Помагайте!!! Бременност и паник атаки...

Аз бях така по време на бременността . Имам си паник атаки отдавна . По време на бременността нищо не се промени , не може да се пие нищо общо взето . Сама си помагах до колкото мога , повече разходки и почивка в нас . Изкарах си бременността , беше спокойна като цяло само атаките . Родих секцио заради пулса и кръвното , които се вдигат по време на атака . Казах на лекаря ми , че съм с такова състояние и решихме секцио . Всичко мина и замина та даже се замислям за второ  .

Аз пия при нужда половин Валидол и Седатиф PC. Изписаха ми ги при един преглед от АГ в патологично отделение на МБАЛ. Но продължавам да се чувствам зле, защото и съм по цял ден в нас, че като съм навън сред хора пак си ги получавам ПА. Незнам какво решение да взема. Преди за забременея пих Ривотрил и скоро някой ми спомена че след 5-6 месец мога да пия в малки количества. Е немога да се реша, за да не направя нещо на бебчо. Май ще се наложи да се консултирам с психиатъра при който  ходих преди...

Аз нямам диагностициран проблем, но съм си паникьорка по принцип Имах една неуспешна бременност която приключи в 10 г.с. и следващия път се скъсах от треперене и притеснение да не стане отново някакъв проблем. При втората ми бременност получих силно прокървяване в самото начало и до края всеки ден треперех да не стане отново, на всеки преглед изпитвах ужас да не кажат че има проблем, страх ме беше да не пипна някоя зараза от котки и други разни паразити, към края почнах да се панкьосвам да не родя преждевременно че имах ранни контракции, и какво ли още не...

Аз си имам доктор в къщи и много ми помагаше с перманентните мозъчни "промивки", че в този живот гаранции няма за нищо, всеки ден хора се раждат, умират, случват им се хубави или ужасни неща и никой не може да повлияе тези неща. Но можеш да се радваш на мига и да не се измъчваш с излишни страхове, защото така съсипваш щастието си докато всичко е наред и със сигурност е вредно за бебето което усеща всички тези притеснения.

Такъв начин на мислене много помага, може би дори повече от лекарствена терапия, която със сигурност е вредна за бебето и не би трябвало да вземаш в момента. Просто сложи розовите очила и като усетиш че почва паниката си кажи че всичо е наред и няма да се поддаваш на безпочвени страхове и паранои, усмихни се и дишай дълбоко, гушни мъжа си и си кажи  - Боже, толкова ми е нардед всичко че чак почвам сама да си завиждам и т.н (преразказвам собствен опит като изперках тотално) - и така, полека лека разминава. Стискам ти палци всичко да е наред и да се успокоиш 

При мен паник атаки се появиха в началото на бременноста! Беше ужасно!
Бях се видяла в чудо Даже в началото като не знаех още. че съм бременна посетих психиатър, а той ми изписа Ксанакс и още нещо /не му помня името/ при условие, че го предупредих, че планирам бременност!!! Каза ми ''Спокойно, няма проблем'' 
Пих ги 10 дни на по половинки - естествено на 10-ия ден разбрах, че съм бременна и ги спрях веднага! Сега ми е адски притеснено да не са навредили успокоителните на бебчо ....
Изкарах един труден месец без лекарства, не излизах, не исках да виждам никой.
За щастие атаките отшумяха на третия месец  Гениколога ми препоръча да пия Симпатил, бил най-подходящ и ефективен. Каза ми да пия сутрин и вечер по 2 таблетки, но аз взимам само вечер и то по 1 таблетка. Тогава съм забелязала, че имам по-голяма нужда.

Желая ти лека бременност!    Много важно е да правиш неща, които те карат да се чувстваш добре!