Родителската не/намеса в отношенията между децата

Би трябвало родителя на тормозеното дете да реагира. Трябвало е в началото да реагира.
Предполагам, че не се познават от няколко дена, нали?
Сигурно родителя стои при родителите на тормозителите.

Явно родителите блеят и така се е стигнало до сегашната ситуация.
Трябвало е да се намесят, но на много по-ранен етап.

Както и да е, Касита, за какво ти е да се занимаваш?

Щото сигурно е нейното дете, знам ли....

Да не мислите, че е лесно и да си от отсрещната страна? Детето ти да е агресор и да не го одобряваш.

Не, Сеса, родителите не седят при другите, намесили са се още преди време; намесата е довела до сценки от типа на развалени площадкови приятелства и реплики за важничене. "Да се оправят сами децата. Днес гонят него, утре друго!".

Янтра, в ситуации като тази лесно няма, нито за едната, нито за другата страна. Въпросът е до каква степен да се случва намесата и дали изобщо да има такава.

Аз се намесвах, въпреки съветите на околните, включително и на моя мъж: "Остави ги, ще се оправят сами." Или "Той е момче, трябва да се научи да се защитава".
По принцип е така, ама има моменти, когато няма начин да не се намесиш. Когато са много срещу един, когато са по-едри срещу по-слаби, когато усещаш, че нещата излизат извън рамките на обичайните детски препирни.
Намесата ми се състоеше в следното: първо опитвах да говоря с родителите на детето/децата, но скоро разбрах, че е безсмислено. Обикновено вдигат рамене: "Ами аз какво да направя, деца са" или обещават с половин уста, че ще вземат мерки, което обаче нямат никакъв ефект (ако изобщо са взети).
Тогава поех нещата в свои ръце. Отивах и говорех с децата. Не съм викала, обиждала или шамарила. Просто поставях на обсъждане въпроса трябва ли по-големите да тормозят по-малките или честно ли е да се нахвърлят много срещу един и т.н. Обикновено се стигаше до някакъв консенсус и поне за момента проблемът биваше разрешен.
Друго, което ми направи силно впечатление тогава, беше това, че обикновено на тормоз биваха подлагани сами деца, без по-големи братя или сестри, които да ги защитят. Това ме и подтикна всъщност да се намеся - като си няма синът ми батко или кака да го защитават, трябва ли и майка му да си затвори очите и да го остави съвсем беззащитен? Все пак и не живеем в джунгла, за да се учим да оцеляваме на принципа "изяж или ще бъдеш изяден".
И последно, което също силно ме впечатли - много по-лесно е да се разбереш с децата, проявяващи агресия, отколкото с техните родители.
Пък после пак ми обяснявайте как, разбираш ли, родителите винаги са невинни, просто такива деца са им се паднали от тотото. 

Не е така. Аз имам съвсем различни като темперамент и поведение деца. Все аз съм ги раждала от един баща, пък...
Аз се меся когато реша, че се прекалява. Когато просто не искат да играят с друго дете - това не е повод да се намеся, имат право да си избират компания. Но ако някой от моите почне да обижда ( момента с удрянето сме го израстнали) се меся, обиждащият е санкциониран. Когато обидено е мое дете го успокоявам и утешавам. Искам да ви кажа, че е лесно когато едното дете е ваше, а другото не е, ама когато всичките в конфликта са си ваши ми се изправя косата. Върховната гадост е едното ви дете да е обижданото, а брат му да е от обиждащата групичка.

Ами ето, намесваш се по някакъв начин, не седиш отстрани да гледаш сеир, изпълнена с майчина гордост "А пък моят Иванчо бие всички деца на площадката!"

Голям праз за развалените площадкови приятелства.
Няма ли поне едно дете от тази площадка, което да не е агресор към въпросното?
Или поне едно дете с родители на място?

На мен ми е още рано, за да кажа как бих оправила подобна ситуация. Като знам моето кво е замаяно, със сигурност ще трябва да се справям с подобни проблеми.
За сега съм избрала да дружим с деца, чиито родители са на място.
Вчера 2 момиченца направиха комбина срещу моето. Понеже е за първи път стоях и гледах какво ще стане. Първо моето дете гледа тъпо, после започна и то да навиква момиченцата, след това бабата на едното дете се намеси и каза на внучката си, че така не се прави.
Другото дете ми е ясно от преди, че е агресивно. Повечето пъти му избягваме компанията.
Нямам и никакви скрупули да се намеся в отношенията м/у децата, когато видно родителите се правят на ударени. Плюс това вече ни научиха, че не ни носят много главите.
Съответно не давам моето да е грубо с приятелите си. Скоро му обяснявах, че приятели не се скубят и му се скарах на момента на скубането.

Касита, защо да има разлика м/у децата в градината и децата на площадката?

Родителите трябва да се намесват, а не да стоят като паметници сакън да не нарушат спокойствието на отрочето си. Има ситуации, които могат да понесат децата да се справят сами, но в други е наложително някой да определи границите и правилата. Цитираният случай е грозен и не разбирам защо родителите не се намесват.

Да, ама аз може да не съм непосредствено до Иванчо като се държи като агресор, изобщо да не видя, примерно съм заета да овардя най-малкия му брат да не се претрепе. На теория виждам братята му да си играят с други деца на 50-100 метра от мен в другия край на площадката, никой никого не бие, но нещата да не са както трябва. И пак в очите на другите родители съм лош родител, защото Иванчото е мой син.

Янтра, доколкото разбирам, разказаното от Касита не се е случило 1-2 пъти. В смисъл, ако на някого от родителите му пукаше, все щеше да е разбрал досега.

Как, благодаря за поста.

Сеса, Х играе безпроблемно с повечето деца на площадката. Тези, които го изолират сега са едни от първите му приятелчета. Сега, в летния сезон децата са доста по-малко и обособените групи се смесват. През останалото време на годината подобни драми не съм виждала да се разиграват, но тогава децата са милион и едно и аз пропускам това любимо мое място, наречено местното паркче.
Питаш, защо има разлика между децата, независимо чий на площадката и тези в ДГ? Ми, много просто, вторите са моя отговорност, когато са с мен и мога да се намеся във всеки един момент, когато счета за нужно.


Ката ден от месец и половина поне насам.

Не е важно дали в момента Иванчо бие, или го бият. Важно е как ще реагираш ти като родител в едната или другата ситуация, даже и да не можеш да предотвратиш самата случка.
Няма дете, което да е родено неагресивно, всички бебета са като малки животинчета. Нали това ни е задачата на нас, родителите - да ги социализираме? Вярно, някои са по-податливи на "дресура", други по-трудно възприемат и влизат в релсите, но важното е родителят да работи с детето си, а не да го оставя на самотек.
А грозната истина е, че обикновено силно агресивните деца имат явната или скрита подкрепа на родителите си. "Недей, бе маме, не е хубаво да се бият децата" и се обръща на другата страна, за да не вижда как маминото продължава да млати.

Имам позната, уж интелигентна жена, с докторска степен, която със зле прикрито задоволство разказва как в детския кът децата бягат от нейното. Друга една разправя, че детето ѝ може и да е било създадено в епруветка, но нямало да бъде гледано в саксия.