Aми сигурно много зависи, какво точно са ми направили, но все пак, ако е видимо, че човек се разкайва, бих простила, да забравя.......... не, но мисля, че бих простила!
Виж целия пост
Толкова ли е трудно да простиш?
- Публикувана: 23 юли 2014, 21:55 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2014, 12:36 ч.
# 15
23 юли 2014, 23:27 ч.
# 16
23 юли 2014, 23:38 ч.
Аз съм от този тип хора, които "погребват" онези, които са ги предали, излъгали сериозно, наранили... Прощавам и просто забравям завинаги - и човекът, и постъпките му. Ако това се приема за омраза - значи е омраза.
Виж целия пост
# 17
23 юли 2014, 23:40 ч.
Паля се лесно, но и бързо загасвам. Прощавам, но това не означава, че нещата могат да бъдат отново същите. Да кажем, че инстинктът ми за самосъхранение работи и не позволява повече да бъда наранена.
Виж целия пост
# 18
23 юли 2014, 23:42 ч.
Никак не е трудно да простиш. Въпросът обаче не е в това. Защо изобщо се буташ там, където не те искат? Омазала си се, извинила си се - голям праз. Приеми, че си просто един навлек в живота на този човек (или човечка) и това е.
Виж целия пост
# 19
23 юли 2014, 23:43 ч.
Не е трудно. Просто е безсмислено. Затова много хора предпочитат да не се занимават с глупости, животът е кратък, от какъв зор ще общуват с хора, които им го правят горчив?
Виж целия пост
# 20
23 юли 2014, 23:56 ч.
Прощава се ако ти се поиска прошка и чистосърдечно искаш и можеш да я дадеш.
Има огромна разлика между това да простиш и да живееш в мир с факта, че си наранен, а много често нещата се бъркат.
И е нормален, човешки избор да не простиш, а да живееш в мир с миналото си без да си длъжен да внасяш спокойствие в нечия съвест.
Необяснимо ми е раздаването на непоискани прошки, това е винаги случка между двама и едностранно просто не става.
Виж целия пост
Има огромна разлика между това да простиш и да живееш в мир с факта, че си наранен, а много често нещата се бъркат.
И е нормален, човешки избор да не простиш, а да живееш в мир с миналото си без да си длъжен да внасяш спокойствие в нечия съвест.
Необяснимо ми е раздаването на непоискани прошки, това е винаги случка между двама и едностранно просто не става.
# 21
24 юли 2014, 00:12 ч.
Шарен свят. Аз съм прощавала след време, то лекува както се знае, но отношението е съвсем различно. От скъпи и неразделни приятели, сега само формални познати. Нещо повече от това би било излишно напъване и неискрено. Все пак обидената страна си остава с едно на ум. Зависи и от обидата, де.
Сега съвсем наскоро разбрах, че са говорили не дотам приятни неща за мен, но някак не си промених отношението към човека. Смятам, че и тя не ми мисли лошото или ме мрази, неприятна съм ѝ и подобни, напротив, сигурна съм, че не е така. Просто в някакъв момент на дупка си е разплела езика за клюкарстване и тъпотии по мой адрес.
На мен, нядявам се, са ми простили хора, които съм засегнала малко или много. Не съм усетила лошо отношение или отдръпване от мен.
Имала съм мъже, с които съм се държала грубо и съм унижавала, дори. Отдавна е било и сега не бих го направила. Не съм ги виждала, обаче скоро. Преди време съм ги засичала, четеше се известен яд в очите им, за съжаление. Предполагам, че отдавна им е минало.
Виж целия пост
Сега съвсем наскоро разбрах, че са говорили не дотам приятни неща за мен, но някак не си промених отношението към човека. Смятам, че и тя не ми мисли лошото или ме мрази, неприятна съм ѝ и подобни, напротив, сигурна съм, че не е така. Просто в някакъв момент на дупка си е разплела езика за клюкарстване и тъпотии по мой адрес.
На мен, нядявам се, са ми простили хора, които съм засегнала малко или много. Не съм усетила лошо отношение или отдръпване от мен.
Имала съм мъже, с които съм се държала грубо и съм унижавала, дори. Отдавна е било и сега не бих го направила. Не съм ги виждала, обаче скоро. Преди време съм ги засичала, четеше се известен яд в очите им, за съжаление. Предполагам, че отдавна им е минало.
# 22
24 юли 2014, 00:23 ч.
Спри да плащаш "вноските", колко му е, а?
Виж целия пост
Нужно ли е цял живот да плащаме за грешките от миналото?
Спри да плащаш "вноските", колко му е, а?
# 23
24 юли 2014, 01:04 ч.
Да, ключът е в промяната.
Ако действително се чувстваш друг човек днес, фокусирай се върху това.
Може би те мъчи не толкова мнението й, а каква си ТИ всъщност.
Виж целия пост
Ако действително се чувстваш друг човек днес, фокусирай се върху това.
Може би те мъчи не толкова мнението й, а каква си ТИ всъщност.
# 24
24 юли 2014, 07:37 ч.
Ама много кратък е живота, за да позволявам да са в него хора, които без да им мигне окото са ме загърбвали в даден момент. Нещо повече- дистанцирах се от хора, които направиха простими , но многократни грешки. И се чувствам много добре от този факт. Много е хубаво когато сам искрено и дълбоко в себе си разебреш, че зависимостта от чуждото одобрение само може да пречи.
Виж целия пост
# 26
24 юли 2014, 08:53 ч.
Имам ли основателна причина да кажа "край", няма връщане назад. Имам два такива случаи с приятелки и милата ми свекърва. Една от тия две бивши приятелки съвсем случайно я видях в един мол и ми идеше да я изритам във физиономията и то след като не я бях виждала цели 12 години.
Виж целия пост
# 27
24 юли 2014, 09:02 ч.
не съм обидила лично,момичето което не иска,да ме погледне вече цяла година,а неин близък имахме лек конфликт (имах след родилна депресия),многократно съм се извинявала,и правила безброй опити да ми бъде простено.Въпроса тук е-възможно ли е толкова много да ме ненавиждаш,и на инат да не искаш да прогледнеш,и за това,че ме мразиш да не погледнеш и бебето ми?това се питам аз вече,цяла година.
Виж целия пост
# 28
24 юли 2014, 09:09 ч.
sandrela, възможно е. 
Ти явно не можеш да се примириш със ситуацията, но явно тя е прежалила вашето приятелство, пък и може да не е държала много на него. Колкото и да ти горчи, приеми го и спри да се терзаеш.
Виж целия пост
Ти явно не можеш да се примириш със ситуацията, но явно тя е прежалила вашето приятелство, пък и може да не е държала много на него. Колкото и да ти горчи, приеми го и спри да се терзаеш.
# 29
24 юли 2014, 09:14 ч.
Това, с прошката е една от големите измислици на християнството. Ненавистта и желанието за мъст са първични в човешката природа. Укротяването им е изкуствено.
Виж целия пост
Препоръчани теми