в училище) - никога не съм ставала сутрин да водя дете. Стават си заедно, мият се, приготвя закуска, обличат се, оправят и отиват. Аз се събуждам доста по-късно, а кафето ме чака.
Като беше бебе също ставаше с нея рано, към 6 ч., после я приспиваше около 9 ч. и спяхме заедно до обяд  Blush аз връщах жеста като поемах нoщната смяна, т.е. не си лягах, но аз съм нощна птица и това е моето време  Simple Smile
Виж целия пост
# 41
Момичета, разплакахте ме! Толкова близки ви чувствам, всички вас!!...   bouquet

JACKLIN*, дано си оздравяла вече, миличка!  Hug

Василена ме разтърси, желая ви всичкото щастие на света!!  Hug

А на всички останали - здраве и късмет!!

Обичам ви, толкова сте ми близки, така ми липсвате!...
Виж целия пост
# 42
Мило ми е, че мъжът ми ме посреща всяка вечер след работа
Мило ми е като стана сутрин и ме чака чаша горещо кафе с изчистен каймак от чашата, защото знае, че не го обичам
Мило ми е с какво старание приготвя ежедневно закуска на сина ни и чай с мед, защото знае, че той така обича чая
Мило ми стана когато ми подари безжична мишка - супер много ме зарадва и до момента е най-удобната мишка, която съм имала
Мило ми стана, когато веднъж в един проливен дъжд установих, че ми е сменил чистачките, а те като перца се движеха по стъклото. Докато висях в задръстването си мислех колко много ми се иска да го гушна и да му благодаря.
Мило ми стана когато синът ми ми подари нарисувана картичка и беше красиво написана без грешка
Мило ми стана, когато бяхме на почивка и за рождения ми ден детето беше скрило подаръка в чантата с багажа и при всяко бъркане в нея от моя страна ме следеши в ръцете и ми отвличаше вниманието, за да не го видя
Темата е страхотна. Споделям дребни жестове и се замислям, как именно малкиту жестове носят най-голяма радост.
Виж целия пост
# 43
С ММ имаме много мили спомени, но един ще остане завинаги в сърцето ми.
Наложи се да ми правят амниоцентеза и като никога не ходила на такава процедура умирах от страх. Много ме беше страх от иглата и да не ме боли. Влизаме, той естествено с мен. Лягам на кушетката, лекарката започва първо обстойно оглеждане на плода, а той стой някъде зад мен, в дъното на стаята. Идва ред на самото обождане, аз вече плача от страх. За щастие всичко е за няколко секунди. След като свърши лекарката се обръща към ММ и му казва, ако иска да дойде да ме прегърне и целуне. След това пак продължава с прегледа. Обръщам си главата, където е той и го виждам как плаче мълчаливо.
Виж целия пост
# 44
Момичета,  успяхте да ме разплачете.

Спомням си как, докато бях в Лондон майка ми и баща ми изпратиха огромен букет за рождения ми ден, защото знаят колко  много си обичам празниците и колко ми е мъчно, че не съм си в България. Години по-късно мъжа ми направи същото, само че цветята пристигнаха на работата ми.

Всеки път ми става  толкова мило като гледам мъжа ми как се занимава с кучето и си представям как би се грижил и за децата ни.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия